Решение № 446 от 28.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Плевен, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500754 по описа за 2023 година Производство по чл.435 ал.2 т.6 ГПК .

Делото е образувано по жалба на К. М. Ц. длъжник по изп.дело №20178140400233 ,с кратък № 233/2017г.по описа на ЧСИ Н. В.,рег.

№814,чрез пълномощника й адвокат С. Ц. от САК срещу действията на съдияизпълнителя по цитираното изп.д., изразяващи се в отказ за прекратяване на изп.производство на основание чл.433 ал.1т.8 ГПК.

В жалбата се твърди,че с молба,вх.№4831 от 11.10.2023г.е поискано от ЧСИ Н.В. да прекрати изп.дело , поради настъпила перемция на основание чл.433 ал.1,т.8 ГПК от една страна,а и с оглед погасяване на ипотечното право от друга и предвид изтичане на общата петгодишна давност от последното валидно да я прекъсне изпълнително действие.Изп.дело №233/2017г.е образувано срещу К. М. Ц. през 2017 г. въз основа на изпълнителен лист № 2966 от 24.04.2017 г.,издаден по заповед за незабавно изпълнение №1737 от 21.04.2017г.Поканата за доброволно изпълнение е връчена на К. Ц. на 02.08.2017г.,а преди това на 02.07.2017г. е изпратено запорно съобщение до Министерство на икономиката,с което е наложен запор върху трудовото й възнаграждение.Министерството е уведомило ЧСИ В., че върху трудовото 1 възнаграждение има наложени предходни запори,като в нито един момент не са събирани суми от трудовото възнаграждение.На 05.07.2017 г.е постъпила молба от взискателя „Инвестбанк” АД за налагане на запор върху банкови сметки в същата банка,а на 14.07.2017г. е изпратено съобщение до търговския регистър за налагане на запор на дружествения дял на К. Ц. в „Прогрес билдинг къмпани” ЕООД - в ликвидация, ЕИК **********,който е вписан на 09.08.2017г.и е четвърти поред,след запори от други кредитори по други изпълнителни дела. Твърди се,че следващото изпълнително действие е извършено на 16.07.2018г. когато е изпратено запорно съобщение до „Инвестбанк” АД за запор на банкови сметки, разкрити в банката.Постъпил е отговор от банката,с вх.№ 5078 от 03.08.2018 г. на ЧСИ, че е наложила запор.На 18.06.2019г.е депозирана молба от взискателя, с която ЧСИ В. е уведомена за извършено вливане на ТБ „В.” в „Инвестбанк” АД, с молба всички събрани суми да бъдат превеждани по посочена банкова сметка.В жалбата са изложени доводи, че е налице основание за прекратяване на изп. дело № 20178140400233, образувано срещу К. М. Ц..Твърди се,че делото е било прекратено по силата на закона -чл. 433. ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от дата 10.10.2020 г.,тъй к а т о последното изпълнително действие по делото е налагането на запор от 03.08.2018г. Срокът от две години, след който настъпва перемпцията е изтекъл съответно на 03.08.2020г.Към този срок следва да се прибави и времето от два месеца и една седмица за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020г.,съгласно чл.3,т.1 и т.2 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,обявено с решение на НС от 13.03.2020г.,където е предвидено,че течението на сроковете по изпълнителните дела, включително давностните е спряно.По тези съображения жалбоподателката счита,че перемпцията по изп. дело е настъпила още към 10.10.2020 г.,с оглед разпоредбата на чл.433 ал.1,т.8 ГПК,съгласно която изп.дело се прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. С оглед приетото в т.10 от Т Р № 2 от 26.06.2015 г.,постановено по тълк.д. № 2/2013 г. от ОСГТК на ВКС са изложени доводи,че още към 10.10.2020г. процесното изп.дело е било прекратено по право по силата на закона ,тъй като след 03.08.2018г.,когато е наложен запор на банкова сметка в „Инвестбанк”, взискателят не е искал и съдебният изпълнител не е извършвал други изпълнителни действия.Жалбоподателката се позовава на императивната разпоредба на чл. 433, ал. 3 от ГПК, както и на т.10 2 от ТР № 2/2013 ,като излага доводи,че ЧСИ е следвало при прекратяване на принудителното изпълнение, служебно да вдигн е наложените запори и възбрани,което не е сторено.

С оглед настъпилата по право още на 10.10.2020 г.перемпция на изпълнителното дело,в жалбата се твърди,че вземането на взискателя по процесното изп.дело е погасено по давност,считано от 11.10.2023 г.,към настоящия момент е настъпила както перемпцията на делото, така и е изтекла петгодишната погасителна давност на вземането на взискателя,които са основания за прекратяване на принудителното изпълнение.Последното изпълнително действие,годно да прекъсне давността, е извършено на 03.08.2018 г., когато е наложен запор върху банковата сметка в „Инвестбанк” АД.Описани са визираните в т.10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС изпълнителни действия,които не прекъсват давността.След 03.08.2018 г. е постъпила единствено молба от взискателя с посочване на банкова сметка, по която да бъдат превеждани събрани по делото суми,която не представлява молба с искане за предприемане на изпълнително действие, а още по-малко самата молба има характер на такова и същата не прекъсва давността по смисъла на тълкувателното решение.

