Решение № 287 от 07.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211000501238 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. С решение № 260688/02.02.21 г., по гр.д. 15 535/19 г. СГС, като е приел, че не е доказано направеното от ответника ЗК „Лев Инс“ АД възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото от ПТП дете Р.Б. И., е присъдил за обезвреда на вредите от неимуществено естество – счупване на носните кост, наместени по оперативен път, разкъсно-контузна рана на венеца на горната челюст, контузия и подкожен хематом на носа и дясната скулна кост, субконюнктивален кръвоизлив в десния външен ъгъл на дясната очна ябълка сумата от 18 000 лв., ведно със законната лихва от 20.08.16 г. и е отхвърлил претенциите до заявения размер от 30 000 лв. и припадащата се на главница от 12 000 лв. лихва.

Недоволни от решението са и двете страни. Ищцата, представлявана от баща си като законен представител и адв. О., твърди, че страданията й са подценени и определеното от съда обезщетение не съответства на понесените от нея страдания.

Ответникът счита, че съдът е приложил неправилно разпоредбите на чл. 51 ЗЗД и чл.

52 ЗЗД. Въпреки твърдението на ищцата, че тя е пътувала на задна седалка в детско обезопасително столче (поради възрастта й – 4 г. към момента на ПТП), лицева травма от типа на описаната не би се получила при правилно закопчан към столчето предпазен колан или въпреки поставения предпазен колан – при правилно фиксиране на детското столче. Детето е имало тампонада в носа за един ден, а според приетата медицинска експертиза в рамките на месец то е било напълно възстановено. Поради това се оспорва правилността на решението над сумата от 12 000 лв.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства. При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустими жалби, срещу валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на 1 решението, с оглед твърденията на въззивниците за неправилност и според приобщените в производството пред СГС доказателства.

И двете, приети по делото експертизи – медицинска и автотехническа, са категорични, че за да се получи установеното при ищцата предно-лицево травмиране, тя е пътувала без правилно обезопасяване. Обстоятелството, че ищцата е дете, не преодолява приложението на разпоредбата на чл. 51 ЗЗД. Приносът за настъпване на вредоносния резултат е обективно състояние и не зависи от възрастта на пострадалия.

Видно от приетата медицинска експертиза, увредени са носа, скулната кост и окото на ищцата. И двете вещи лица са категорични, че такава травма не може да се получи при страничен удар на главичката на детето в предпазните „наушници“ на детското столче (които са обвити с дунапрен и са меки). Осъществен е бил преден удар с части от интериора на купето, най-вероятно – предна седалка, (в каквато насока са твърденията на управлявалата колата майка на ищцата в наказателното производство). При това положение двете експертни заключения се основават не на предположения, а на изчисления според законите на физиката на треакториите за движение на тялото на пътник, с ръста и теглото на пострадалото дете, в случай на надлежно обезопасяване и без такова. Решението на СГС, че не е доказано съпричиняването на вредоносния резултат е неоснователно.

Същевременно се установява, че има неправилно срастване на костите на носа (зарастване накриво), но операция е възможна след достигане на физическа зрелост на организма (след 18 г. възраст) на пострадалата. При отчитане на бъдещите страдания, които ищцата ще понесе при тази допълнителна операция и зачитане 30%-тно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, сумата от 18 000 лв., присъдена от първостепенния съд, се явява справедлив паричен еквивалент на страданията на ищцата.

Затова, макар и при различни правни изводи, решението следва да се потвърди.

Поради крайния извод на съда, че никоя от жалбите не е основателна, САС не дължи присъждане на разноски за въззивното производство.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260688/02.02.21 г., постановено по гр.д. 15 535/19 г. по описа на СГС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2