Решение № 205 от 09.05.2022, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. ТЪРГОВИЩЕ 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20223530100023 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът Д.Х.И.. твърди в исковата си молба, че след като се завърнал от казарма през 2005 година, наследодателите му-неговите родители Х.И.Х., б.ж. на с.О., поч .на 03.01.2009г. и С.С.Х., б.ж. на с.О., поч. на 17.07.2014г. му предоставили за постоянно живеене поземлен имот № 207, с площ от около 3 дка, находящ се в кв.25 по плана от 1986 година на с.О., общ.Т., ведно със жилищна сграда. Считано от 2005 година до момента, ищецът владее процесния имот явно, необезпокоявано и непрекъснато, повече от 10 години, в случая над 16 години.

Преди ищецът да започне процедура по узаконяване на поземления имот с № 207, находящ се в кв.25 по плана от 1986 година на с.О., общ.Т., посетил отдел „ТСУ“ при Община Т. и установил, че имотът вече е отчужден и е извън регулационните граници на с.О.. Веднага посетил СГКК-Т., където му предоставили справка. Видно от приложената справка, изд. от СГКК-гр.Т., процесният имот е с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Т., с площ 2648 кв.м, стар номер 000277, със съседи: ***; ***; ***. Имотът няма собственици. Води се:

Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Имотът не е отнет, внесен в ТКЗС и подлежащ на реституция, за него да е изпълнена административната процедура по ЗТПС, или да е бил одържавен на друго основание. Имотът не е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ.

Както вече се отрази, процесният имот е предоставен на ищеца за живеене от родителите му през 2005 година, такава е била тяхната воля. А те, заедно с братята и сестрите му, се преместили в новозакупения имот в с.с.

1

Въпреки, че за имота липсвал акт за собственост (КНА), след смъртта на баща си 2009 година, ищецът обективирал спрямо останалите наследници, в случая С.С.Х., б.ж. на с.О., поч. на 17.07.2014г., негова майка, и седемте му братя и сестри, намерението да владее техните части от процесния имот, като няколко дни след смъртта на баща си помолил майка си да събере братята и сестрите му, които живеели заедно в новозакупения имот, за да разговарят по повод поземления имот № 207, с площ от около 3 дка, находящ се в кв.25 по плана от 1986 година на с.О., общ.Т., ведно със жилищна сграда. След проведения разговор останалите наследници заявили, че този имот е подарен от баща им и майка им, такава била тяхната воля, и те нямат претенции за него. Имал си вече семейство, да продължи да си живее в имота. Майка му също му заявила, че са му го подарили имота завинаги. Така, че никой не може да има претенции за този имот. Да продължи да си живее в него.

Имотът не е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ. Ищецът е установил свое владение през 2005 година, което било явно, необезпокоявано и непрекъснато, поради което следва да се приеме, че с отпадане на забраната за придобиване на имоти по давност по чл.

29 от ЗСГ(отм.) след 13.03. 1990г., е станало възможно придобиването на собствеността, като същият е станал собственик въз основа на давностно владение като оригинерен придобивен способ през 2015г., с изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС. Освен това, ищецът след смъртта на баща си - 2009 година, обективирал спрямо останалите наследници намерението си да владее техните части от процесния имот като свои.

Ищецът счита, че правото му на собственост е застрашено и има правен интерес да предявят установителен иск. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по давност на ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастрални регистри на село О., общ.Т., с площ 2648 кв.м., при посочените съседи. Редовно призовани ищецът не се яви лично в открито заседание и се представлява от пълномощника - адв. В. от АК-Т., която поддържа иска така, както е предявен.

Ответникът – Община Т., редовно уведомен, представи писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК, съгласно който счита иска за допустим и основателен.

В писмения отговор се сочи, че претендираният имот е с идентификатор № *** по кадастралната карта на неурбанизирана територия в землището на с. О., общ. Т.. Съответства по местонахождение на поземлен имот с № 207, находящ се извън регулационните граници на селото, съгласно действащия ПУП, одобрен със заповед №1102/14.11.1986 г. Кадастрален план към действащия ПУП е изработен през 1982 г.