Твърди се,че считано от 10.10.2018г., перемпцията на настоящото дело е настъпила по силата на закона на 10.10.2020г.и изп.дело е прекратено по право без да е наеобходим конститутивен акт на съдебния изпълнител.Новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, то отново,считано от 10.10.2018 г./ срокът е удължен с периода от два месеца и седем дни/, общата петгодишна погасителната давност на вземането е изтекла на 10.10.2023 г. и считано от 11.10.2023 г. взискателят не разполага с вземане, което да бъде принудително удовлетворявано.Изложени са съображения,че бездействието от страна на кредитора „Инвестбанк” АД по смисъла на чл.

433, ал.1, т.8 от ГПК е довело както до перемпцията на изп.дело, така и до погасяване на вземането му по давност.ЧСИ Н. В. не е съобразила тези обстоятелства и е постановила незаконосъобразен отказ от прекратяване на изп.дело,който следва да бъде отменен.Въведени са оплаквания,че отказът на ЧСИ не е мотивиран,като в съобщението единствено е посочено,че по делото са налагани активни запори по искане на взискателя . Посочено е,че в случая нито от запора на трудово възнаграждение ,нито от запора върху банковата сметка са събиран и суми.В заключение жалбоподателката моли Окръжния съд да отмени отказа на ЧСИ Н. В. да прекрати изп.д.№233/2017г.,поради настъпилата перемция по смисъла на чл.433 ал.1,т.8 ГПК,както и предвид 3 изтекла петгодишна погасителна давност на вземането на взискателя.

Ответникът по жалбата „ИНВЕСТБАНК“

АД гр.София,представлявано от изп.директори С. М. и М. С.,взискател по изп.дело, чрез юрисконсулт К. Е. е депозирал писмено възражение в срока по чл.

436 ал.2 ГПК,в което взема становище,че жалбата е неоснователна.Посочено е, че с молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал,както налагане на запори/възбрани върху имуществото /в т.ч. и вземанията/,които длъжникът притежава,така и налагане на запор върху възнаграждение,получавано от длъжника по служебно правоотношение от Министерство на икономиката.Поисканите действия са извършени от страна на съдебния изпълнител,като са наложени съответните възможни обезпечителни мерки върху наличното имущество на длъжника. Наложен е и поисканият запор върху възнаграждението на длъжника, като съдебният изпълнител е получил отговор от Министерството, че върху вземанията на К. М. Ц. има предходни наложени запори, които следва да бъдат изпълнени преди да започне изпълнението по този запор,като в случая наложеният в полза на „ИНВЕСТБАНК“ АД запор чака своя ред.

Посочено е,че в жалбата неколкократно е цитирана т.10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където обаче никъде на се разглежда въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията в изпълнителното производство.Логично би било такава да не настъпва, ако след поискване на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ.В тази насока се позовава на съдебната практика на ВКС-решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д.

№ 1747/2020 г. на ВКС,IV г.о.,като счита , че конкретната хипотеза е такава.Взискателят е поискал /избрал/ да събере вземанията си от запора на получаваното от К. Ц. възнаграждение.Този избор на кредитора не е опционален, а е единственият възможен способ,който може да доведе до реално удовлетворяване на вземанията му от длъжника, т.к. същата не разполага с друго имущество,срещу което да бъде насочено изпълнението.

Избраният способ към настоящия момент не е приключил и същият прекъсва, както двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТПК, така и давностните срокове за вземанията,тъй като жалбоподателят не е с прекратено трудово правоотношение и продължава да работи в Министерство на икономиката.

Наложеният запор продължава да пази своя ред, като към момента се изпълнява предходен такъв,наложен от ЧСИ А. Б. по изп. дело № 20158500402082.Вземанията по изп.дело №233/2017г. на ЧСИ Н. В. ще започнат да се погасяват чрез избрания изпълнителен способ , след изпълнението на запорите, предхождащи този на „ИНВЕСТБАНК“ АД, наложен по това изпълнително дело.В тази насока са изложени подробни съображения.При изпълнението на парични вземания и в частност при запора 4 върху трудово възнаграждение, по отношение на което има наложени предходни запори, не може да говори за бездействие от страна на кредитора и дезинтересиране от изпълнителния процес, тъй като неизпълнението по запора не зависи от волята и поведението на взискателя.Навеждат се доводи, че в процесната хипотеза,а и във всяка друга идентична на нея, регулярното депозиране на молби за извършване на изпълнителни действия, целящо единствено формалното прекъсване на перемпцията, при липса на имущество, по отношение на което да може да се изпълнява, би довело единствено до натрупване на допълнителни разноски за сметка на длъжника, но реално не и до по-бързо или въобще до удовлетворяване на взискателя.Допълнителен довод в тази насока е и възприетото от ВКС в решение № 37/24.02.2021 г.,по г.д.№ 1747/2020 г.на ВКС,IV ГО,в което е прието,че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Идентични разрешения са дадени и в решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО.В заключение банката-взискател моли Окръжния съд да остави без уважение като неоснователна подадената жалба от К. М. Ц..Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съгласно чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ Н. В. по изп.дело №233/2017г.,в които са описани извършените изпълнителни действия.Изразено е становище,че няма основание за прекратяване на изп.дело на осн.чл.433 ал.1,т.8 ГПК,а подадената жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати изп.дело е неоснователна.Приложено е и копие от изп.дело.

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Жалбата срещу действията на ЧСИ е подадена в двуседмичния срок по чл.436 ал.1 ГПК от съобщението до длъжника,срещу действие подлежащо на обжалване,съгласно чл.435 ал.2,т.6