Присъда № 48 от 13.10.2022, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 48 от 13.10.2022г. по НОХД № 518/2021г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав, председател Валери Събев.

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър, обвинителен акт срещу подсъдимия Т. В . за това, че на 03.08.2013 год., нанесъл удар с нож в областта на корема на ИВ. Р. В. от гр.София, с което му причинил прободно-порезни наранявания в коремната кухина, довели до наранявания на тънко и дебело черво, представляващи средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото се доказа по безспорен начин. Намира, че в тази насока са показанията на свидетелите и приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, разпознаване на лица, заключението на назначените съдебномедицински експертизи, протокол за доброволно предаване и оглед на местопроизшествието.

Сочи, че деянието е извършено при пряк умисъл. Развива съображения в тази насока. Излага, че поведението от страна на извършителя представлява явно демонстративно неуважение и пренебрежително отношение към елементарните общоприети правила за поведение и човешката личност. При определянето размера на наказанието, моли да се имат предвид принципът за законоустановеност и индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК. Предлага да се определи наказание в размер на 2 години Лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК да се отложи за срок от 3 години. Моли за присъда в този смисъл.

Защитникът на подсъдимия не оспорва установените по делото фактически обстоятелства.

Изостря вниманието на съда върху обстоятелството, че подсъдимият е консумирал известно количество алкохол, а виждайки и преценявайки агресивността на подсъдимия, пострадалият В. не е преценил, че трябва да се въздържа от провокативни изявления. Обръща внимание, че след тази случка В. се е лекувал, оправил се е, бил е добре. Намира, че са събрани данни за изразено съжаление от ВЛ. Т. за извършеното. Моли наказанието да се определи при смекчаващи вината обстоятелства - до 1 година Лишаване от свобода, с изпитателен срок в размер на 3 години. Счита, че такова наказание ще изиграе своята роля по отношение на специалната превенция на наказателния закон и ще послужи като предупреждение за неговия подзащитен, в бъдеще да се въздържа от такива деяния.

Подсъдимият, поради задочно протичане на производството, не заема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

По делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдими я т Т.В. - роден на ****** год. в К., живущ в гр.********А, К. гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, безработен, ЕГН:**********. С Присъда № 106 от 19.11.2015г. по НОХД № 15854/2014г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 05.12.2018г., на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от 3 години. Със заповед № 5364з-540 от 07.03.2019г. на Влазним била наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“, като на 03.01.2020г. му било отказано влизане на територията на Република България през ГКПП – Гюешево на основание сигнал за забрана за влизане или пребиваване на територията на Шенген, въведен от Кралство Испания (видно от писмо от МВР, дирекция „Миграция“ на л. 8 от том IV от ДП).

В началото на август 2013г. пострадалият И.В. (впоследствие починал – на 13.09.2019г.) бил на почивка на територията на к. к. „Слънчев бряг“, заедно с тогавашната си съпруга – св. В.а и нейното внуче. Те били заедно със свои приятели – подсъдимият Т., съпругата му А. и тяхното дете. За рождения ден на Т.В. – на 02.08.2013г., те отишли заедно на ресторант Б. в гр. *****. С тях били и свидетелите К.Б. и Н.В. (приятели на И.В.). С компанията било и лицето А.М. – приятел на Т.. Свидетелите В. и Б. си тръгнали по-рано от ресторанта, а останалите от компанията продължили празненството. Тъй като Т. искал да остане до по-късно в ресторанта, а съпругата му А. отказала, между тях възникнало спречкване. След 00:00 часа, вече на 03.08.2013г., всички си 1 тръгнали от ресторанта, като И.В. управлявал автомобила си марка БМВ 7 (с рег. № ****), на предната седалка до него бил А.М.. На задна дясна седалка се намирал подсъдимият Т., до него била съпругата му А. с детето, а зад шофьора В. седнала св. В.а, с внучето си. Те се насочили от гр.

