Решение № 1384 от 17.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000502189 по описа за 2022 година при участието на секретар Елеонора Михайлова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр. дело 2189/2022 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба и допълнение към въззивна жалба и двете от 24.02.2022 г. от Прокуратурата на Република България и въззивна жалба от 24.02.2022 г. на Д. С. М. чрез адв. М. срещу решение 260538 на СГС от 11.02.2022 г. по гр.д.

5948/2020 г., I ГО, 15 състав, с което е уважен иск на Д. С. М. по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 2500 лв. ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016 г. до окончателното плащане, като е отхвърлена разликата до претендирания размер за неимуществени вреди от 30 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение от 100 лв. ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016 г. до окончателното плащане по повод повдигнато обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД 12532/2013 г. на СРС и е отхвърлен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца вреди от забавено правосъдие по повод повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. ал. 3, т. 1 НК за водено досъдебно производство, по което е постановена осъдителна присъда по НОХД 12532/2013 г., отменена по ВНОХД 1623/2017 г. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26000 лв. дължими за периода 01.03.2017 г. – 09.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата на ищеца се съдържа искане за уважаване на иска за неимуществени вреди в цялост. Поддържа се, че следва да бъде съобразено, че исканото обезщетение е за две обвинения срещу ищеца по чл. 354в, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 НК, като по първото процесът е бил неоправдано дълъг – 4 години и 9 месеца и по време на този процес ищецът се притеснявал дали ще бъде осъден, а по второто процесът е продължил три месеца, след като съдът е бил сезиран с искане за прекратяване по давност.

В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за отмяна на решението в осъдителната му част, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за 1 неимуществени вреди. Допълнението към въззивната жалба съдържа оплакване, че СГС не е взел предвид възражението за погасяване по давност на претенцията за лихва за период от три години преди завеждане на исковата молба.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. На въззивната жалба на Прокуратурата адв. М. от името на ищеца е подал отговор, в който се твърди, че обезщетението от 2500 лева не е завишено.

Страните не са направили доказателствени искания и от въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

В съдебно заседание представителите на ищеца и на Софийска апелативна прокуратура поддържат жалбите си и оспорват жалбата на насрещната страна.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Ищецът Д. С. М. твърди, че му е повдигнато обвинение за две престъпления по чл.

354а ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК за това, че на 30.08.2012 г. е държал високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително и по чл. 354в, ал. 1 НК за това, че от неустановена дата до 30.08.2012 г. е отглеждал растения-коноп в нарушение на чл. 27 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Досъдебното производство е образувано на 30.08.2012 г. по описа на 05 РУП СДВР срещу неизвестен извършител за придобиване и държане на високорисково наркотично вещество на 30.08.2012 г. на адрес: гр. ***, кв. “***”, ул. “***” № ***. Образувана е прокурорска преписка № 28070/2012 г. по описа на СРП. На 15.02.2013 г. на ищеца е повдигнато обвинение и му е взета мярка за неотклонение “подписка”. На 12.07.2013 г. е внесен обвинителен акт в СРС. На 14.09.2016 г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за виновен по обвинението по чл.354а, ал. 5 вр. ал.3 т.1 НК и оправдан по обвинението в престъпление по чл.354в ал. 1 НК. В частта, с която подсъдимият е признат за виновен, присъдата е обжалвана от него пред СГС. С решение от 09.06.2017 г. първоинстанционната присъда е отменена на основание чл. 334, т. 4 НПК вр. чл.24 ал.1 т.3 вр.чл. 81, ал. 3 НК. Твърди, че общият срок на продължителност на наказателното производство е 4 години 9 месеца и 10 дни. Досъдебното производство е продължило 10 месеца и 13 дни, а съдебното производство на 2 инстанции общо 3 години и 10 месеца и 24 дни. Твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, той самият не е станал повод за отлагане на делото, тъй като в заседанията, на които не е присъствал, са били налице пречки от обективен характер. Съдебните заседания на първа инстанция са насрочвани в период по-дълъг от 3 месеца и това е увеличило общата им продължителност с около 9 месеца. Мотивите били изготвени 5 месеца след постановяване на присъдата. Наказателното производство по второто обвинение е продължило 3 месеца след изтичане на давността. Продължителността на наказателното производство е причинила на ищеца неимуществени вреди - унижение, потиснатост, тревожност, чувство за несправедливо обвинение, ограничено право на придвижване за срок от 24 часа, взимане на мярка за неотклонение “подписка”. Притеснявал се е от налагане на сериозна имуществена санкция. Накърнени били отношенията с близки и познати, той загубил тяхното уважение.

Членовете на семейството на ищеца били викани и разпитвани като свидетели. Ищецът чувствал липса на справедливост и реални опасения за изхода на делото. Наказателното производство било изключително натоварващо за психиката на ищеца, той успешно се борел с наркозависимост и биполярно афективно разстройство, за което взимал лекарства.

Ищецът при съобразяване на уточнителна молба от 27.01.2021 г. и изявление в с.з. на 01.10.2021 г. претендира на първо място заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК ал. 1 НК за водено досъдебно производство и НОХД 12532/2013 г. на СРС в размер на 30 000 лв., както и имуществени вреди в размер на 100 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане. Наред с това претендира сумата от 26 000 лв. неимуществени вреди за периода от изтичане на давността за престъплението 2 по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.3 т.1 НК до постановяване на акта на въззивния съд на 09.06.2017 г. със законната лихва от 09.06.2017 г. до плащането.

