Решение № 1075 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. С, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110147430 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 314328/26.09.2025 г. /с дата на пощенско клеймо 24.09.2025 г./, подадена от името на „С“ ЕООД, ЕИК: **** против Г. А. М., ЕГН: **********, с която е предявен положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за признаване за установено, че ответника дължи в полза на ищеца сумата от 477,04 евро /933,00 лева/, представляваща главница за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 5496/29.11.2024 г., ведно със законна лихва за период от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането.

С отговора на исковата молба е релевирано възражение за прихващане със суми, както следва: 1/ сумата от 540,21 лева, представляваща обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка; 2/ сумата от 245,60 лева, представляваща възнаграждение за 40 часа положен извънреден труд в извънработно време през периода 29.11.2024 г. – 29.01.2025 г.; 3/ сумата от 88,40 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 работни дни за 2024 г. и 2025 г.; 4/ сумата от 88,40 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г.

1

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор от трудов договор № 5496/29.11.2024 г., съгласно който ответникът заемал длъжността „продавач-консултант“ при ищцовото дружество, при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева.

Поддържа, че на 14.01.2025 г. от страна на ответницата е отправено изявление за прекратяване на трудовото й правоотношение с ищцовото дружество с изтичане на предизвестие от 30 дни, считане от подаването на молба. Твърди, че в молбата си ответницата изрично е посочила, че е запозната в обстоятелството, че при неспазване на предизвестието за нея ще възникне задължение за заплащане на обезщетение на работодателя, като независимо от това с молбата си е пожелала правоотношението между страните да бъде прекратено, считано от 14.01.2025 г. /денят на депозиране на молбата пред работодателя/, без да спазва уговорения срок на предизвестие.

Поддържа, че основа на така подадената молба от работника и на основание чл.326, ал.1 от КТ, на 14.01.2025 г. „С“ ЕООД, в качеството си на работодател, прекратява трудовото правоотношение със служителката Г. М. със Заповед за прекратяване № 5509, считано от същата дата. В заповедта изрично било упоменато, че от страна на работника е дължимо обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ. Заповедта била подписана от работника, но въпреки това дължимото обезщетение не е заплатено.

Сочи се, че на ответника били изпращани многократни покани с искане за доброволно изпълнение на задължението във връзка с неспазеното предизвестие по прекратения трудов договор, но действия по изпълнение не били предприети.

Моли, за уважаване на предявения иск, като бъде признато за установено в отношения между страните, че на основание чл. 422 ГПК вр. чл.

415 ГПК вр. чл. 220, ал. 1 КТ Г. А. М., ЕГН: ********** дължи в полза на „С“ ЕООД, ЕИК: **** сумата от 933,00 лева, представляваща главница за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 5496/29.11.2024 г., ведно със законна лихва за период от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума на 02.05.2025 г. е издадена заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по гр.д.

№ 21973/2025 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове.

Не се оспорва, че на 29.11.2024г. сключила трудов договор с ответника, фирма С ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. П, с място на работа в град Б, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева.

Не се оспорва, че договорът бил с уговорка за срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, както и че съгласно уговорките, обективирани от страните в договора, срокът на предизвестието за прекратяването на договора на всяка от страните е 30 дни.

Поддържа, че при сключване на трудовия договор, не й бил предоставен екземпляр от подписания от трудов договор с дата 29.11.2024г., както и не й била връчена длъжностна характеристика.

Посочва, че магазинът, в който работела в гр. Б, на бул. сс ****, нямал никакво отопление и през зимата било студено, но работодателят не се интересувал от това и не осигурил на ответницата нормални условия за труд.

Поддържа, че работила от 9 часа сутрин до 18 часа вечерта, по 9 часа на ден, като работила и в съботите от 10 до 14 часа, без никакви допълнителни възнаграждения.

Поддържа, че за периода на действие на договора не е получавала никакви трудови възнаграждения за положения труд, нито допълнителни такИ., нито извънреден труд, какъвто полагала през време на действие на трудовия договор, сключен между страните в производството.

Твърди, че доколкото вече била болна и за да съхраня здравето си, аз се принудила да подаде молба на 03.01.2025г., с вх.№ 01001 за напускане, с предизвестие от 1 месец, на бланка, предоставена й от с.в- мениджър на работодателя-ответник, отговаряща за района на гр.Б, която бланка попълнила пред нея и в която бланка било посочено, че ако ответницата не спази предизвестието от 30 дни и напусне работа по-рано, дължи на дружеството работодател обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Представила на мениджъра си и болничния си лист, който бил за десет 3 дни, считано от 02.01.2025г.