***** към квартирата си в к. к. „Слънчев бряг“. Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние и продължил своя спор със съпругата си. Както управлявал автомобила И.В. изведнъж натиснал спирачката, спрял автомобила, излязъл от него, заобиколил и отворил вратата от страна на подсъдимия, изкарал го от автомобила и го ударил няколко пъти. Тъй като останалите пътници се развикали, че В. не може да остави Т. на улицата, той отново се качил в автомобила и продължил движението, като Т. заел същото място. След като В. продължил управлението на автомобила, в района на бензиностанция „Л.“, подсъдимият извадил нож и се пресегнал през съпругата си, като намушкал И.В. в областта на корема. В. казал „Тоя ме намушка“ и спрял автомобила, като вътре започнало боричкане между тях. Съпругата на Т. – А., успяла да вземе двете деца и побягнала от мястото. Св. В.а се опитала да ги разтърве. В един момент подсъдимият избягал, а в автомобила останали св. В.а и пострадалият И.В., който казал, че е много наръган. От св. В.а бил подаден сигнал на тел. 112, но тъй като линейката се забавила, бил спрян случайно преминаващ човек – К.П., който помогнал за транспортирането на В. до медицинско заведение. Ризата на В. била цялата в кръв и той се държал в областта на корема. Първоначално се насочили към медицински център в к. к. „Слънчев бряг“, като извикали и свидетелите Б. и В.. В медицинския център св. Б. и В. възприели, че В. е в тежко състояние, главата му била в кръв, червата му били навън и той ги придържал. Тъй като в медицинския център в к. к. „Слънчев бряг“ нямало лекар, И.В., св. В.а и К.П., се насочили към болницата в гр. Бургас – УМБАЛ Бургас, като П. управлявал автомобила.

За транспортирането на И.В. в болницата Бургас бил подаден сигнал, като от болницата била извършена предварителна подготовка за приемането му. Същевременно сигнал бил подаден и в ОДЧ при Пето РУ гр. Бургас, с информация, че в гр. Бургас пристига л. а. „БМВ“ със софийска регистрация, който ще се движи по бул. Ст. Стамболов“ и в който пътува лице, намушкано в к. к.

„Слънчев бряг“. На полицейските служители, които изпълнявали служебните си задължения – свидетелите Л. и И., било разпоредено да установят автомобила и да го съпроводят до УМБАЛ Бургас по най-прекия път, тъй като пътуващите не познавали града. Посоченият автомобил бил забелязан от тях на кръговото кръстовище на хотел „Мираж“ и те му подали ясен сигнал да ги последва. Водачът ги последвал, а те го съпроводили със светлинен сигнал до болницата. При пристигането установили, че автомобилът е БМВ с рег. № СА 13 63 ТР, като в него пътували три лица – К.П., И.В. и св. Соня В.а. В. бил с прободни рани в областта на корема и тялото и целият бил в кръв. В.а имала прорезни рани по ръцете и била в шоково състояние. Полицейските служители помогнали В. да бъде вкаран с носилка в спешния център. Пострадалият бил контактен и постоянно питал къде са децата. Свидетелите Л. и И. провели разговор със св. В.а, като тя им обяснила на кратко фактическата обстановка. В болницата бил подготвен екип, който оперирал по спешност В.. Впоследствие била извършена и втора операция.

Междувременно св. Д. – полицейски служител при РУ Несебър, бил натоварен със задачата да установи извършителя на деянието. На сутринта на 03.08.2013г. Т. бил търсен в квартирата си но не бил открит. При обход на района на с. Равда и гр. Несебър, на който свидетели станали В. и Б., около хотелски комплекси между с. Равда и гр. Несебър Т.В. бил установен, като целият бил в кръв и рани и бил транспортиран с линейка до болнично заведение – МБАЛ Бургас с диагноза „контузио капитис комоцио церебри“ (където били издадени медицински документи – на л. 133 – л. 146 от том II от ДП). Докато продължил болничният престой на Т., стаята му била охранявана от полицейски служители – свидетелите Н. и М..

След инцидента пострадалият В. се възстановил от увреждания, като в даден момент той и подсъдимия възстановили добрите си отношения.

