Решение № 6 от 09.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000662 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №323/17.VІІ.2023год. постановено по т.д.№239/2022год. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от „С.“ АД /в несъстоятелност/ гр.Р., ЕИК***, представлявано от синдика В. С. С., със съдебен адрес: гр.С., бул."А.С."№*, ет.* срещу „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК***, представлявано от управителя А. Д. Б., искове за заплащане на сумата 68 293.20лв., представляваща остатък от продажната цена на машина Б.***, инв.№*, за продажбата на която е съставена фактура№***год. на обща стойност 103 200лв. с ДДС, ведно с обезщетение за забава, считано от 20.ІV.2022год.- датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане и сумата 29 064.88лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 68 293.20лв. за периода от 7.ІІ.2018год. до 18.ІV.2022год.

ОСЪДИЛ е „С.“ АД /н/ гр.Р., ЕИК*** да заплати

1 на „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК*** разноски по делото в размер на 3 560лв.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е постъпила от „С.“

АД /в несъстоятелност/ гр.Р., ЕИК***, представлявано от синдика В. С. С., срещу решение№323/17.VІІ.2023год. по т.д.№239/2022год. на Пловдивски окръжен съд, с оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, което е постановено в нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото е сключена търговска сделка, обективирана в договор за покупко-продажба от 15.VІІ.2014год. на ДМА Б.***, инв.№* на единична цена 86 000лв., обективиран във фактура№***год. на обща стойност 103 200лв. с ДДС. Правилен е и извода на съда, че издадената фактура е включена в счетоводните записвания на страните по сделката.

Правилен е и извода, че независимо от направеното възражение на ответника, че липсва изпълнение на договорното задължение за предаване предмета на договора, то същото следва да се цени като вярно, тъй като в периода от 30.VІ.2015год. до 31.Х.2015год. страните отразяват в счетоводствата си изпълнение за задължение за плащане на цената на ДМА, поради което следва да се приеме, че стоката е предадена. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е погасена дължимата сума от 68 293.20лв. по фактура№***год., от които 56 911лв. данъчна основа и 11 382.20лв. ДДС, поради направени плащания по нея с изявления за прихващане по протоколи от 30.VІ.2015год., 31.VІІ.2015год., 31.VІІІ.2015год. и 31.Х.2015год. Но според жалбоподателят първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявения главен иск, поради погасяване на вземането по давност, предвид направеното в тази насока възражение от страна на ответника. В настоящия случай има потвърждаване на разчетите между двете страни по договора към 31.ХІІ.2017год., и доказателство за безспорно изразената воля за потвърждаване на задълженията на „К.*“ ЕООД гр.П. към „С.“ АД гр.Р. е писмото, което е изпратено от електронната поща на счетоводителя на ищцовото дружество- Т.Т. до служителя на ответното дружество М.Д., което се потвърждава и от заключението на СТЕ. Към въпросната електронна кореспонденция е копирано и потвърдителното писмо, подписано от Д. Б.управител на ответното дружество в процесния период. Имейлът е с дата 8.ІІ.2018год., 8.44часа и е изпратен ден след подписване на процесното потвърждение на 7.ІІ.2018год., като в него е посочено и предишното 2 наименование „А.И.“ ЕООД на ответното дружество. С това потвърдително изявление се прекъсва давностния срок по отношение на главното вземане, ето защо предявения главен иск следва да се счита за основателен. В тази насока е и задължителната съдебна практика, обективирана в ТР№4/14.Х.2022год. по т.д.№4/2019год. на ОСТК на ВКС. Съгласно това тълкувателно решение, „за да е налице прекъсване на давността по чл.116б.“а“ ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което е обективирано признанието на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора“. Счита изводите в съдебно-почерковата експертиза за необосновани и недоказани, поради което не следва да се кредитират като истински. Вещото лице не е направило опит да вземе оригинални образци от подписа на Д. Б., а е ползвало като сравнителен материал образци от подписа му, съдържащи се в заявление за издаване на БДС. Сравнителните образци имат голяма вариантност и за това тези подписи, които са обективирани в тях, няма как с категоричност да установят, че изхождат от Д. Б.. Не може да се даде категоричен отговор какво би било заключението, ако бяха използвани експериментални сравнителни образци, дадени лично от лицето, действало като управител на ответното дружество в процесния период. Често срещана практика е едно лице да се подписва по различен начин, дори това да не е умишлено. В случая СПЕ сочи, че подписа в потвърждението на разчетите не е на Д. Б., но категорично не може да се даде отговор за автора на изявлението. Тъй като не са снети сравнителни образци от подписа на лицето Д. Б. при изготвяне на заключението по СПЕ, заключението е неправилно. Ето защо не следва съдът да се позовава само на това заключение, а на всички събрани по делото доказателства, след което да постанови обоснован и законосъобразен съдебен акт, като отмени решението на ОС Пловдив и постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявените искове, като основателни и доказани.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „К.*“ ЕООД гр.П., ЕИК***, представлявано от управителя А. Д. Б. подава отговор на въззивната жалба вх.№***год., с възражения за нейната неоснователност.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана 3 страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото са предявени от ищеца „С.“ АД /в несъстоятелност/ гр.Р., ЕИК***, представлявано от синдика В. С. С. срещу ответника „К.*“ ЕООД гр.П., ЕИК*** /с предишно наименование „А.И.“/, два обективно съединени иска- главен иск с правно основание чл.327 ТЗ във връзка с чл.318 ТЗ, с цена на иска 68 293.20лв., представляваща останалата незаплатена сума от цената на машина Б.***, инв.№*, по фактура№***год. на обща стойност 103 200лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 20.ІV.2022год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД, с цена на иска 29 064.88лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на сумата 68 293.20лв., за периода от 7.ІІ.2018год. до 18.ІV.2022год.

