Решение № 94 от 18.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600502 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с решение № 483 от 11.11.2025 г. по н. д. № 664/2025 г. на ВКС, I н. о., с което е било отменено решение № 96 от 03.06.2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по ВНОХД № 117/2025 г. по описа на същия съд, като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

С присъда № 260001 от 10.02.2023 г., постановена по НОХД № 2591/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подс. С. Л. Р. е бил признат за невинен в това, в периода 01.04.2008 г. - 13.10.2009 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при посредственото извършителство (чрез използване на лицето П. Н. Р.) като пълномощник на „О. 2002” ЕООД – гр. Пловдив да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „О. 2002” ЕООД - гр. Пловдив в особено големи размери – данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер на 55 992,02 1

(петдесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и два лева и две стотинки) лева, като е потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ЗДДС пред ТД на НАП- Пловдив, използвал неистински документи - фактури и приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл.

304, предл. второ от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата е бил отхвърлен и предявения от Министъра на финансите против подсъдимия С. Л. Р. граждански иск за сумата от 55 992,02 (петдесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и два лева и две стотинки), представляваща обезщетение за причинените на Държавата имуществени вреди в резултат на инкриминираното престъпление, ведно със законните лихви, дължими за съответните данъчни периоди, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане като неоснователен и недоказан. На основание чл. 190 от НПК окръжният съд е постановил направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 1 528,73 (хиляда петстотин двадесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) лева, както и разноските в хода на съдебното следствие в размер на 1 509 (хиляда петстотин и девет) лева да останат за сметка на Държавата.

Срещу присъдата е постъпил протест от Окръжна прокуратура Пловдив с оплаквания, че е неправилна и несъответна на събрания по делото доказателствен материал, поради което се иска отмяната й и осъждане на подс.

С. Л. Р. по обвинението, за което е предаден на съд.

Присъдата е била обжалвана и от Министъра на финансите, чрез пълномощника му, като неправилна и незаконосъобразна, като се релевира, че подсъдимият С. Л. Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 255 ал. 3 НК, поради което моли да се отмени и бъде признат за виновен по това обвинение, респ. бъде уважен гражданският иск в пълния предявен размер и се присъди и съответното юрисконсултско възнаграждение.

В протеста и в жалбата се сочи, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована, както и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се, че първият съд не е изпълнил задълженията си по чл. 14, ал. 1 от НПК за изграждане на 2 вътрешното си убеждение във връзка с проверката и оценката на доказателствените източници. При така направените оплаквания за отсъствие на обективен доказателствен анализ, се иска преоценка на дейността на инстанцията от въззивния съд и постановяване на нова осъдителна присъда или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Според представителя на държавното обвинение събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства потвърждават непротиворечиво изложените в обвинителния акт факти, послужили като основание за повдигане на обвинение на подс. С. Р. за извършено продължавано престъпление против финансовата система в периода 01.04.2008 г. – 13.10.2009 г., в качеството му на пълномощник на „О. 2002“ ЕООД – гр. Пловдив с посредственото извършителство на счетоводителя П.

Н. Р., което е било квалифицирано по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Прокурорът поставя акцент и върху факта, че управлението на търговската дейност на „О. 2002“ ЕООД през процесния период е било възложено на подсъдимия, който се е занимавал непосредствено с наемане на работници, следял е за изпълнението на възложената им работа, водил е преговори с клиенти и е доставял лично заявените от тях стоки, ползвайки превозни средства - собственост на дружеството. Позовавайки се на показанията на свидетелите П. Р. и З. Р.а, а и на обясненията на подсъдимия, прокурорът сочи, че счетоводните документи, които е следвало да бъдат отразени в отчетните регистри по Закона за данък върху добавената стойност – дневниците за покупки и продажби са били представяни от подсъдимия на счетоводителката П. Р.. Категоричен е, че въпреки, че свид. Р. е отразявала данните от предоставените й първични счетоводни документи не е била наясно дали те отчитат реално осъществени доставки на услуги.

Поддържа тезата, залегнала в обвинителния акт, че в началото на 2008 г. у подсъдимия се формирало намерение да избегне установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „О. 2002“ ЕООД, като за целта е използвал неистински документи – първични счетоводни документи – фактури, които удостоверяват привидно реализирани сделки за извършени транспортни услуги в посочените в обстоятелствената част данъчни периоди, независимо от факта, че дружеството е ползвало собствени превозни средства.

Сочи, че чрез тези действия на подсъдимия е било обезпечено неправомерното ползване на данъчен кредит от „О. 2002“ ЕООД, посредством приспадане на 3 начисления ДДС за отчетените, но реално неизвършени транспортни услуги, от размера на задълженията по ЗДДС за съответния данъчен период. Твърди, че този механизъм е използван за неправомерно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за всеки един от включените в състава на продължаваното престъпление данъчни периоди, тъй като с начисления ДДС по неизвършените реално доставки на услуги е намаляван размера на декларирания за внасяне данък в ежемесечните справки-декларации по ЗДДС.

