Решение № 189 от 19.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Пазарджик, 19.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220201659 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. С. Я. от с.Нова Махала, обл.Пазарджик, депозирана чрез пълномощника адв.К. У. от АК- Пазарджик, против Наказателно постановление №23-1818-000568 от 04.10.2023г., издадено от Началник сектор в ОД МВР- Пазарджик, РУ- Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Твърди се, че деянието е извършено поради назависещи от волята на дееца обстоятелства, а именно- невъзможност процесното МПС да бъде оставено без надзор на неохраняем паркинг.

Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Представлява се от процесуалния си представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира сторените по делото разноски от страна на жалбоподателя.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е депозирано писмено становище, с което моли съда да потвърди НП като законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в същото време прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски 1 за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните, анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 02.08.2023г., около 07:20 часа, в гр.Пазарджик, на кръстовището, образувано от бул.Стефан Стамболов и ул.Димчо Дебелянов, с посока на движение към кръгово кръстовище, образувано от бул.Стефан Стамболов и ул.Пловдивска, е управлявал лек автомобил Jeep Cherokee XJ с рама № 1JFJ88S5ML561143, собственост на Ruter Hans- Georg, което не е било регистрирано по надлежния ред в РБългария.

Процесният лек автомобил бил закупен от жалбоподателя чрез посредник, който го оставил на неохраняем паркинг в гр.Пазарджик, находящ се в промишлената зона, в близост до сградата на Сектор „ПП“, ОДМВРПазарджик. На инкриминираната дата жалбоподателят, придружаван от своя брат- св.Х. Я. и св.Е. М., отишъл до мястото, където бил паркиран автомобилът. Там тримата установили, че МПС имало технически проблем и не се заключвало. В същото време предварително уговорената от жалбоподателя пътна помощ, с която колата трябвало да бъде откарана за регистрация в Сектор „ПП“, ОДМВР- Пазарджик, така и не дошла. След многократни неуспешни опити да намерят друга платформа, жалбоподателят, придружаван от св.М., потеглил към сградата на Сектор „ПП“, ОДМВРПазарджик. На кръстовището, образувано от бул.Стефан Стамболов и ул.Димчо Дебелянов, с посока на движение към кръгово кръстовище, образувано от бул.Стефан Стамболов и ул.Пловдивска, автопатрул при РУПазарджик, състоящ се от полицейски служители- св.Т. А. и колегата му С. Я. установил движещото се нерегистрирано МПС, управлявано от жалбоподателя. За извършеното по този начин от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, срещу водача на процесното МПС и в негово присъствие, св.А. съставил АУАН бл.№488048/02.08.2023г., който бил подписан без възражения и връчен на нарушителя. Веднага след това той се свързал с пътна помощ, която дошла и откарала автомобила до паркинга на Сектор „ПП“, ОДМВР- Пазарджик. Междувременно, още същия ден, св.Х. Я. подготвил необходимите за регистрацията на автомобила документи, като заплатил нужните за това такси, в т.ч. сключил ЗЗ „ГО“. Така процесното МПС било регистрирано на следващия ден- 03.08.2023г..

По случая св.Т. А. изготвил докладна записка рег.№1818р19403/03.08.2023г., по повод на която била образувана пр. преписка Вх.

№4771/23г. на РП- Пазарджик. С Постановление от 29.09.2023г., на основание чл.213 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК вр. чл.9 ал.2 от НК, бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, с което прокурорът приел, че извършеното от жалбоподателя деяние не съставлява престъпление с оглед 2 малозначителността на случая по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Препис от прокурорския акт, ведно с материалите по пр.преписка, били изпратени на Началника на РУ- Пазарджик с оглед преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца.

По този повод АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 04.10.2023г. на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, срещу М. С. Я., било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на наказаното лице на 06.11.2023г., видно от разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била депозирана на 20.11.2023г. чрез АНО до съда от надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат. С оглед изложеното съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.Т. А., св.Х. Я. и св.Е. М., и писмени такива, представени в хода на съдебното следствие и инкорпорирани в материалите по пр. преписка Вх.