Няма спор по делото, че с решение№46/21.VІ.2021год. по т.д.№69/2021год. на Русенски окръжен съд е обявена неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на „С.“ АД гр.Р., ЕИК***, представлявано от изпълнителния директор С.Ч.П., с начална дата на неплатежоспособността 4

5.ІІІ.2021год. и е открито производство по несъстоятелността на длъжника „С.“ АД гр.Р., ЕИК***. А с определение№195/27.VІІ.2021год. по т.д.

№69/2021год. на Русенски окръжен съд за постоянен синдик на длъжника „С.“ АД гр.Р. в производството по несъстоятелност е назначена В. С. С., която е встъпила в длъжност на 20.VІІ.2021год. Ето защо и упражнявайки правомощията си по чл.658ал.1т.7 ТЗ във връзка с чл.658ал.1т.8 ТЗ и съгласно решението на Събранието на кредиторите, прието на 15.ІІІ.2021год., постоянният синдик е предприел действия по събиране на вземанията на длъжника „С.“ АД /н/ гр.Р., като е предявила настоящите искове за попълване масата на несъстоятелността на длъжника.

Като доказателство за сключената търговска сделка между страните по делото, е представен препис от договор за покупко-продажба, сключен на 15.VІІ.2014год. между „С.“ АД гр.Р., ЕИК***, представлявано от изпълнителния директор Ч.М.П., като продавач и „К.*“ ЕООД гр.П., ЕИК***, представлявано от управителя Л.Л., като купувач, с предмет /чл.1/- покупкопродажба на машина Б., модел ***, с цена 86 000лв. без включен ДДС, като за дата на сделката се приема датата на подписване на приемо-предавателен протокол за пускане в експлоатация на Б.а /чл.1 изр. второ от договора/.

Съгласно чл.3 от договора, плащането на цената се извършва в лева, чрез банков превод в полза на продавача по посочената му банкова сметка, на 24 месечни вноски, всяка от тях платима на 5-то число от месеца, като 23 вноски са в размер на по 3 583лв. и 1 вноска е в размер на 3 591лв..

Съгласно чл.4 от договора, продавачът се задължава да издаде на купувача данъчна фактура в срок от 3дни, считано от подписване на приемо-предавателен протокол за пускане в експлоатация на Б.а.

Съгласно чл.5 от договора, собствеността на машината преминава върху купувача в момента на плащане на последната 24-та вноска от цената.

Съгласно чл.6 от договора, продавачът е изпълнил задължението си да предаде вещта с физическото и предаване на купувача или на определено от него лице, с приемо-предавателен протокол. Той е длъжен да предаде вещта във вид съгласно уговореното с купувача-чл.7.

Съгласно чл.8 от договора, купувачът е длъжен да заплати 5 уговорената цена в размера, по начина и в сроковете, уговорени в договора и да получи вещта.

А съгласно чл.9 от договора, всички съобщения между страните, включително за разваляне на договора, следва да се извършат в писмена форма, изпратени по факт или препоръчана поща. В договора са уговорени и неустойки при неизпълнение на задълженията на страните по сделката.

За извършената доставка на машината ищецът „С.“ АД гр.Р. е издал фактура№***год. на обща стойност 103 200лв. с ДДС, като в нея са посочени страните по доставката, доставената стока, цената и, без и с ДДС, като фактурата е подписана от представители на страните /за „К.*“ ЕООД гр.П. е подписана от управителя Л.Л./.

Като доказателство за изпълнение на задължението за предаване на продадената стока, ищецът е представил два броя товарителници от 21.VІІ.2014год. и приемо-предавателни протоколи от 21.VІІ.2014год., последните обаче не са подписани от представител на купувача, с което да се удостовери получаването на стоката. От представените товарителници се установява, че продавачът „С.“ АД гр.Р. е възложил на превозвачите „Р.-.Т.“ ЕООД гр.Р. и „Н.Т.“ ЕООД с.Б. да превозят различни части от Б.а до купувача „К.*“ ЕООД гр.П..

По делото се представят четири броя споразумения за прихващане, сключени между продавача „С.“ АД гр.Р. и купувача „А.И.“ ЕООД гр.П., ЕИК*** както следва:

-на 30.VІ.2015год. е сключено споразумение, с което от задължението на „А.И.“ ЕООД гр.П. в размер на 98 980.80лв. по фактура№***год. се приспада задължението на „С.“ АД гр.Р. по фактура№***год. в размер на 12 778.80лв., в резултат на което задължението на „А.И.“ ЕООД гр.П. към „С.“ АД гр.Р. по фактура№***год. остава в размер на 86 112лв.,