Определение № 1721 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1721 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501513 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 във връзка с чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Ю. Х., ЕГН **********, против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 8200 от 30.11.2023г. по ч.гр.д. №17583/2023 г. по описа на Районен съдПловдив, XI гр.с., с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта и издаване в полза на „Юробанк България” АД на изпълнителен лист против жалбоподателя за следните суми - 5054,35 лева – главница; 386,15 лв. възнаградителна лихва за периода 21.01.2023г.-24.08.2023г.; 170,39 лв. мораторна лихва за периода 21.12.2022г. - 08.11.2023г.; 28 лв. - такси за периода 21.01.2023г. - 21.08.2023г.; 90 лв. - обезщетение за уведомяване за периода 11.09.2023г. - 08.11.2023г., дължими по договор за предоставяне на потребителски кредит № FL1334051/21.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.11.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 114,58 лв. - разноски по делото за държавна такса и 703,73 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, като се иска отмяната му и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

В законоустановения срок ответната страна по частната жалба „Юробанк България” АД, чрез пълномощника адв. Х.И., е подала отговор, в който излага съображения за нейната неоснователност, като се иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение.

Пловдивският окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта на производството намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, 1 поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Юробанк България“ АД против жалбоподателя В. Ю. Х., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № FL1334051/21.11.2022г., подробно описани в представено извлечение от счетоводните книги на банката. В т. 14 от заявлението са изложени твърдения, че вземанията на банката по договора за кредит са били обявени за предсрочно изискуеми поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж на 21.12.2022г., за което кредитополучателят е бил уведомен. Към заявлението е приложена покана- уведомление, връчена лично на длъжника на 24.08.2023 г., с която банката обявява кредита за предсрочно изискуем.

При подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, проверката на съда се свежда до преценка на следните кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 418, ал.1 и ал.2 от ГПК: дали представените със заявлението документи са сред изброените в чл.

417 от ГПК; дали документите са редовни от външна страна; дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В случая със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката, което съгласно разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК е документ, въз основа на който може да се постанови незабавно изпълнение.

Настоящата инстанция намира, че по отношение на заявените вземания за главница и лихви /възнаградителна и мораторна/ така представеното извлечение е редовно от външна страна - установява съществуването на вземания на банката спрямо жалбоподателя, произтичащи от договор за потребителски кредит от 21.11.2022г. в претендираните размери.

Извлечението е надлежно оформено и съдържа предвидените в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ реквизити: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорна лихва; 3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В настоящия случай представеното извлечение отговаря на така уредените минимални изисквания за съдържанието му, тъй като в него са посочени броят на просрочените погасителни вноски по кредита и общия размер на просрочената сума; размера на дължимата и непогасена главница и договорна лихва и размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В извлечението са посочени задълженията по договора за кредит, поради което изложените в частната жалба доводи, че не било ясно как е формиран дълга на жалбоподателя В. Ю. Х., са неоснователни.

На следващо място, в случаите като настоящия, когато е налице позоваване на предсрочна изискуемост на целия кредит, нейното настъпване се преценява съобразно условията в договора за кредит. Когато с договора между страните е уговорена клауза за предсрочна изискуемост на целия кредит поради неплащането на една или повече погасителни вноски, 2 вземането става изискуемо изцяло не само с настъпването на обективния факт на неплащането на вноските на падежа, а и след като банката е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост и е уведомила длъжника за това. Съгласно мотивите в т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. По настоящото дело е представена покана - уведомление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдържаща индивидуализация на договора за кредит, от който произтичат претендираните със заявлението вземания. Уведомлението е надлежно връчено чрез ЧСИ М.К. на 24.08.2023 г., т.е. преди датата на подаване на заявлението - 30.11.2023г.

Пловдивският окръжен съд намира, че жалбата е частично основателна, поради което следва да отмени разпореждането за незабавно изпълнение и да обезсили издадения изпълнителен лист в частта за сумите от 28 лв. - такси за периода 21.01.2023г. - 21.08.2023г. и 90 лв. - обезщетение за уведомяване за периода 11.09.2023г. - 08.11.2023г., претендирани на основание договор за потребителски кредит.

Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, към което е представен документът, от който произтича вземането, заедно с всички негови приложения, вкючително и приложимите общи условия. Въпреки, че в извлечението от счетоводните книги е начислено обезщетение за уведомяване в размер на 90 лв. съдът констатира, че такъв разход за уведомяване не е предвиден и включен в подписания между страните договор за потребителски кредит, от който произтича вземането на банката. Доколкото заплащането на обезщетение за уведомяване в размер на 90 лв. не е определено в договора за кредит, не е налице облигационна обвързаност между страните и на тази основа не е възникнало правото да се иска допускане на незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК за тази сума.

