Решение № 3439 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3439 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100512096 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 10652/22.04.2025 г. по гр.д. № 55710/2024 г. по описа на СРС, 154 състав ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на А. Ш. по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата, представляваща дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ поради настъпило на 10.11.2023 г. застрахователно събитие – нанесени щети по предна дясна врата и задна дясна врата на застрахования автомобил „Toyota Urban Cruiser“ с рег. № ******** сума в размер на 550,35 лева, ведно със законна лихва от 19.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата от 100 лева и от датата на увеличението на иска – 16.04.2025 г. до окончателното плащане върху увеличената стойност на иска от 450,35 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 217063/20.06.2025 г., подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на страните в процеса. Не било обсъдено възражението, че между страните имало уговорка 1 за изплащане на застрахователно обезщетение само в доверен сервиз. В настоящия случай, бил уговорен начин на обезщетяване, в зависимост от което е и определена и застрахователната премия. Не било взето предвид и волеизявлението на застрахования при завеждане на застрахователната претенция, а именно да бъде обезщетен в доверен сервиз, като в този случай следвало да се приложат ценовите параметри на доверените сервизи, с които застрахователят сключил договор. В заключението на съдебноавтотехническата експертиза бил определен размер на застрахователно обезщетение, който обаче не бил взет предвид и не бил обсъден в мотивите на първоинстанционното решение. Не било разгледано и възражението за оспорване на обстоятелствата около настъпване на произшествието, а също така и при какви обстоятелства и причини е настъпило същото. От приетите по делото доказателства не се установявало, че на посочената от ищеца дата е настъпило произшествие по описания от ищеца начин. Не се установило също и къде е настъпило произшествието. Т.е. не се установявало, че е настъпил застрахователен риск. Изрично в заявлението си застрахованият посочил, че желае застрахователното обезщетение да бъде платено по експертна оценка и такава била направена. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия А. Ш.. В становище от 22.04.2026 г. въззиваемият е заявил, че оспорва въззивната жалба и моли да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 55710/2024 г. по описа на СРС, 154 състав е образувано по искова молба, подадена от А. Ш. против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът твърди, че между ищеца и застрахователя е сключен застрахователн договор, обективиран в комбинирана застрахователна полица – 2 автомобилна застраховка „Каското“ при клауза „Пълно каско“ с обект на застраховането лек автомобил Тойота Urban Cruiser с рег. № ********, рама № JTKKH16460J002274, цвят червен, собственост на А. Ш.. Твърди, че застрахователната премия е своевременно заплатена. По повод настъпило на 10.11.2023 г. застрахователно събитие, ищецът подал искане за изплащане на обезщетение, въз основа на което било образувана преписка по щета № 5101600-17311/23/13.11.2023 г. Били установени увредени детайли – предна дясна врата за боядисване и задна дясна врата за боядисване. Твърди, че въпреки направеното искане обезщетение не било платено. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 550,35 лева, представляваща остатък от неплатено обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като посочва, че определено въз основа на експертна оценка, направена от експерт на дружеството, стойността на причинените вреди е 248,85 лева. Експертната оценка била направена по изрично искане на ищеца. Посочва, че стойността на обезщетението следва да бъде определено въз основа на стойностите и ценовите параметри на доверен на застрахователя сервиз, тъй като в застрахователния договор било посочено, че при застрахователно събитие автомобилът се ремонтира в доверен сервиз. Освен това, следвало стойността на труда да бъде определена съобразно договорените параметри. Наред с това, оспорва твърдението, че вредите са настъпили като паркинг щета. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени доказателства, както и е прието заключение на съдебно – автотехническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало застрахователно правоотношение, в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие, както и че ответникът е платил сумата от 248,85 лева. Съдът е приел, че размерът на вредите следва да бъде определен по средни пазарни цени, доколкото те съответстват на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на 3 застрахователното събитие.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно и въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка “Каското” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили при настъпване на застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че между собственика на лекия автомобил и застрахователя е съществувало застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор, сключен със застрахователна полица № 47252317304000075/25.01.2023 г., по силата на който застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по автомобил лек автомобил Тойота Urban Cruiser с рег. № ********. При сключване на застрахователния договор застрахователят е определил, че застрахователната сума е 15000 лева, въз основа на която е определена и застрахователната премия – 678,29, за която не е спорно, че е платена от застрахования.

Със застрахователния договор страните са уговорили като начин на обезщетение – доверен сервиз. В Част ІІ, Раздел Изплащане на обезщетение при частични повреди“ от Общите условия по застраховка „Каското“ на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е посочено, че застрахованият може да избира като начин на плащане „доверен сервиз“ или „експертна оценка“. В т. 1 е посочено, че МПС се ремонтира в посочен от застрахователя сервиз, с който има сключен договор, различен от този на предяставителя на марката за страната, като стойността на ремонта се заплаща от застрахователя на сервиза, в който е отремонтирано МПС, Посочено е, че възможност за ремонт се предоставя при условие, че при сключване на застраховател договор 4 застрахованият е избрал вариант и е заплатил съответната премия. В т. 2 е предвидено, че при експертна оценка размерът на обезщетението се определя по калкулация на застрахователя с прилагане на съответен процент на овехтяване, стойност на бояджийски материали, както и норма за труд, количества на материалите съобразно методика на застрахователя.

Въз основа на посочените разпоредби от общите условия и уговореното между страните, въззивният съд намира, че право на застрахования е да определи начинът, по който да бъде определен размерът на обезщетението.

Това е така, доколкото обезщетяване, чрез ремонт в доверен сервиз е предвидено като възможност, която може да бъде реализирана само, ако в застрахователния договор е предвидено това. Неоснователни са доводите на въззивника, че е съществувало задължение за застрахования да предостави за ремонт на автомобила в доверен сервиз, както и стойността на ремонта да бъде определен по цени на доверен сервиз, ако бъде извършен от застрахования. Застрахованият, с подаване на заявлението за изплащане на обезщетение, е определил начинът на определяне на неговия размер – по експертна оценка, като изборът му е приет от застрахователя и такава оценка е извършена, като е определено и изплатено обезщетение в размер на 248,85 лева.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането застрахователното обезщетение се определя като равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че размерът на обезщетението следва да бъде определен съобразно заключението на съдебно-автотехническата експертиза относно средната пазарна стойност на разходите за възстановяване на увредените части, като бъде съобразена и частта, която е изплатена на застрахования. Именно тази стойност е съответна на действителните вреди към релевантния момент, а не определените от застрахователя, както и цените в неговия доверен сервиз.

Неоснователни са и възраженията относно механизма за настъпване на ПТП, доколкото с плащане на застрахователно обезщетение в по-малък размер от дължимия застрахователят е приел събитието за осъществено по описания от ищеца начин.

5

Предвид на изложеното и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 10652/22.04.2025 г. по гр.д. № 55710/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6