№4771/23г. на РП- Пазарджик. Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна, поради следното:

Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП императивно предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Целта на закона е да не се допусне по пътищата, отворени за обществено ползване, движение на превозни средства, за които въобще липсва регистрация или пък знаците, удостоверяващи същата, не са надлежно поставени на управляваното МПС.

В случая от всички доказателства по делото се установи безспорно, че жалбоподателят на процесната дата и място е управлявал лек автомобил Jeep Cherokee XJ с рама № 1JFJ88S5ML561143, собственост на Ruter Hans- Georg, което не е било регистрирано по надлежния ред в РБългария. Това обстоятелство не се отрича и от самия жалбоподател в съдържанието на депозираната от него жалба. Безспорно е установено, че в момента на управлението процесният автомобил не е имал регистрация, доколкото същият несъмнено подлежи на такава в Сектор „ПП“, ОДМВР. Установи се също и това, че жалбоподателят е управлявал нерегистрираното МПС по път за обществено ползване, какъвто представлява кръстовището, образувано от бул.Стефан Стамболов и ул.Димчо Дебелянов, с посока на движение към кръгово кръстовище, образувано от бул.Стефан Стамболов и ул.Пловдивска.

3

Предвид изложеното, безспорно е доказано по делото, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП и по този начин формално е осъществил състав на визираното в посочената материалноправна норма административно нарушение.

В същото време, извършеното от жалбоподателя деяние разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този тип.

Действително, процесното МПС не е било надлежно регистрирано съгласно Наредба № І45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. В същото време, от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят обективно бил принуден да закара на собствен ход автомобила за регистрация до Сектор „ПП“, ОДМВР- Пазарджик, тъй като същият не можел да се заключва и предварително уговорената пътна помощ не дошла, за да го натовари. В този смисъл и доколкото МПС било управлявано от жалбоподателя за кратко разстояние, инцидентно и именно с цел да бъде регистрирано, то обществената опасност на това деяние е явно незначителна.

Обществената опасност на дееца също е изключително ниска. От справката за нарушител/водач за лицето се установява, че той е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП с 2 НП, нито едно от които не е за същото деяние, като не му е било налагано административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Не без значение е и обстоятелството, че предходните санкционирания на жалбоподателя са за нарушения, чиято обществена опасност не е завишена. От справката за съдимост на същия се установява, че той е неосъждан.

Всичко това характеризира случая като маловажен поради своята явно незначителна обществена опасност.

Преценката за "маловажност на случая" несъмнено подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН, направено от страна на наказващия орган. При това положение, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, то това е основание за отмяна на НП. Преценката за маловажност при административните нарушения по смисъла на чл.28 от ЗАНН се извършва на плоскостта на чл.9 ал.2 от НК, съгласно на чл.11 от ЗАНН , като същата е обвързана със степента на засягане на защитените със съответната материалноправна норма обществено отношение, съпоставено с другите случаи на извършване на същото по вид нарушение. В тези случаи в административнонаказателното производство не могат да бъдат приложени автоматично мотивите на прокурора, инкорпорирани в отказа му за образуване на ДП на основание чл.213 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК вр. чл.9 ал.2 от НК. В този смисъл, правилно като е отказал образуване на ДП, 4 проурорът е изпратил материалите на АНО за преценка относно ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършено от него административно наказание. Друг е въпросът, че след това на АНО принадлежи преценката дали да санкционира нарушителя, ако счете, че извършеното съставлява административно нарушение, или да го предупреди, ако прецени че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В настоящия казус АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. С оглед на изложеното, като не е съобразил малозначителността на деянието, АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя със санкция, която не е съответна на ниската тежест на конкретното нарушение и по този начин НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. В същото време, съобразявайки разпоредбата на чл.63 ал.2 т.2 вр. ал.4 от ЗАНН, съдът намира, че следва да предупреди жалбоподателя, че при следващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това налага НП да бъде отменено, а производството да не се прекратява, като нарушителят бъде предупреден.

При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева жалбоподателят е заплатил в брой на адв.К. У. от АК- Пазарджик. При това положение ОД на МВР- Пазарджик, към което учреждение е структуриран органът издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените погоре съдебни разноски. Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е малко над минималния предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но е съразмерен с оглед обстоятелството, че с обжалваното НП е наложено кумулативно и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, което обосновава отделна защита и съдействие по друг интерес.