Поземлен имот № 207 е записан в разписния лист към плана на Х. И. Н. без данни за документ за собственост. В отменения кадастрален и регулационен план на селото, действал преди 1986 г., поземленият имот не е бил отразен.

Не са подавани документи за придобиване на собственост по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В Община Т. не са налице изискуемите за това документи, издадени по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския 2 съвет. Не е съставян акт за общинска собственост.

Във връзка с гореизложената фактическа обстановка и липсата на информация за имота, счита иска за основателен спрямо Община Т.

Редовно призован в открито заседание ответникът се представлява от ст.юрк. Д. М., която изрази становище, че искът е основателен с оглед събраните писмени и гласни доказателства и изслушване на вещото лице и Община Т. няма претенции за имота.

Единственото възражение е, че ответникът не дължи разноски на ищеца по делото, тъй като не е дал повод за завеждане на иска и признава иска, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От представените удостоверения за наследници е видно, че ищецът Д.Х.И.. е син, едно от осемте деца и законен наследник на родителите си-баща му Х.И.Х., поч. на 03.01.2009г. и майка му С.С.Х., поч. на 17.07.2014г. От удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх.№ 19865/30.12.2021г., изд. от Община Т., се установи, че Х.И.Х., с посочен ЕГН и Ю. И. Х. и Ю. И. Ю. са имена на едно и също лице.

Видно от разписния лист към кадастралния план към действащия ПУП, на с. О., общ. Т., изработен през 1982 г. , поземлен имот № 207-двор в кв. 25 е записан на Ю. И. Х.

/Х. И./, без данни за документ за собственост.

В представената от ищеца скица на поземлен имот № 15-22126/11.01.2022г. , издадена от СГКК-Т., е показан Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. О., общ. Т., който е с площ от 2647 кв.м., с трайно предназначение на територията:

Земеделска; начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя; със съседи: ***;

***.; ***; номер по предходен план: 000277. В скицата е отразено, че по данни от КРНИ: този имот е земи почл.19 от ЗСПЗЗ. Съгласно удостоверението за данъчна оценка от 13.01.2022г. , въпросният имот е – ниви, с идентификатор ***, категория девета; с площ 2647 кв.м., данъчна оценка 70 лв., като собственик е- Община Т..

За изясняване на делото от фактическа страна, съдът разпита двама свидетели, по искане на ищеца: 1. К. Х. А.-70г. и 2. М. Ю. М.-70г., и двамата живущи в с. О.. Първият свидетел е съученик на майката на ищеца, а вторият свидетел е съсед на ищеца, и двамата познават родителите и семейството на ищеца, както и въпросния имот. От показанията и на двамата свидетели се установи, че още докато били живи родителите на ищеца са казвали на близките, като са се събирали, че този имот с къщата ще оставят на Д. Така от 2005г.-2006г. вече около 15 години Д. ползва, стопанисва, ремонтира имота и хората в селото знаят , че е негов собствен. Целият имот е ограден, дворът е около 2-3 дка. Има къща с няколко стаи, в която живее Д. със съпругата си и двете си деца. Освен това има маза, както и стопански постройки – сайвант/навес/, където си съхранява дървата, и в момента си прави кухничка.

Имотът се намира в края на селото, близо до овчарниците-в южната част на селото. В двора има овощни дръвчета, сеят си зеленчуци. Дворът на Д. излиза на черен път. Къщата на Д. е 3 под баира, а къщата на св. М. е в горната част на баира. От показанията и на двамата свидетели се установи, че никой не е спорил за имота и те знаят, че този имот е на Д.

От писменото заключение по съдебна техническа експертиза /л. 44-47/, изготвено след проверка в Община Т., отдел “ТСУ“ и отдел „Общинска собственост“ , в Общинска служба “Земеделие”-Т. и СГКК-Т. и след непосредствен оглед на имота и замерване на място, потвърдено от вещото лице инж. Д.Д. и възприето като компетентно изготвено и обосновано, както от съда, така и от страните в откритото заседание на 04.05.2022г., се установи безспорно следното:

1. Описаният в исковата молба ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с.О., общ.Т., съществува в реални граници в землището на селото. Имотът е с площ 2647 кв.м, записан като Земи по чл 19 от ЗСПЗЗ и НТП - Друг вид земеделска земя.

