Решение № 538 от 08.07.2025, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Шумен, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20243630103229 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Е. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови пазар, ул. „***“, № 18; Н. З. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.

Шумен, ул. „***“, № 3, вх. 2, ет. 3, ап. 28; Н. Я., турски гражданин, с личен № 24994271918, адрес: РТурция, гр. Айдън, Гюзелхисар махалеси, ул. „*** № 49/3; Ф. Я., турски гражданин, с личен № 24997271854, с адрес: РТурция, гр. Айдън, Ефелер махалеси, ул. „Гюнебаки“ № 18/3/24; Х. Я., турски гражданин, с личен № 25000271748, с адрес: РТурция, гр. Айдън, Аднан Мендерес махалеси, ул. „530“ № 6/18; С. Й. /С. Х. А./, турска гражданка, родена на 01.07.1932 г., с адрес: Турция, гр. Истанбул, кв. Авджълар университеси, булевард „Фирузкьай“, Фирузконаклъ, К1, блок № 82, всичките със съдебен адрес: гр. Шумен, ***, № 113 чрез адв. Г. Г. Г. от ШАК срещу В. Х. А., ЕГН **********, с адрес: с. Живково, общ.

Хитрино, ул. „***“ № 3; Р. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. Живково, общ. Хитрино, ул.

„***“ № 3; Х. В. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Живково, общ. Хитрино, ул. „***“ № 3 и С.

В. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Живково, общ. Хитрино, ул. „***“ № 3.

Ищците твърдят, че с Решение № 18/25.01.1993 г. на ПК гара Хитрино, имащо конститутивен характер, била възстановена собствеността на наследниците на Х. А.

Селимов върху земеделски земи, представляващи поземлени имоти в землището на с.

Живково, община Хитрино, област Шумен, както следва: имот № 14002 с площ 18 дка в местността „Бел Юстю“, същият имот с идентификатор *** и площ 18.003 дка по одобрената КККР на с. Живково; имот № 31005 с площ 11 дка в местността „Карач дере“, същият имот с идентификатор *** и с площ 11.001 дка по одобрената КККР на с. Живково; имот № 45018 с площ 45.100 дка в местността „Пътраклък“, същият имот с идентификатор *** и с площ 45.080 дка по одобрената КККР на с. Живково.

Видно от Удостоверение за идентичност на имена № 109/21.11.2014 г. на кметство с.

Живково имената на наследодателя в решението на ПК Хитрино били идентични с действителните му имена - Х. А.ев СА.мов.

Излагат, че според Удостоверение за наследници № 106/20.11.2024 г. на Кметство с.

Живково и мотивирано решение по дело № 2017/31 на гражданския съд в гр. Айдън, Р 1

Турция, негови законни наследници били като следва: Севда Х.а Силянова - дъщеря, починала и наследена от ищците и нейни деца Е. З. М. и Н. З. Р.; С. Х. А. /С. Й./ - дъщеря ищец по делото; Фадлия Х. Селим - дъщеря, което не е ищец по делото; С. Х. А., с имена като турска гражданка С. Я., починала в Турция на 22.12.2022 г. и наследена от ищците и нейни деца Н. Я., Ф. Я. и Х. Я. и В. Х. А. - син - ответник по делото.

Посочват, че съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата наследявА. равни части, което означавало, че всяко от петте деца на наследодателя Х. А.ев СА.мов получило в собственост по 1/5 ид. част от наследствените имоти, описани по-горе, като след смъртта на Севда Х.а Силянова и С. Х. А. /С. Я./ техните идеални части били преминА. по наследство у техните законни наследници. Съответно от процесните имоти ищцата С. Й. притежавала 1/5 ид. част, ищците Е. З. М. и Н. З. Р. по 1/10 ид. част; ищците Н. Я., Ф. Я. и Х. Я. - по 1/15 ид. част, Фадлия Х. Селим, която не е страна в делото - 1/5 ид. част и ответникът В. Х. А. - също 1/5 ид. част.

