Определение № 163 от 12.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Благоевград, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20251200900203 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е по делото допълнителна искова молба по реда на чл. 373 от ГПК от ищеца Е.

Д., с адрес ***, чрез адв. Х. Г., с адрес за призоваване и кореспонденция ***.

В допълнителна искова молба се сочи, че за съществуването на списание със заглавие „Balkanistic worlds“ ищцата е научила след извършване на процесното нарушение и никога не е давала съгласие нейна публикация да бъде включена в който и да било брой на списанието. Кореспонденция е водила с лица, идентифицирали се пред нея в качеството си на представители на списание „Balkanistic Forum – Балканистичен форум“, които в нито един момент не са споменали, че възнамеряват да използват публикацията за друго списание, което възнамеряват да издават.

Посочва се, че признанието, че редколегията на списание „Balkanistic Forum – Балканистичен форум“ е решила да създаде ново списание със заглавие „Balkanistic worlds“ и да използва без разрешение на автор статия, но „пропуска да уведоми автора“, не само доказва твърдените в исковата молба нарушения, но и показва омаловажаване на ЗАПСП, предвиждащ разрешителен режим за използване на произведение, който зависи изцяло от волята на автора, а не уведомителен режим, който ползвателят е пропуснал да спази спрямо носителя на авторското право.

Изтъква се, че това дали съставът на редакционната колегия на процесни списания е един и същи не е от значение за правния спор, защото авторът обвързва името и труда си със списанието, а не с членовете на редакционната колегия, които във времето се променят.

Сочи се, че аргументи като „редакционната колегия решила да издаде ново списание, но пропуснала да уведоми автора“, както и „сдружението, издало списанието, е изразило съжаление и се е извинило на автора за възникналото недоразумение“ показват на самостоятелно основание неразбиране на връзката между автор и създадено от него произведение, която е в основата на ЗАПСП.

1

Твърди се в ДИМ, че една част от мерките за минимизиране на вреди, описани на стр. 2 от отговора на искова молба, не са предприети изобщо, а други са предприети след подаване на исковата молба, но отново не водят до преустановяване на нарушението.

В тази връзка се изтъква от ищцата, че ответникът не е подал заявление за изтегляне на статията от CEEOL, както твърди пред съда, за което ищцата прилага към ДИМ писмена кореспонденция между ищцата и платформа CEEOL, от която е видно, че пред съда се заявява неистина, защото заявление за изтегляне на статията на ищцата не е получено от платформата. Описаните мерки не са били предприети в срока, предоставен с поканата за доброволно изпълнение, връчена на сдружението и приложена към исковата молба.

Сочи се, че сдружението, което разполага със специални знания относно авторски права и използване на литературни произведения, не само дава повод да се води настоящото дело, но и допуска нарушение, което не е еднократно и маловажно, а продължаващо месеци наред. Времетраенето, през което продължава нарушението, въпреки изричното противопоставяне на автора, е фактор, който влияе върху размера на неимуществените вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушението по смисъла на чл.

95, ал. 2 от ЗАПСП, като ги увеличава.

Твърди се също в ДИМ, че твърдението в отговора на искова молба, че хартиените копия на списанието, депозирани в Националната библиотека, са „национално книжовно наследство“, доказва, че ответното сдружение е допуснало такова нарушение на авторското право, което никога няма да бъде напълно отстранено, а неимуществените вреди, които търпи авторът като пряка и непосредствена последица от нарушението, ще продължават вечно. Изтъква се, че последното е важно обстоятелство, което ЗАПСП изисква съдът да съобрази при преценка на размера на претенцията за обезщетение, защото го увеличава (аргумент от чл. 95, ал. 3 от ЗАПСП).

С ДИМ ИЩЦАТА оспорва твърдението, че Сдружението не е реализирало никакви приходи от издаденото списание и твърди, че това е голословно изявление, което не е подкрепено с доказателства.

Изтъква се, че ЗАПСП предвижда ред за определяне на размер на неимуществени вреди, които се полагат на автор с нарушени авторски права, дори в хипотеза на липса на реализирани доходи от нарушението. Твърдението, че издателството печата хартиени копия при поискване от авторите, сочи, че всеки от авторите на публикации, включени в брой първи списание „Balkanistic worlds“, има право в бъдеще да поиска да му бъде издадено хартиено копие, а сдружението няма право да откаже да го предостави на автора, както го е предоставил при поискване и на ищцата, а това на самостоятелно основание разширява пределите и размера на неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

Твърди се, че общи и недоказани са твърденията за „извършени навременни и многобройни действия, касаещи изтегляне на публикуваната статия и целящи минимизиране на вредите“, нанесени на авторката. Сочи се, че същите целят единствено да въздействат на вътрешното 2 убеждение на съда, за да постигнат възможно най-нисък размер на иначе признатият като основателен иск за неимуществени вреди от нарушено авторско право.

Сочи се също в ДИМ, че липсва конкретизация какви са тези „многобройни мерки“, кога са предприети, за да се прецени доколко са „навременни“, ако съществуват изобщо, как точно и от кого са предприети, какъв е резултатът от тях към момента.

