Решение № 6854 от 15.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6854 гр. С., 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110166339 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Д. Д. срещу „А. Т.

Е. Г.“ АД, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ... на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и в условие на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5.6 от договор за потребителски кредит № ... за начисляване на неустойка като противоречаща на добрите нрави, респ. сключена при неспазване на изискванията на чл. 143, ал. 1и чл. 146 ЗЗП.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ... от 25.08.2022 г. и Приложение № 1 към него, по силата на който на ищеца бил отпуснат кредит в размер на 1000,00 лева, при срок на кредита 12 месечни вноски, ГПР – 49 ℅, ГЛП 40,55 ℅ и обща месечна вноска от 192,78 лева.. Съгласно договора, ищецът следвало да предостави обезпечение по кредита чрез поръчителство на две лица или банкова гаранция. При непредставяне на обезпечение се дължала неустойка в размер на 1020,36 лева. Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит № ... е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и излага подробни съображения в тази връзка. Твърди също, че уговорката за начисляване на такава неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави, както и поради противоречие с разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като са изложени подробни доводи в подкрепа на тези твърденията. Отправено е искане за уважаване на предявения главен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ... на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условие на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5.6 от договор за потребителски кредит № ... за начисляване на неустойка като противоречаща на добрите нрави, респ. сключена при неспазване на изискванията на чл. 143, ал. 1и чл. 146 ЗЗП и за осъждане на ответника да заплати сторените от ищеца разноски по делото.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „А. Т. Е. Г.“ 1

АД, като с подадения в срок отговор ответникът не оспорва наличието на сключен между страните договор за кредит с параметри, съответни на посочените в исковата молба. Оспорва, обаче, твърденията на ищеца за нищожност на процесната неустойка, като излага подробни доводи в тази връзка. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ... на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и в условие на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5.6 от договор за потребителски кредит № ... за начисляване на неустойка като противоречаща на добрите нрави, респ. сключена при неспазване на изискванията на чл. 143, ал. 1и чл. 146 ЗЗП.

По исковете с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл.

143 ЗЗП в тежест на ищеца е докаже, че неустоечната клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за паричен заем противоречи на закона и добрите нрави, както и твърденията си за нищожност на договора за заем. В тежест на ответника е да докаже, че неустоечната клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за паричен заем е индивидуално уговорена, както и че е равноправна.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право: че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ... от 25.08.2022 г. и Приложение № 1 към него, с посочената в исковата молба съдържание, поради което следва да се приеме, че твърдението на ищеца за сключен договор за заем № ... от 25.08.2022 г. и Приложение № 1 към него, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 1000 лева, която следвало да върне на 12 месечни вноски, ГПР – 49 ℅, ГЛП 40,55 ℅ и обща месечна вноска от 192,78 лева, съгласно договора, ищецът следвало да предостави обезпечение по кредита чрез поръчителство на две лица или банкова гаранция, а при непредставяне на обезпечение се дължала неустойка в размер на 1020,36 лева по чл. 5.6, е доказано по делото.

Същото се доказва и от предствения по делото договор и погасителен план към него.

Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, разпоредбата заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП. Неравноправна е всяка клауза в договор, сключен с потребител, която: 1.е неиндивидуално уговорена и в негова вреда; 2.не отговаря на изискванията за добросъвестност и 3.води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, и тези на потребителя.

Клаузата, въпреки че е включени в договора, са типизирани, следователно не може да се приеме, че са били индивидуално уговорени с ответника. Тази неустойка – съдът намира, че вземането е за неустойка, а не „оскъпяване” – термин, непознат за правото, доколкото уговорката отговаря на всички предвидени в чл.92 ЗЗД белези – предварително изготвена разпоредба, предвиждаща отговорност за договорно неизпълнение, на конкретно задължение. Разпоредбата на чл.5,ал.6 от договора, не 2 отговаря и на изискването за добросъвестност, тъй като кредиторът не предлага насрещна престация. ВКС е разгледал въпроса за наличието на противоречие с добрите нрави при сключване на договор, като постановките са приложими и при разглеждането на отделните разпоредби на един двустранен договор. Така например, с решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., Г. К., I г. о. ВКС постановява:

„Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД.

Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона.

Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните, 2 формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора.

Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес“.

Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора. Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава, като същата неустойка увеличава задължението на заемателя с 1020,36 лева (сума, надвишаваща отпусната по кредита главница от 1000 лева), като не предвижда насрещно задължение за кредитора. Поради изложеното, неустойката не удовлетворява значим законов интерес, нито изпълнява обезпечителната си функция, поради което и нищожна, защото води до неоснователно обогатяване на кредитора.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесния договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, 3 други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 56,41%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – предвидената отнапред неустойка за непредоставяне на обезпечение, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да в тридневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение – банкова гаранция или поръчител/и, като са поставени множество неизпълними изисквания към обезпечението с цел автоматично задействане на неустоечната клауза на чл. 11, ал. 2, която предвижда при неизпълнение на условията на чл. 5 да бъде автоматично начислена неустойка в размер на 1020,36 лева, при отпуснат кредит в размер на 1000 лева.