От събраните доказателства, включително приложеното наказателно производство, се установява следното.

На 30.08.2012 г. на основание чл. 212, ал. 1 НПК е образувано досъдебно производство ЗМ 2150/2012 г. по описа на 05 РУП СДВР срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. На 31.08.2012 г. М. е задържан със заповед на инспектор 05 РУП СДВР за срок от 24 часа. Извършен е личен обиск на задържания и са снети обяснения. Назначени и изготвени са физикохимична експертиза, съдебно-оценителна експертиза, психиатрична и психологична експертиза.

На 15.02.2013 г. му е повдигнато обвинение за държане на високорисково наркотично вещество без съответно разрешително – престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, както и за отглеждане на храст – коноп, престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК. Взета е мярка за неотклонение подписка. След повдигането на обвинение е разпитан на 22.02.2013 г.

По внесения на 15.07.2013 г. обвинителен акт в СРС е образувано НОХД 12532/2013 г. по описа на 2 с-в. Първото съдебно заседание е проведено на 03.04.2014 г., разпитани/прочетени са показанията на 6 свидетеля. Делото е отложено за изслушване на вещите лица. По молба на подсъдимия насроченото за 05.11.2014 г. съдебно заседание е отложено поради заболяване на подсъдимия и заявено искане да участва при провеждането му. Молба за отлагане е подадена и за насроченото на 27.05.2015 г. съдебно заседание.

Следващото съдебно заседание, насрочено на 18.09.2015 г., е отложено по искане на процесуалния представител на обвинеямия поради влошеното му здравословно състояние.

Насроченото за 16.11.2015 г. съдебно заседание е отложено поради неявяване на подсъдимия и на двамата му защитници. В съдебно заседание на 03.02.2016 г. подсъдимият е поискал разглеждането на делото да се отложи поради заболяване на свидетеля В. М. и личен разпит на свидетеля. На проведеното на 28.03.2016 г. съдебно заседание е приета физико-химична експертиза, съдебно-оценителна и психиатрична експертизи. Делото е отложено за 26.04.2016 г. за разпит на свидетеля М.. Делото отново е отложено поради болнично лечение на свидетеля. На 14.09.2016 г. е проведен разпит на свидетелката Д. П.-Г., приключено е съдебното следствие и е даден ход на съдебните прения.

На 14.09.2016 г. е постановена присъда, с която Д. М. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 354в НК – отглеждане на растения – коноп в нарушение на чл. 27 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Признат е за виновен в това, че на 30.08.2012 г. в гр. ***, кв. „***, ул. „***“ 6, е държал високорискови наркотични вещества – коноп с тегло 4,49 грама и равностойност 26,94 лв., като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК и му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

Присъдата е обжалвана в частта, с която подсъдимият е признат за виновен с въззивна жалба вх. № 71771/28.09.2016 г. На 10.04.2017 г. делото е постъпило в СГС.

Образувано е ВНОХД 1629/2017 г. по описа на СГС, 7 въззивен състав. С определение от 12.04.2017 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на делото на 29.05.2017 г. В откритото заседание подсъдимият е заявил, че моли присъдата да бъде отменена, алтернативно – да бъде прекратено наказателното производство поради изтекла абсолютна давност.

С решение № 647/09.06.2017г. по ВНОХД №1629/2017 г. е отменена първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и е прекратено производството по делото на основание чл. 334 т. 4 НПК вр.чл.24 ал.1 т.3 и чл.81 ал.3 НК поради изтичане на абсолютна погасителна давност. Посочено е, че срокът от 4 г. и 6 м., считано от извършване на инкриминираното деяние, е изтекъл на 01.03.2017 г., а делото е образувано в СГС на 10.04.2017 г.

При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т. 3, предложение първо 3 от ЗОДОВ по отношение на повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.

354в, ал. 1 НК за водено досъдебно производство и НОХД 12532/2013 г. на СРС.

Оплакванията срещу неправилно приложение на материалния закон се свеждат до установяване на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

За тяхното установяване служат показанията на св. Г. В., адвокат на ищеца по време на наказателното производство, който го познава от 2010 - 2011 година като младо, весело и симпатично момче. Малко повече от година след запознанството им ищецът позвънил на свидетеля и му казал, че в къщата на баба му е извършено претърсване, намерени са някакви вещества. Свидетелят посъветвал ищеца да отиде в полицията, ако го извикат. На разпита свидетелят отишъл с ищеца. По това време разбрал, че ищецът бил болен от туберколоза и че преди години употребявал наркотици и бил в процес на отказ. Около половин година след разпита на ищеца било повдигнато обвинение за две престъпления. Свидетелят не помни колко съдебни заседания били проведени. По по-тежкото обвинение била постановена оправдателна присъда, а по по-леко наказуемото – глоба. Свидетелят, като защитник на подсъдимия, подал въззивна жалба. До насрочване на съдебното заседание абсолютната давност изтекла и по искане на подсъдимия производството било прекратено.