2. Имотът е застроен с къща, стопански постройки и навес за дърва. Част от имота се ползва за отглеждане на сезонни зеленчуци, а останалата част е зелена площ. В имота има овощни дървета и кладенец. Мястото е поддържано, оградено е от всички страни със стара мрежа на бетонови колове.

3. 3а с.О. има два плана: Стар план, който е одобрен със Заповед №478/05 02 1932г. и е действал до 1986г и нов план, одобрен със Заповед №1102/14 11 1986г, действащ и към настоящия момент.

Имотът за който претендира ищеца не е отразен в стария план на с О..

По новия план от 1986г., процесния имот е отразен като ПИ №207 с построената в него къща. Имотът винаги е бил извън регулацията на селото и за него няма отреден УПИ.

Границите на ПИ №207 по новия план са земеделски земи извън регулация и черни пътища.

В разписния лист към новия план ПИ №207 е записан на Ю. И. Х. (Х.И.Х., съгласно Удостоверение за идентичност с изх. №19865/30 12.2021 г. издадено от Община Т. - стр 11) 4. Поземлен имот №207, по плана на с О. от 1986 година винаги е бил извън от регулация.

5. Няма данни поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на с.О., общ Т., с площ 2648 кв м., стар номер 000277, със съседи 53223.19 226; 53223 19 227;

53223 888 9901, да е отнет, или да е внесен в ТКЗС.

Няма данни за него да е изпълнена административната процедура по ЗТПС, или да е бил одържавен на друго основание - имотът не е държавна собственост.

6. Изготвена е комбинирана скица, която е приложена към експертизата.

От допълнително дадените в о.з. разяснения от вещото лице инж. Д. се изясни, че процесният имот не е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и няма започната процедура по ЗСПЗЗ за него. Според вещото лице това е така вероятно, защото макар и винаги да е бил извън регулацията този имот е жилищен, ползвали са го за такъв непрекъснато, поради което и и не са подавали документи по ЗСПЗЗ.

4

Съдът, при така установената фактическа обстановка прави следните правни изводи:

Ищецът е предявил иск против ответника с правно основание чл.124 ал.1 предлож.2-ро ГПК. Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на една правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на селото, за което липсват данни да е включено в ТКЗС или фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на собственика. Искът по чл.124 ал.1 от ГПК е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността –допустим способ за придобиване правото на собственик.

Безспорно се установи при преценката на писмените и гласните доказателства и писменото заключение на вещото лице, в тяхната съвкупност, че целият имот: преди Поземлен имот №207, по плана на с О. от 1986 година, сега ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта на с.О., общ Т., с площ 2648 кв. м. при посочените граници, винаги е бил извън регулацията на селото. Процесният имот се е обработвал и е владян в ХХ век първо от родителите на ищеца, а от 2005.му е предоставен от тях – на ищеца да живее в него и с намерение да остане за него. От тогава и до момента ищецът и семейството му живеят в имота, обработват го, ползват го, владеят го със съзнанието, че е тяхна собственост. От показанията и на двамата свидетели се установи безспорно, че това място винаги е било оградено и никой никога не им е оспорвал собствеността, нито на ищеца, нито на праводателите му. Съдът дава вяра на разпитаните свидетели, имайки предвид, възрастта им и обстоятелството, че също са родом и живеят в с. О., познават лично праводателите на ищеца – неговите родители, както и него самия, и процесния имот, който дори е съседен на св. М. и имат свои преки и непосредствени впечатления за местонахождението, обработването и ползването на имота. Показанията им кореспондират с другите доказателства по делото, със заключението на вещото лице и са непротиворечиви и помежду им. Няма съставен акт за общинска собственост.