Определение № 15 от 15.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. П., 15.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500497 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба от жалбоподателите Г. Д. Г. с ЕГН ********** и Е. Р. Г. с ЕГН **********, двамата от град П., ул.“Х.П.Т.“№22, чрез пълномощника им адвокат А. Ч.

,с която се иска изменение на решение №393 от 20.11.2023г по възз.гр.д.№497/2023г по описа на Окръжен съд –П. в частта за разноските.

Твърди се в молбата, че неправилно и в нарушение на материалния закон съдът е присъдил на ответната страна разноски в размер на 2000лв. Така присъдения хонорар е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност да делото. За да се приеме, че адвокатския хонорар е обоснован и справедлив следва цената на адвокатския труд да представлява изражение и на двата критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Според молителите фактическата и правна сложност като термини не са определени в закона. Съдът следва да ги прецени като съобрази обстоятелствата по конкретното дело. В съдебната практика се приема, че делото представлява фактическа и правна сложност, когато са събрани значителни по обем писмени доказателства, наведени са множество твърдения възражения, приети са експертизи, разпитани са свидетели. Поддържа се , че настоящото дело не е с фактическа и правна сложност. Съдебното производство във въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание ,не са правени доказателствени искания, респективно във въззивната инстанция не са събирани доказателства. Присъденото адвокатско възнаграждение от 2 000лв. не съответства на извършения обем процесуални действия по делото. Моли се да се измени решението на въззивната инстанция в частта за разноските като същите се редуцират от 2000лв. на 400лв.

1

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК от насрещната страна е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че молбата е неоснователна.Твърди се, че съгласно чл.7, ал.5 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения по този вид дела минималното възнаграждение възлиза на 1 500лв. За процесуално представителство всеки от ответниците- доверители е заплатил на адвоката по 1000лв. възнаграждение за оказана от него правна помощ или общо двамата за платили 2000лв, която сума е под законовоустановения минимален размер съгласно наредбата и не подлежи на редукция поради прекомерност.

Съдът след като съобрази молбата, инициирала настоящото производство и данните по делото, счита че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна делото и в срока на обжалване на съдебното решение, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По същество съдът намира следното:

С решение №393 от 20.11.2023г, постановено по възз.гр.д.№497/2023г по описа на Окръжен съд-П. е потвърдено решение №436 от 30.06.2023г , постановено по гр.д.

№368/2022г по описа на РС-Пещера. Със същото решение са осъдени Г. Д. Г. с ЕГН ********** и Е. Р. Г. с ЕГН **********, двамата от град П., ул.“Х.П.Т.“№22 да заплатят на И. Д. Г. с ЕГН *********** и Н. Г. Г. с ЕГН **********, двамата от село Г., област П., ул.“П.“№48 сумата от 2000лв., разноски за въззивната инстанция.

Видно от данните по делото жалбоподателите Г. Г. и Е. Г. не са направили възражение за прекомерност на разноските на другата страна в хода на въззивното производство, нито във въззивната си жалба, нито в хода на устните състезания пред настоящата инстанция. Възражение по чл.78, ал.5 от ГПК се прави една в молбата по чл.248 от ГПК.

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актовеопределение №364/08.08.2012г по т.д.№865/2012г. на ВКС, четвърто г.о., определение №373/16.05.2012г по гр.д.№223/2012г на ВКС, четвърто г.о., определение №13/17.01.2013г по гр.д.№1161/2012г на ВКС, четвърто г.о. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, когато възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК се прави за първи път по реда на чл.248, ал.1 от ГПК с искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските, тоест след като производството по делото вече е приключило и разноските са присъдени, то същото е несвоеременно.

В чл.78, ал.5 от ГПК е предвидено възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намаляване от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно с чл.248 от ГПК е дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд с искане на страната, което е останала недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение , понеже счита, че то е прекомерно , е налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната2 искане за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност. Тълкуването на нормите на чл.78, чл.80 и чл.248 от ГПК налагат извода, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани , а така поначало и процесуалноправно обвързани по време.Срокът в нормата на чл.80 от ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материално правен и е свързан с предмета на делото. Следователно , когато по делото е имало открити съдебни заседание и страната , която прави възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, тя следва да заяви искането си по чл.78, ал.5 от ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, не следва да бъде разгледано. В настоящия случай в проведеното на 19.10.2023г открито съдебно заседание по делото жалбоподателите Г.и са били представлявани от пълномощника им. В това съдебно заседание са приключили и устните състезания по делото. Пълномощникът не е направил своевременно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

С възражението за прекомерност се заявява материално правен довод на страната, че дължи по-малко отколкото твърди насрещната страна, във връзка с гражданскоправната отговорност за разноски. С искането за изменение на акта в частта за разноските се иска от съда да ревизира становището си като преразгледа материалноправния спор за разноските.

Недопустимостта на възражението за прекомерност ще обуслови неоснователност на искането за изменение на акта в частта за разноските, а не неговата допустимост, която зависи от сроковете, посочени в чл.248 от ГПК/ в т.см. определение №36/26.01.2015г по ч.гр.д.№5936/2014г на ВКС , първо г.о, постановено по реда на чл.274,ал.3,т.2 от ГПК/.

Предвид изложеното искането, обективирано в молба вх.№11185/12.12.2023г., за изменение на решението в частта за разноските по възражение за прекомерност следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран Пазарджишкият окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Д. Г. с ЕГН ********** и Е. Р. Г. с ЕГН **********, двамата от град П., ул.“Х.П.Т.“№22,обективирано в молба вх.

№11185/12.12.2023г., за изменение на решение №393 от 20.11.2023г по възз.гр.д.№497/2023г по описа на Окръжен съд –П. в частта за разноските, по възражение за прекомерност.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4