От изготвената съдебномедицинска експертиза (на л. 155 – л. 158 от делото) се установява, че вследствие на ударите с нож В. получил прободно прорезна рана в горния етаж на корема, в дясно, с раневи канал, ангажиращ кожа, подкожие, подлежащата мускулатура, външния перитонеален лист, предната стена на дебелото черво, с две прободно прорезни рани, установено е изтичане на 500 мл. кръв в коремната кухина. При постъпването на пострадалия в първо хирургично отделение се установило, че дебелото черво в областта на раната пролабирало през 2 коремната стена, като било проведено оперативно лечение – горна срединна лапаротомия.

Установило се срастване на тънко черво към предна коремна стена, което наложило отстраняване на срастването и шев на тънките черва. Установени били две рани на хоризонтално разположеното дебело черво. Поради чревна непроходимост и сраствания между тънките черва на 11.08.2013г. било проведено повторно оперативно лечение. Вещото лице е заключило, че прободните рани проникнали в коремната кухина, а нараняванията на дебелото черво представляват увреждане, което неминуемо би довело до смърт без квалифицирана и своевременно проведена медицинска помощ. Без повторно оперативно лечение настъпване на смъртен изход също е щяло да бъде налице. Крайният извод на експерта е, че описаните прободни рани и по специално – остро настъпилият кръвоизлив, са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Вещото лице е изготвило експертизата на база всички събрани по ДП писмени доказателства (вкл. медицинска документация на л. 69 – л. 102 от том I от ДП).

От изготвената и приета дактилоскопна експертиза (с протокол № 59 от 18.11.2013г. – на л.

124 – л. 125 от том II от ДП) се установява, че по автомобила БМВ, с рег. № ******* са открити дактилоскопни следи от А.М. – на преден ляв калник и от И.В. – от външната задна дясна част на капака за багажника и предна дясна врата.

С протокол от 03.08.2013г. (на л. 27 – л. 28 от том I от ДП) бил документиран извършен оглед на лек автомобил БМВ с рег. № ******* при който били иззети дактилскопни и биологични следи, изследва впоследствие от цитираната по-горе експертиза.

За установяване на фактическата обстановка по делото, съдът кредитира в пълнота показанията на св. В.а, дадени в хода на съдебното следствие. Същите са логични и последователни и описват в пълнота основните елементи от механизма на изпълнителното деяние, вкл. времето (датата се установява от соченото обстоятелство, че събитията са се развили вечерта след рождения ден на Т., а се затвърждава и от съставените писмени доказателства, вкл. медицински документи) и мястото, където се е разразил инцидентът и начинът, по който подсъдимият е въздействал (чрез удари с нож в областта на корема) върху телесната неприкосновеност на пострадалото лице. Св. В.а е пряк очевидец на извършеното деяние, поради което показанията и в най-пълна степен очертават основните елементи на установената по делото фактическа обстановка.

Показанията й се потвърждават в пълнота и от останалите доказателствени средства. Както се посочи – показанията на св. В.а са ясни и точни и установяват голяма част от детайлите на извършеното. При това положение приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетелите Л. и И. допълват и потвърждават показанията на св. В.а. Разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК предвижда, че осъдителна присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4. В тази връзка прочетените показания на свидетелите Л. и И. не са в основата на постановената осъдителна присъда. Впрочем – относно механизма на деянието показанията на тези свидетели са вторично доказателствено средство – същите пресъздават изложени пред тях от св. В.а обстоятелства, касаещи процесния инцидент. В тази връзка показанията на свидетелите Л. и И. (в частта им, касаеща начина на нанасяне на телесната повреда) служат единствено за проверка на показанията на св. В.а, като в рамките на тази проверка съдът констатира, че показанията на св. В.а в пълна степен се потвърждават от показанията на тези двама свидетели, пред които тя е изложила сходни обстоятелства, като изнесените в хода на съдебното вследствие. В останалата си част показанията на св. Л. и И., прочетени по реда на чл.