Заявяват, че в периода 2011 г. – 2018 г. наследствените земи били предоставени за ползване и обработка на ЗК „Житен клас“ с. Живково с Договор за аренда, акт № 164, том IХ, рег. № 321/2011 г. на Служба по вписванията гр. Шумен, като договорът бил сключен от името на ответника В. Х. А. при действието на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, който в тогавашната му редакция давал възможност договорите за аренда да се сключват от всеки от съсобствениците на земеделските земи, независимо от притежаваната идеална част в съсобствеността. На 10.11.2020 г. ответникът В. Х. А. се бил снабдил с Нотариален акт за собственост върху процесните имоти № 83, том III, дело № 427/2020 г. на 716 нотариус гр.

Шумен. По правилото на чл. 21 от СК за СИО издаденият нотариален акт легитимирал като собственик на имотите и неговата съпруга Р. И. А. - втори ответник по делото.

Твърдят, че същият ден с последващ Нотариален акт № 843, том III, дело № 428/2020 г., В. Х. А. и Р. И. А. дарили процесните имоти на третия и четвъртия ответник Х. В. Х. и С.

В. Т., като са си запазили правото на ползване върху имотите.

Ищците считат, че първите двама ответника не са придобили собствеността върху притежаваните от ищците общо 3/5 идеални части от процесните имоти, тъй като не било нА.це от обективна страна осъществявано непрекъснато десетгодишно владение върху имотите. Предоставянето на имотите по договор за аренда представлявал единствено акт на управление на съсобствените имоти, а не владение, даващо възможност да бъде придобита собствеността по давност, в какъвто смисъл била доктрината и константната съдебна практика в страната.

Излагат, че имотът бил съсобствен по наследство и дори ответникът да бил осъществявал владение върху имота не било нА.це субективния елемент на придобивната давност. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1 /2012г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 от ЗС не се прилагала в отношенията между съсобственици, когато съсобствеността им произтича от наследяване. В този случай сънаследникът започнал да владее своята ид. част и държи вещта като обща - т. е. той бил държател на ид. части на останА.те наследници. Ответникът не бил демонстрирал /обективирал/ спрямо останА.те наследници намерението си да владее техните идеални части за себе си. Относно липсата на субективния елемент било показателно, че дори след издаването на нотариалния акт останА.те наследници не били уведомени за него, което също доказвало липсата на явност във владението, което било задължителен елемент при придобиване на собственост по давност.

Заявяват, че предвид изложеното, ответникът не бил придобил собствеността по сочения в нотариален акт оригинерен способ върху идеалните части на ищците. Съответно те не били загубили собствеността си върху притежаваните по наследство идеални части от имотите. Извършеното последващо дарение на имотите от първите двама на третия и четвъртия ответници относно притежаваните от ищците 3/5 ид. части от процесните имоти представлявало разпореждане с чужда собственост и въпреки, че тази сделка не била 2 недействителна, тя била непротивопоставима на ищците като действителни собственици на тези идеални части от имотите.

Молят съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че ищецът Е. З. М., ЕГН **********, е собственик на 1/10 идеална част; ищцата Н. З. Р., ЕГН **********, е собственик на 1/10 идеална част; ищецът Н. Я., турски гражданин, с личен № 24994271918, е собственик на 1/15 идеална част; ищецът Ф. Я., турски гражданин, с личен № 24997271854, е собственик на 1/15 идеална част; ищецът Х. Я., турски гражданин, с личен № 25000271748, е собственик на 1/15 идеална част и ищцата С.

Й. /С. Х. А./, турска гражданка, родена на 01.07.1932 г., е собственик на 1/5 идеална част от следните недвижими имоти в землището на с. Живково, община Хитрино, област Шумен, както следва: имот № 14002 с площ 18 дка в местността „Бел Юстю“, същият имот с идентификатор *** и площ 18.003 дка по одобрената КККР на с. Живково; имот № 31005 с площ 11 дка в местността „Карач дере“, същият имот с идентификатор *** и с площ 11.001 дка по одобрената КККР на с. Живково; имот № 45018 с площ 45.100 дка в местността ,Пътраклък“, същият имот с идентификатор *** и с площ 45.080 дка по одобрената КККР на с. Живково.