Посочва, че на 11.01.2025г. изтекъл предоставения й отпуск за временна неработоспособност, като получила телефонно обаждане от мениджъра на дружеството - работодател с.в, с което последната я информирала, че с ответницата повече няма да се работи и да се яви на 13.01.2025г.- понеделник в магазина, за да си получи документите. Посочва, че като отишла в магазина, за да си получи документите, никой от мениджърите на дружеството не бил там, но имало друга продавачка в магазина. Горното наложило ответницата отново да потърси документите си на следващия ден – 14.01.2025г., но отново нямало нито представител на работодателя, нито подготвени за ответницата документи.

Посочва, че едва на 17.01.2025 г. представител на дружеството – работодател се свързал с нея, като й връчил нова бланка с молба за предизвестие, която трябвало да попълни, и която била със същия вх. №, но с различна дата /14.01.2025 г./. Твърди, че била заплашена от представителя на работодателя, че ако не попълни новата молба с искане за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие с новата дата, нямало да получи, нито трудовата си книжка, нито заповед за прекратяване на трудовия й договор, нито ще й бъде даден трудовия договор, въз основа на който била назначена.

Поддържа, че й се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 и 2025г., общо 2 дни в размер на 98.22 лева и след удържане на 10% данък следва да ми се изплати сума от 88.40 лева, каквато сума не й е платена, както и не й е заплатено трудово възнаграждение за м.112024г. за 2 дни в същия размер от 88.40лева, както не са й били заплатени никакви допълнителни трудови възнаграждения, нито такИ. за положен извънреден труд.

Претендира обезщетение за задържане на трудовата книжка от 14.01.2025г. до 29.01.2025г. за 11 работни дни х 49.11 = 540.21 лева.

Претендира се, че работодателят й дължи и сумата от 245,60 лева, представляваща възнаграждение за 40 часа положен извънреден труд в извънработно време през периода 29.11.2024 г. – 29.01.2025 г.

В тази връзка с отговора на исковата молба е релевирано възражение за прихващане със суми, както следва: 1/ сумата от 540,21 лева, представляваща 4 обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка; 2/ сумата от 245,60 лева, представляваща възнаграждение за 40 часа положен извънреден труд в извънработно време през периода 29.11.2024 г. – 29.01.2025 г.; 3/ сумата от 88,40 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 работни дни за 2024 г. и 2025 г.; 4/ сумата от 88,40 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират с разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933,00 лева, представляваща главница за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 5496/29.11.2024 г., ведно със законна лихва за период от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума на 02.05.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по гр.д.

№ 21973/2025 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.

С отговора на исковата молба са релевирани възражения за прихващане с правно основание чл. 226, ал. 1 КТ; чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 150 КТ; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ със суми, както следва: 1/ сумата от 540,21 лева, представляваща обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка; 2/ сумата от 245,60 лева, представляваща възнаграждение за 40 часа положен извънреден труд в извънработно време през периода 29.11.2024 г. – 29.01.2025 г.; 3/ сумата от 98,06 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 работни дни за 2024 г. и 2025 г.; 4/ сумата от 88,40 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г.

С молба вх. № 408698/12.12.2025 г., подадена от името на ответника, е направено изявление за оттегляне на релевираното възражение за прихващане с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ с дължима в нейна полза сума 5 представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 работни дни за 2024 г. и 2025 г., поради извършено от работодателя, на 30.01.2025 г., плащане на така претендираните вземания.

По отношение на иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933,00 лева, представляваща главница за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 5496/29.11.2024 г., ведно със законна лихва за период от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ ищецът следва да докаже, че по силата на трудов договор е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, по искане на работника – ответник; срокът на уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение; размерът на уговореното брутното трудово възнаграждение на работника, както и обстоятелството, че уговореният между страните срок на предизвестие не е бил спазен от ответника.

В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже заплащането на претендираното обезщетение, за което обстоятелство, съдът, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, е указал на ответника, че не сочи доказателства в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Следователно дължимостта на обезщетението е в причинна връзка с прекратяване на правоотношението от страна на страната, която може да го прекрати с предизвестие, но без да спазва това предизвестие.