Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 26.02.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 92/2025
Вид
Решение № 151
Подписан
26.02.2025
В сила
03.06.2025
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,т.3,пр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 9 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120200092 по описа за 2025 година

Образувано е по жалба на Р. М. И. ЕГН **********, чрез адв. И. Н. от САК,с посочен адрес гр.София,район „В............... против ЕФ Серия К №10137592, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са формулирани множество възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения , в т.ч. неправилно определено местоизвършване на нарушението, с приложената в тази връзка тезисна аргументация,маркираща обстоятелства относно действителното пътуване на жалбоподателя по маршрут Бургас-Созопол и действащото на този път ограничение на скоростта до 80 км/ч.

Поддържа се,че липсата на посочване на място на извършване на нарушението по чл.42,т.3,пр.2 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. М. И., редовно призован чрез упълномощения процесуален представител, не се явява и не изпраща представител. Представено е писмено становище от адв.Н., с което се доразвиват аргументите в жалбата.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. По делото са налични писмени доказателства /л.32 / относно датата на връчване на електронния фиш23.12.2024 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

1

По отношение на приложеното към ЕФ платежно нареждане, документиращо внасяне на намаления размер на глобата , съдът в процесуалния аспект на преценката за допустимост на жалбата, съдът намира,че нормите на чл. 79б ЗАНН /ал. 1 - ал. 4/ касаят единствено хипотези на издадено наказателно постановление. Ето защо, разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 ЗАНН не може да се приложи спрямо електронните фишове, не само, защото те не са изрично посочени в нормата, но и тъй като с тях може да се налага само наказание глоба. Освен това по отношение на фишовете и възможността за плащане на наложената глоба в законоустановения срок за обжалването им е налице различна специфична регламентация в разпоредбата на чл. 189, ал. 9 ЗДвП , където е установена възможност за плащане на 70 % от размера на глобата, наложена с електронния фиш в 14 дневен срок от неговото получаване, а не на 80%, както предвижда нормата на чл. 79б, ал. 1 ЗАНН. Съществено в случая е, че това плащане, за разлика от посоченото в чл. 79б ЗАНН, не е равнозначно на съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на обжалване. / в т.см. виж Определение № 1435 от 20.02.2024 г. на АдмС - Бургас по к. ч. а. н. д. № 161/2024 г./ Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

ЕФ Серия К №10137592 бил издаден във вр. с установено на 20.10.2024 г. в 13:30 часа управление на лек автомобил "А....", с рег. № ..... в гр. Бургас,ПП I–9 km 249+100 от кв. Крайморие към пътен възел ЮГ до КПП-3. В горепосочения пътен участък в границите на населеното място максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26", но независимо от това нарушителят управлявал автомобила със скорост от 76 км/ч при отчетен толеранс – 3 % от измерената скорост, т.е. с превишение от 26 км/ч.

Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 20.10.2024 г. се контролирало с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “АRH-CAM S1” , временно разположена на участък път,ПП I-9, км 249+100 в посока от кв. „Крайморие“ към пътен възел „ЮГ“ до КПП3.Преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “АRH-CAM S1” представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 5126 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност на 25.09.2024 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

Въз основа на установеното с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “АRH-CAM S1” бил издаден електронен фиш Серия К №10137592, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или 2 системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира приложената към електронния фиш снимка.

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.

С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство – снимка на л.10, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронният фиш,е издаден от компетентен орган – ОДМВР-Бургас и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика или лицето, на което е предоставено превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно лимитирания законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол. В ЕФ е инкорпориран фиксирания в чл.189,ал.4 ЗДвП съдържателен минимум при описание на фактическото съдържание на нарушението, като общата формулировка „е извършено нарушение за скорост“, е детайлизирана прецизно с последователното изброяване на величините на разрешената скорост - 50 км/ч, въведена и с пътен знак В-26-50 км/ч, установена стойност на скоростта - 76 км/ч и конкретната величина на превишението на скоростта - 26 км/ч., при отчетен толеранс минус 3 км/ч.

Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

От писмо от Община -Бургас, ведно със схема за организация на движението, е видно че в процесния участък гр. Бургас,ПП I–9 km 249+100 от кв. Крайморие към пътен възел ЮГ до КПП-3 скоростта е ограничена до 50 км/ч в двете посоки на движение, ограничението е въведено и с пътен знак В26- 50 км/ч в двете посоки на движение. Следователно, в процесния участък, на който е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни средства от категория „В“– 50 км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с пътен знак "В26" - 50 км/ч.

Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка намиращо се в информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин се установява и конкретната превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се 3 установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 79 км/ч. От протокола за техническа проверка на мобилната система за видеоконтрол се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост под 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 79 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост 76 км/ч ( приспаднати са 3 км/ч /

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи, на кого е предоставил моторното превозно средство. " С ал.2 на чл.188 ЗДвП е регламентирано изрично, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В материалите по административнонаказателната преписка не е приложена декларация от законния представител на собственика „Г....“ ЕООД, Р. М. И., че на 20.10.2024 г. в 13:30 часа лекият автомобил е бил предоставен на друг, различен от жалбоподателя ползвател, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Р. И. в качеството му на законен представител на ЮЛ,чиято собственост е процесното МПС, с което е извършено нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от предвидената в специалната норма презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създаде механизъм, който да позволява в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението. В случая не е спорен установяващият се от справката от ОДМВР-Бургас, С-р Пътна полиция факт относно собствеността на автомобила, според която л.а. „А....“ с рег. №..... е собственост на „Г....“ ЕООД от 01.01.2024 г. до настоящият момент, т.е. и към датата на нарушението 20.10.2024г.

Към материалите по административно-наказателната преписка не се установява, да е била подадена до ОД на МВР –Бургас декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която освен материализиране на данни за лицето, извършило нарушението, се изисква да бъде приложено и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Като не е подал по законоустановения ред информация, кое е физическото лице, извършило процесното нарушение, Р. И. следва да понесе неблагоприятните последици, с които законът обвързва такова бездействие. При това положение, правилно административнонаказващият орган е издал оспорения електронен фиш на законния представител на собственика на автомобила – „Г....“ ЕООД –Р. И..