В проведените по делото съдебни заседания, ищцата Н. З. Р., редовно призована, се явява лично и с упълномощен представител – адв. Г. Г. от ШАК, като поддържа изцяло предявените искове. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.

В съдебно заседание, ищците Е. З. М., Н. Я., Х. Я., Ф. Я. и С. Й., редовно призовани, не се явяват лично, а изпращат упълномощен представител – адв. Г. Г. от ШАК, като поддържа изцяло предявените искове. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответниците оспорват иска като неоснователен. Не оспорват, че с решение № 18/23.01.1993г. на ПК гара Хитрино, собствеността на трите поземлени имота, в землището на село Живково била възстановена на наследниците на Х. Апиев Селимов починал на 24.02.1985 г. и оставил като наследници: съпруга - Айше, един син - В. и четири дъщери - Севда, Фадлия, С. и С.. Сочат, че С. и С. от 1951 г. са се изселили и били граждани на Република Турция, останА.те били български граждани, като С. починала в Турция на 22.12. през 2016 г., а не през 2022 г., както посочвА. ищците в исковата молба. Майката Айше починала на 12.06.1995 г. Дъщерята Севда починала в България на 03.09.1997 г. и наследниците й живеели в Шуменско.

Излагат, че в периода на възстановяване на земеделските земи и съгласно традициите в мюсюлманската религия, всички преки наследници на Х. А.ев взели решение възстановените земеделски имота да останат в собственост на единствения син – В., за да можел той да се разпорежда с имотите както намери за добре, включително и да ги продава, като всички наследници му дА. пълномощни, включително и тези, които били в Турция.

Заявяват, че от стопанската 1995 г. В. Х.ов започнал да ги владее за себе си, със съзнанието, че бил собственик на целите имоти, и като собственик само той ги давал за обработка в кооперацията в с. Живково, в продължение на повече от 15 години, като единствено той получавал цялата рента. За всички тези години, никой от останА.те наследници - нито С. до смъртта си през 2016 г., нито наследниците й след това, нито пък С., или пък наследниците на Севда до 2024 г. - когато била подадена исковата молба, никой от тях не били търсили нито пари от продажба на имотите, нито от рента, защото знаели, че тези имоти били на В.. Не само сестрите на В., но и техните деца и роднините знаели, че целите ниви са на В. и че сестрите му му ги били отстъпили. През различните години, по различни поводи, много пъти роднините се събирА., ходили си на гости и по повод на тези ниви между тях никога не е имало никакви спорове, че собственик на целите ниви е В., 3 както и никога роднините - ищци не били имА. и не били заявявА. към В. и съпругата му каквито и да било претенции за дял от тези имоти, както и не били искА. делба на имотите, както и не искА. пари за дела си.

В отговора се посочва, че В. Х.ов по време на брака си с Р. И. придобили по давностно владение, процесните общо 3/5 ид. части от имотите, като същите били владяни като свои, без прекъсване, явно, спокойно, повече от 10 години, в периода от началото на стопанската 1995/1996 г. и до 10.11.2020 г. - когато бил издаден Констативния нотариален акт № 83/2020 г. на нотариус 716, като само по отношение на първите двама ищци, тя започнала да тече от стопанската 1997/1998 г. Правният извод на нотариуса за съществуващото право на собственост върху процесиите имоти, включващи и процесните ид. части се считал за верен до доказване на противното, а доказателствената тежест при оспорване била на оспорващия. Нотариусът в случая се бил основавал на представени пред него писмени документи и чрез разпит на трима свидетели. Поради това нотариалният акт за собственост по давност имал обвързваща доказателствена сила за третите лица, съда и ищците по делото.