Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12319 от 07.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32348/2022
Вид
Решение № 12319
Подписан
07.11.2022
Състав
РУМЯНА МИЛЧЕВА НАЙДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117,ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 12319 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110132348 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. С. Б. – К. против „фирма” ЕАД.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 1650.96 лв. – главница за разходвана ТЕ, както и сумата от 393.34 лв. лихва за периода от 25.02.2007г. до 07.01.2010г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 2900/2010г. по описа на СРС, 77 с-в. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Ответникът „фирма” ЕАД оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 07.12.2012г., издаден по гр. д. № 2900/2010г. на СРС, 88 с-в във връзка с влязло в сила решение по гр. д. № 18919/2010г. на СРС, 77 с-в срещу ищеца.

Като доказателство по делото е приет препис от изп. д. № 477/2013г. на ЧСИ Як..

Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По делото не са спорни между страните релевантни факти, че ищецът е бил 1 потребител на топлинна енергия за битови нужди и че през исковия период между страните са съществували облигационни отношения по договор за доставка на топлинна енергия за топлоснабдявания имот; че стойността на доставената топлинна енергия възлиза на процесните суми.

Единственият спорен въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.

Вземането на ответника е установено с влязло в сила решение.

Видно от събраните по делото доказателства на 30.01.2013г. е образувано изпълнително дело, като взискателят е направил искане до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия, като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ определяне начина на изпълнение. Последствие видно от приложеното изпълнително дело, са извършени следните действия:

На 09.01.2014г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца На 11.06.2014г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б., като следствие на наложения запор ежемесечно са правени удръжки от страна на работодателя за периода 26.11.2014г. до 13.10.2016г.

На 21.11.2017г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при друг работодател, следствие на което за периода от 02.02.2018г. 13.07.2018г. са правени удръжки от получаваната от ищеца заплата

- На 13.11.2018г. изпълнителното дело е спряно

- На 29.03.2019г. изпълнителното дело е възобновено

- На 01.04.2019г. е наложен запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на ищеца

- На 31.07.2019г. взискателят е подал молба до ЧСИ за извършване на конкретни изпълнителни действия

- На 16.07.2021г. ЧСИ е наложил запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение

- На 16.09.2021г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на Б.

- На 29.10.2021 и 08.12.2021г. взискателят е подал молби за извършване на определени изпълнителни действия

- На 18.02.2022г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, следствие на което са започнали да се извършват удръжки от работодателя.

С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че изпълнителното дело не е перемирано, нито е погасено по давност.

Между никое от описаните по – горе изпълнителни действия, извършени от ЧСИ, респективно поискани от взискателя, не са изтекли повече от две години, поради което не е настъпила перемпция.

2

Действително между наложения на 11.06.2014г. и 21.11.2017г. запор върху трудовото възнаграждение на ищеца са изминали повече от 2 години. Въз основа на наложения първи запор обаче ежемесечно са правени удръжки от страна на работодателя за периода 26.11.2014г. до 13.10.2016г. Ето защо, се налага извод, че в изпълнение на запорното съобщение съдебният изпълнител е предприемал непрекъснато изпълнителни действия за принудително събиране на вземането, като е извършвал ежемесечни удръжки чрез налагането на запор. С оглед на изложеното, съдът намира, че течението на перемпционния срок е прекъснато на 13.10.2016г., когато е бил последния превод по наложения запор. В този смисъл и Определение №485/05.06.2017 по дело №370/2017 на ВКС, ГК, III г.о.

Действително изпълнителното дело се перемира с изтичане на 2 години от последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Без правно значение относно прекъсване на давността е и обстоятелството, дали е издавано постановление за прекратяване на делото пред ЧСИ, доколкото съгласно трайната съдебна практика постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото има само декларативно действие, а не конститутивно. В случая обаче не се установява изпълнителното дело да е перемирано, респективно вземането да е било погасено по давност, тъй като поради изложеното по - горе, взискателят е поддържал висящността на процеса.

При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значението и на молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната 3 разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за извършване на определено изпълнително действие, следва да бъде уважено от съдебния изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.

Вземането на ответника към ищеца е било установено със съдебно решение.

В Решение №141/17.07.2019 по дело №3152/2018 на ВКС, ГК, III г.о., ВКС приема, че разпоредбата на чл. 117,ал. 2 ЗЗД има предвид съдебни решения, които са станали окончателни и подлежат на изпълнение, като началният момент на давността е датата на влизането им в сила.

Ето защо, в настоящия случай, давността е започнала да тече от датата на влизане на решението по гр. д. № 18919/2010г. на СРС, 77 с-в в сила на 09.02.2012г.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години.

По изпълнителното дело от ЧСИ са извършвани множество действия, описани по – горе, които са прекъсвали течението на давността, като между никое от извършените и описани по – горе от ЧСИ изпълнителни действия не е изтекъл период по – голям от 5 години, включително и към датата на завеждане на делото.

С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. Б. - К., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че Е. С. Б. – К. не дължи на „фирма” ЕАД, сумата от 1650.96 лв., представляваща главница за разходвана ТЕ, както и сумата от 393.34 лв., представляваща лихва за периода от 25.02.2007г. до 07.01.2010г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 2900/2010г. на СРС, 88 с-в във вр. с решение по гр. д. № 18919/2010г. по описа на СРС, 77 с-в, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Е. С. Б. - К., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати 4 на „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5