Според прокурора, обясненията на подсъдимия, че не е бил ангажиран с управлението на дружеството „О. 2002“ ЕООД и не е предоставял инкириминираните счетоводни документи, ползвани от счетоводителя за промяна на финансовия резултат за съответните данъчни периоди, противоречат на останалите събрани и проверени в съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, и следва да се възприемат единствено като средство на ефективно упражнено право на защита. Счита, че подсъдимият С. Р. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му се определи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - под минималния размер на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, а именно - в размер на една година и шест месеца, което да се отложи, при условията на чл. 66 от НК за минималния предвиден в закона срок от три години. Застъпва становище, че за постигане целите по чл. 36 от НК е необходимо да му бъде определено и кумулативно предвиденото, наред с наказанието лишаване от свобода, по-леко по вид наказание – конфискация на част от имуществото – недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив по отношение на който са наложени и обезпечителни мерки. Счита, че приетият за съвместно разглеждане граждански иск следва да бъде уважен като доказан по основание и размер, а в тежест на подсъдимия – да се възложи и заплащането на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на министъра на финансите е на становище, че събраните доказателства в проведеното съдебно следствие установяват по несъмнен начин основателността на предявената гражданска претенция, включително размера на причинените на фиска имуществени вреди. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен заедно със законните последици – претендираните лихви върху размера на данъчните задължения за съответните данъчни периоди, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задълженията и направените по 4 делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С позоваване на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и съдебна практика на ВКС, Гражданска колегия, оспорва възражението на защитата за изтекла погасителна давност.

Счита същото за неоснователно, с оглед датата, на която е открит нарушителят - 26.09.2019 г. когато е привлечен към наказателна отговорност подс. С. Р., която моли да се отчете за началeн момент на давностния срок.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, адв. В . С., в качеството си на защитник на подсъдимия, релевира подробни доводи, че събраните и проверени в съдебното следствие доказателства и доказателствени средства не дават основание на съда да приеме, че подсъдимият С. Р. е извършил престъплението, за което е предаден на съд. В този аспект, се сочи, че по делото не са събрани не само преки, но и косвени доказателства, които установяват съставомерни действия на подсъдимия, предпоставящи ангажирането на наказателната му отговорност за вмененото му във вина престъпление. Поставя се акцент върху факта, че подс. Р. не е бил надлежно упълномощен да представлява „О. 2002“ ЕООД пред органите на данъчната администрация, както и да представлява управителя – свид. З. Р.а по повод на осъществяваната търговска дейност през инкриминирания от обвинението период. Застъпва становище, че осъществяваната от подсъдимия дейност, свързана с организиране на реализацията на внесените стоки на територията на страната, е била помощна и не се е конкурирала с ръководните функции на управителя на дружеството – свид. З. Р.а по наемане на работници, договаряне и разплащане на услуги на доставчици на „О. 2002“ ЕООД. Въз основа на прецизния анализ на събраните гласни доказателствени средства, от защитата се сочи, че нито един от представляващите дружествата, които са фиктивни доставчици на услуги, не е познавал и не е контактувал с подсъдимия.

Защитата обръща внимание и на официално представената информация от ТД на НАП- П., че процесното дружество няма данъчни задължения към фиска към 06.03.2020 г. Наред с това пледира, че и трите ревизионни акта, издадени въз основа на резултатите от извършената през 2013 г. ревизия са отменени с влезли в сила актове на съда. Защитата поддържа и тезата за допуснати съществени нарушения при привличането на подсъдимия към наказателна отговорност непосредствено преди изтичането на срока по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. От въззивния съд се иска да потвърди присъдата на първостепенния съд, с която подсъдимият е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение 5 и предявеният граждански иск е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. В този смисъл е налице изрично заявление на подсъдимия и неговия защитник, че желаят производството да продължи с произнасяне на съда по съществото на правния, независимо от изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване.

Подсъдимият С. Р. поддържа доводите на своя защитник. Същият е дал подробни обяснения по повдигнатото му обвинение пред окръжния съд. Не е отрекъл ангажираността си за кратки периоди, непосредствено след регистрацията на „О. 2002“ ЕООД като управител, а впоследствие и като пълномощник на управителя – свид. З. Р.а за част от осъществяваната дейност на територията на страната. Бил е категоричен, обаче, че финансовите резултати от дейността на дружеството са били контролирани от управителя на търговеца, когото счетоводителят е уведомявал преди подаване на документите пред органите на данъчната администрация. Твърди, че за реализацията на внасяните стоки в РБългария е ползван не само транспорт на дружеството, но и нает от управителя, доколкото е част от услугите, свързани с осъществявани през инкриминираните периоди вътреобщностни придобивания (ВОП) и тристранни операции. В обясненията си, подс. Р. е заявил, че представените в хода на разследването счетоводни документи, касаещи дейността на „О. 2002“ ЕООД, са му били предоставени от управителя на дружеството – свид. З. Р.а. Не отрича, че е имал правомощие да съставя фактури от името на дружеството за извършените доставки на стоки на територията на страната, с каквото е разполагал и друг служител в „О.