Решение № 72 от 20.05.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Ямбол, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно гражданско дело № 20242300500089 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на В. В. М. от с.*, обл. * и Т. Р. Х. от гр. * лично и като майка и законен представител на малолетното дете А. В. М., против Решение № 623 от 04.12.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 2545/2023 г.

Първата жалба е подадена срещу тази част на решението, с която е задължен В. В. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. Р. Х., а втората жалба- срещу частта, с която е оставена без уважение като неоснователна молбата на Т. Р. Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. В. М. за издаване на заповед за защита и постановяване на мерки за защита за извършени от В. В. М. спрямо детето на 05.08.2023 г. и на 15.09.2023 г. актове на домашно насилие, също и в частта, в която съдът не е наложил исканите мерки по чл.5, т.3 от ЗЗДН спрямо молителката, както и в частта, с която съдът е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК молителката да заплати на ответника по съразмерност направените по делото разноски в размер на 425 лева. ЯОС е приел по жалбата на Т. Р. Х., че за да се произнесе по искането относно мерките по т.3 от закона, е необходимо първоинстанционният съд да обективира волята си, като я изложи изрично в диспозитива на решението, тъй като при липса на такава жалбата е лишена от предмет.

Приел е, че във въззивната жалба се съдържа искане за допълване на решението на ЯРС по посочения начин и му е върнал делото за произнасяне по реда на чл.250 ал.1 от ГПК.

Въззивната жалба от Т. Р. Х. вх.№ 2328/09.02.2024 г. срещу Решение № 44 от 30.1.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 2545/2023 г., с което по реда на чл. 250 от ГПК е допълнено Решение №623 от 04.12.2023 г. на Ямболския районен съд, като е отхвърлена молбата на Т. Р. Х. в частта за налагане на мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, е оставена без разглеждане с влязло в сила определение. С частна жалба вх.№ 2654/14.02.2024 г. въззивницата е атакувала Определение № 251/30.01.2024 г., постановено на осн. чл. 248 от ГПК, с което не е уважена молбата й за изменение на Решение № 623 от 04.12.2023 г. в частта за разноските.

1

В първоначалната жалба на Т. Р. Х. в допустимата й част се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът не е изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на доказателствените средства сами за себе си и в съвкупност с останалите; не е извършил анализ на свидетелските показания от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност, като съдът е използвал части от тях избирателно. Сочи се, че в подадената пред PC молба, по която е образувано производството, са описани освен акта на извършено на 05.08.2023 г. и на 15.09.2023г. домашно насилие и други предходни скандали, но това обстоятелство не е отчетено и не е взето предвид при постановяване на решението. В жалбата е цитирана практиката на ВКС /Определение № 27 от 27.01.2011г. по ч.гр.д№584/2010г. IV г.о. ВКС/, според която в случаите, когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз или постоянно, ежедневно повтарящо се ограничаване на личните права на лица, намиращи се в родствена връзка с извършителя, молбата за защита е в срок, независимо, че не са посочени конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия, молбата следва да се счита в срок и когато се твърди трайно установено домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личните права, което не е прекратено и към момента на подаване на молбата. Според въззивницата е неправилен и незаконосъобразен изводът на съда за липса на данни, подкрепящи тезата за извършено домашно насилие по отношение на малолетното дете. Счита, че показанията на св.Х.очевидец на насилието- установяват твърдените факти, а съдът неправилно е преценявал показанията на останалите свидетели, които не са очевидци на отношенията между страните и са заинтересовани от изхода на делото. Според жалбата правилно и законосъобразно ЯРС е приел, че на една от посочените в молбата дати 05.08.2023г. ответникът е извършил акт на домашно насилие по отношение на Т. Х., но неправилно и незаконосъобразно е приел, че не са налице доказателства, подкрепящи тезата за извършено домашно насилие над малолетното дете. В жалбата е направен анализ на правната уредба на защитата от домашно насилие в производството по ЗЗДН и е изведен извод, че хипотезата на закона е налице, установена от събраните по делото доказателства, вкл. от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителите. Осъществено е именно спрямо молителката психическо насилие, изразяващо се в отправяне на обиди и закани за физическо насилие на посочените в молбата дати, а по отношение на малолетното дете –психическо насилие, изразяващо се в това, че очевидно е ставало свидетел на извършено спрямо неговата майка психическо насилие . В жалбата се иска ЯОС да отмени решението, да уважи молбата на Т. Р. Х. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. В. М. за издаване на заповед за защита и постановяване на мерки за защита от домашно насилие. Моли, ЯОС да присъди направените от страната разноски в двете инстанции, във връзка и с първоначалното искане, съдът да наложи мерките по чл.5, т.3 от ЗЗДН по отношение на пострадалата Т. Р. Х..

Подаден е отговор на жалбата от насрещната страна, според който решението в атакуваната с нея част е законосъобразно, правилно и обосновано. Посочено е, че в съответствие с процесуалните правила съдът е направил извода за липса на домашно насилие по отношение на детето, като е анализирал събраните по делото доказателства, вкл. свидетелските показания. Според въззиваемия, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН на въззвницата е оборена от последните. Излагат се поддържаните пред ЯРС доводи относно липсата на упражнено домашно насилие. Иска се решението да бъде потвърдено и да се присъдят на въззиваемия направените разноски пред двете инстанции.