В тази връзка се твърди, че информацията за премахване на статията от сайта на списанието се намира само в подстраницата на въпросния брой (https://balkanistica.com/2025-volume-iissue-1/) и е формулирана доста лаконично и подвеждащо, защото „without her explicit consent“ или в превод „без изричното й съгласие“ може да се разбира като дадено устно, но не и изрично писмено съгласие).

Твърди се още в ДИМ, че това че статията е премахната от сайта не я „премахва“ от други бази данни и CEEOL (https://www.ceeol.com/search/ article-detail?id=1284878). В подкрепа на това твърдение ищцата прилага копие от кореспонденцията с представителя на CEEOL за България, от която става ясно, че единственото, което може да се постигне, е да се обозначи публикацията (и файла) като „retracted“, но метаданните (като заглавие, doi) ще останат.

Сочи се също в ДИМ, че претенциите за размера на неимуществените вреди на ищцата са преценени съобразно съществуващата съдебна практика по искове със същото правно основание и касаещи сходни нарушения. Цитираните в исковата молба съдебни решение не са неотносими, както се твърди от ответното сдружение, защото касаят правния спор дотолкова, доколкото ответникът е вече страна по други съдебни производства, по които има и влезли в сила решения.

Сочи се още в ДИМ, че действително претърпените от ищцата негативни последици ще се докажат със свидетел, разпитът на който ищцата своевременно е поискала при предявяване на исковата молба.

Изтъква се с ДИМ, че наличието на съдебни спорове, страна по които е Сдружението, ищцата счита за компрометиращо нейната репутация на автор, а това увеличава размера на процесните неимуществени и вреди. Ищцата е чужденка, положила големи усилия и труд да научи писмено и говоримо български език, да се установи в научните среди в България, да придобие академичната длъжност „доцент“, успяла да се докаже като учен в годините, в които работи в престижна институция като БАН, уважавана е сред колегите си и има и моралното, и законното право да решава къде ще бъде публикувано нейно научното произведение. Право, грубо нарушено от ответното сдружение, признание за което се съдържа в отговора на искова молба.

С оглед изложеното в ДИМ се иска съдът:

1/ да установи факта на нарушението на авторското право на * Е. Д., изразяващо се в неразрешено използване на нейна авторска публикация със заглавие „What were the Origins of the Bulgarian Alphabet? Cultural Patterns and the Question of the Socialist Heritage“, публикувана без нейно знание и съгласие от ответното сдружение в първи брой на списание със заглавие „Balkanistic worlds“ и разпространявана на хартиен и електронен носител без 3 съгласието и въпреки противопоставянето на ищцата;

2/да задължи ответника да преустанови неправомерното използване чрез:

- премахване на публикацията на * Е. Д. от всички електронни платформи и копия на списание „Balkanistic worlds“, в които е неправомерно публикувана;

- информиране на национални и международни академични бази, в които се събират данни за списанието и електронните му издания, с цел незабавно изтегляне на всякаква информация за публикацията и нейните параметри (включително номер DOI).

- публикуване в следващ брой на списанието текст, че по желание на автора „What were the Origins of the Bulgarian Alphabet? Cultural Patterns and the Question of the Socialist Heritage“ статията е изтеглена от електронните версии на брой 1/25г.

3/ да разпореди изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, в това число не само електронни, но и останалите на разположение на редакцията хартиени копия на брой 1/2025 на сп. „Balkanistic worlds“, съдържащ неправомерно публикуваната статия на ищцата;

4/ да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3,000 (три хиляди лева), представляваща неимуществени вреди, пряка, непосредствена, „логична и естествена последица от нарушението на авторското право“ по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2022 г. от 01.08.2024 г. по Тълкувателно дело № 3/2022 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд.

Съдът прие допълнителната искова молба от ищцата Е. Д., за редовна, депозирана в установения от закона срок и подадена от оправомощеното лице.

Следва да бъде изпратен препис от допълнителната искова молба на ответника по делото, като му бъде дадена възможност в двуседмичен срок от получаването й, да депозира по делото допълнителен отговор по реда на чл. 373 от ГПК, с който може да отговори на допълнителната искова молба.

Следва да бъде указано на ответника, че в срока за допълнителен отговор, може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът от делото, както и да сочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на първоначалната искова молба /чл. 373, ал. 2 от ГПК/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 373 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от допълнителната искова молба на ответника по делото – Сдружение „БАЛКАНИСТИЧЕН ФОРУМ - МЕЖДУНАРОДЕН УНИВЕРСИТЕТСКИ

4

СЕМИНАР ЗА ПРОУЧВАНИЯ И СПЕЦИЛИЗАЦИИ“, ЕИК 101147144, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, п.к. 2700, ж.к. „Запад“, бл. 33, ет. 8, ап. 22, представлявано от М. И. А., чрез адв. С. А., със служебен адрес ***.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТВЕТНИКА в двуседмичен срок от получаването на допълнителната искова молба, да депозира по делото допълнителен отговор по реда на чл.

373 от ГПК, с който може да отговори на допълнителната искова молба.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че в срока за допълнителен отговор на исковата молба, може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът от делото, както и да сочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на първоначалната искова молба /чл. 373, ал. 2 от ГПК/.

Разпореждането на съда не подлежи на обжалване.

На основание чл. 102а, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл. 360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл. 102а, ал. 4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.