Съдът констатира, че не е възникнало правото да се иска допускане на незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК и за сумата от 28 лв. общ размер на 8 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит, начислени съгласно чл.5, т.2 от договора, тъй като вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В клаузата на чл. 5, т. 2 от договора за кредит е посочено задължение в размер на 3,50 лв. месечно като такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит. Наред с тази уговорка обаче в чл. 2, ал. 2 от същия договор кредиторът е уговорил и допълнително задължаване на кредитополучателя с такси и комисиони за обслужване на специално откритата разплащателна сметка на клиента, които не са конкретизирани по размери, а се определят едностранно от кредитора в тарифа. Съпоставката между тези два текста от договора пораждат обосновано съмнение за неяснота по отношение на договарянето на таксите, дължими от потребителя. Доколкото тези вземания черпят своето правно 3 основание от договор, сключен с потребител, съдът намира за приложими забраните по чл. 10а, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК, които изключват уговаряне като допълнителен разход под форма на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и на различни възнаграждения (независимо дали са уговорени като такси, комисиони или други разходи за клиента) за едно и също действие. В случая съпоставените от съда уговорки сочат точно такова поведение на кредитора, който е предложил на своя клиент обвързващо го предложение за предоставяне на кредит в пакет с услуга по откриването и обслужване на разплащателна сметка (по която следва да се отпусне сумата по договора), като е уговорил едновременно да събира както фиксирана такса в размер на 3,50 лв. месечно (обявена като допълнителен разход в погасителния план), така и друго неясно по размер възнаграждение по тарифа. Съдът намира, че е налице неравноправно договаряне в ущърб на потребителя на кредитни услуги, тъй като позволява именно събиране на повече такси за една и съща услуга.

По изложените съображения ПдОС намира, че не са били налице предпоставките за допускане на незабавно изпълнение досежно претендираното обезщетение за уведомяване в размер на 90 лв. и такси за обслужване на разплащателна сметка в размер на 28 лв., поради което в тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен. В останалата част, касаеща главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва разпореждането като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК № 8200/30.11.2023 г. по ч.гр.д. № 17583/2023 г. на Районен съд – Пловдив, XI гр.с., В ЧАСТТА за сумите от 28 лв. - такси за периода 21.01.2023г. - 21.08.2023г. и 90 лв. - обезщетение за уведомяване за периода 11.09.2023г. - 08.11.2023г., претендирани по договор за потребителски кредит № FL1334051/21.11.2022г., сключен между заявителя „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 и длъжника В. Ю. Х., ЕГН **********, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ подаденото от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, срещу длъжника В. Ю. Х., ЕГН **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК вх.№ 109464/30.11.2023 г. В ЧАСТТА по искането за допускане на незабавно изпълнение за сумите от 28 лв. - такси за периода 21.01.2023г. - 21.08.2023г. и 90 лв. - обезщетение за уведомяване за периода 11.09.2023г. - 08.11.2023г., претендирани по договор за потребителски кредит № FL1334051/21.11.2022г.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 7072/04.12.2023 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 8200/30.11.2023 г. по ч.гр.д. № 17583/2023 г. на Районен съд – Пловдив, XI гр.с., В ЧАСТТА за сумите от 28 лв. - такси за 4 периода 21.01.2023г. - 21.08.2023г. и 90 лв. - обезщетение за уведомяване за периода 11.09.2023г. - 08.11.2023г., претендирани по договор за потребителски кредит № FL1334051/21.11.2022г., сключен между заявителя „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 и длъжника В. Ю. Х., ЕГН **********.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 8200/30.11.2023 г. по ч.гр.д. № 17583/2023 г. на Районен съд - Пловдив, XI гр.с., В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е постановено незабавно изпълнение на заповедта и издаване в полза на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, на изпълнителен лист против длъжника В. Ю. Х., ЕГН **********, за следните суми - 5054,35 лева – главница; 386,15 лв. - възнаградителна лихва за периода 21.01.2023г.24.08.2023г.; 170,39 лв. - мораторна лихва за периода 21.12.2022г. 08.11.2023г., дължими по сключен между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № FL1334051/21.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда 30.11.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 114,58 лв. разноски по делото за държавна такса и 703,73 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.