В жалбата на В. В. М. срещу Решение №623 от 04.12.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. №2545/2023 г. се сочи, че решението на съда в обжалваната част е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и е необосновано. Изложени са доводи, че неправилно ЯРС е приел като основателна молбата за издаване на заповед за защита по отношение на молителката, за осъществено от въззивника домашно насилие на 05.08.2023г., позовавайки се преимуществено и единствено на 2 предвидената в чл.13, ал. 3 ЗЗДН формална доказателствена сила на представената Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Този извод според страната би бил законосъобразен, единствено ако няма други доказателства за конкретните факти и обстоятелства. Тогава съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация. В настоящия случай според въззивника по делото са събрани други доказателства, вкл. гласни, на които е направен собствен анализ. Посочено е, че декларацията, подписана от молителката, по чл.9 ал.3 от закона няма характер на доказателство по смисъла на чл.13 ал.3, като същата не е годно доказателствено средство по изложените от въззивника съображения. Твърди се, че е съставена, за да бъде използвана за постигане на други цели, а именно отчуждаването на детето А. от бащата (учено да го нарича "чичо В." според св.Х.Х..). Въззивникът е изтъкнал, че няма нито една жалба или сигнал до МВР, до Прокуратура или до други институции за заплахи, закани или други форми на насилие, че няма други жалби, сигнали и оплаквания през годините. Освен това сочи, че неоснователното обвинение в насилие е своеобразен отговор на молителката на друго предходно дело - гр.дело №708/2023г. по описа на ЯРС, инициирано от майка му Г.В.М. срещу бащата на молителката Р.Х.Х. за парична сума, видно от препис на искова молба и призовка. Иска се ЯОС да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и издадената заповед за защита, да постанови друго решение, с което да отхвърли молбата, както и да присъди направените от страната пред двете съдебни инстанции разноски.

В отговора на жалбата Т. Р. Х. е зявила, че решението в атакуваната с нея част е законосъобразно, правилно и обосновано. Оспорила е доводите в жалбата като неоснователни. Изложила е собствен анализ на доказателствата и е посочила изводите, до които водят. Оспорена е връзката на другото гражданско дело, водено между родители на страните, с процесното.

В с.з. Т. Р. Х. не се явява, но чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и пледира за уважаването й, съответно за уважаване изцяло на молбата по ЗЗДН.

Въззивникът В. В. М. чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и пледира за уважаването й, съответно за отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне изцяло на молбата по ЗЗДН, както и оспорва като неоснователна жалбата на насрещната страна срещу определението по чл. 248 от ГПК на ЯРС.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с подадена от Т. Р. Х., лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. В. М., молба за издаване на заповед за защита и постановяване на мерки за защита за извършени от В. В. М. спрямо тях на 05.08.2023 г. и на 15.09.2023 г. актове на домашно насилие. Изложени са и предходни обстоятелства на системен психически тормоз. Посочено е било, че молителката и ответника са бивши съпрузи, като от брака им е родено детето А. В. М.. На 05.08.2023 г. молителката е била заплашена от ответника с вулгарни думи, а на 15.09.2023 г. в детската градина на откриването на учебната година същият е извикал детето при себе си и му е казал нещо, което силно го е притеснило, след което се е обърнал към молителката гневно с думите: „ако не направиш така, че да изгубите делото (визирайки делото, заведено от майка му срещу бащата на молителката), ще стане много лошо за всички вас“. Докато са се прибирали след 3 тържеството, ответникът е вървял след тях, стоял е пред жилището им в непозната кола.

Детето е станало свидетел на заплахите и цял ден е плакало, страхувало се е да излезе от къщи. То отказва да се вижда с баща си, защото баща му постоянно му повтаря , че ще го вземе и повече няма да го върне на майка му.

Ответникът е оспорил твърденията в молбата и е пледирал за отхвърлянето й като неоснователна.

ЯРС е приел молбата за частично основателна –по отношение на молителката за извършен спрямо нея на 05.08.2023 г. акт на домашно насилие. Намерил е , че изказаните от ответника реплики представляват психическо и емоционално насилие и е отхвърлил защитната му теза, че срещата е била кратка и не е имало отправени заплахи и груби изрази, като скандалът е бил предизвикан от молителката. Относно датата 15.09.2023 г. съдът е приел, че ответникът не е упражнил домашно насилие нито спрямо бившата си съпруга, нито спрямо сина си. Изложил е, че описаният в молбата случай не се подкрепя дори и от показанията на брата на молителката, който е заявил, че е ответникът е бил в детската градина и детето, като го е видяло, е отишло при майка си и се е скрило зад нея. Бащата е отишъл при тях и са започнали скандали, обиди и заплахи, които свидетелят не е конкретизирал. Съдът е наложил мярката по чл.5, ал.1, т.1 - да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо Т. Р. Х., като е счел, че тя е достатъчна по обем да осъществи търсената закрила на пострадалото лице. Наложил е глоба в минималния предвиден в закона размер- 200 лева.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не е спорно, че с Решение № 63/08.02.2023 г. по гр. дело № 2141/2022 г. бракът между В.