Решение № 2579 от 21.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58686/2022
- Вид
- Решение № 2579
- Подписан
- 21.02.2023
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149, ал.1, т.3 · Закон за енергетиката
- § 1, т.33а · Закон за енергетиката
- § 1, т.43 · Закон за енергетиката
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2579 гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110158686 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от .......... против Ц. А. М..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът се обогатява неоснователно за негова сметка, като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: магазин № 2, находящ се в гр.
..........., за заплащане на следните суми: сумата 1 689, 44 лв., представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е обогатил без основание в размер на цената на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.07.2019 г. – м.01.2021 г., ведно със законна лихва от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 397, 06 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2019 г. – 22.08.2022 г.; сумата 22, 44 лв., представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е обогатил без основание в размер на цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.01.2020 г. – м.01.2021 г.; сумата 4, 49 лв. – мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. – 22.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.09.2022 г. по ч.гр.д. № 46694/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ц.
А. М., с който оспорва исковете. Оспорва да е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове по съображения, че за исковия период, за който няма писмен договор с ищеца, е отдал имота под наем, имотът е бил ползван от наемател, който е и титуляр на сметката за имота, с оглед на което не е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника за сметка на ищеца. По отношение на дяловото разпределение поддържа, че след като цената му за услуга, която се извършва от ФДР, се дължи на .......... на договорно основание, то при иск за неоснователно обогатяване топлопреносното предприятие не е легитимирано да претендира стойността й.
Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 29.08.2022 г. .......... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ц. А. М. за сумата 1 689, 44 лв., представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е обогатил без основание в размер на цената на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.07.2019 г. – м.01.2021 г., ведно със законна лихва от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 397, 06 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2019 г. – 22.08.2022 г.; сумата 22, 44 лв., представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е обогатил без основание в размер на цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.01.2020 г. – м.01.2021 г.; сумата 4, 49 лв. – мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. – 22.08.2022 г.
С разпореждане от 07.09.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 42, 27 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което оспорва вземанията.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот ................ Ц. А. М. е придобил по дарение собствеността на следния недвижим имот: магазин № 2 на партерен етаж в жилищна сграда с адрес: гр. ..........., застроен на площ от 34, 90 кв.м., състоящ се от магазинно помещение, склад и санитарно помещение.
Представен е договор за наем от 01.06.2013 г., сключен между Ц. А. М. в качеството на наемодател и .......... в качеството на наемател за процесния имот, който договор влиза в сила на 15.06.2013 г. и е със срок от 3 години /чл.4 от договора/ - от 15.06.2013 г. до 15.06.2016 г.
С анекс от 15.06.2016 г. срокът на договора се продължава с 3 години, считано от 15.06.2016 г. до 15.06.2019 г.
С анекс № 2 от 15.06.2019 г. срокът на договора се продължава с 3 години, считано от 15.06.2019 г. до 15.06.2022 г.
Представен е и договор за наем от 01.11.2020 г., сключен между Ц. А. М. в качеството на наемодател и .......... в качеството на наемател за процесния имот със срок от 10.11.2020 г. до 10.11.2023 г.
С допълнително споразумение от 08.02.2021 г. действието на договора е 2 прекратено по взаимно съгласие, считано от 10.02.2021 г.
По делото е представен договор от 01.02.2018 г. при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от .......... по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, сключен между .......... и .......... със срок от 01.02.2018 г. до 15.06.2019 г.
Със заявление от 01.02.2018 г. .......... е поискало откриване на партида за имота на негово име.
По делото е представен договор от 11.02.2021 г. при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от .......... по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, сключен между .......... и .......... със срок от 01.02.2021 г. до 01.11.2023 г.
Със заявление от 11.02.2021 г. .......... е поискало откриване на партида за имота на негово име.
Видно от представените 2 бр. изравнителни сметки за процесния аб. № 383887 с адрес: гр. ..........., вх. 1, ап. 2, съответно за периодите м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и м.05.2020 г. – м.04.2021 г., същите са издавани на клиент „...........
Представени са 2 бр. талони за отчет на уредите за дялово разпределение от 08.06.2020 г. и 11.05.2021 г. за процесния аб. № 383887 с посочен абонат: .........., подписани от клиент.
Не е спорно между страните, че процесният имот е топлоснабден.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Страните не спорят, а и от представения нотариален акт за дарение безспорно се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, както и че същият е предназначен за задоволяване на стопански, съответно – небитови нужди. Ето защо, 3 топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
По делото не се спори, че такъв писмен договор между страните за исковия период м.07.2019 г. – м.01.2021 г. не е бил изрично подписван и договорно правоотношение помежду им не е съществувало.
Предмет на настоящото производство са вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, които се претендират по реда на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, с оглед липсата на сключен договор между страните.
Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда сметка, което може да се изрази в увеличаване на актива на неговото имуществото му, намаляване на пасива или спестяване на разходи; 2) обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, под формата на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване на разходи, неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те следва да произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването;
5) ищецът да няма друг иск срещу ответника, с който да може да се защити, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана защита, като съществуването на право на иск спрямо различно от обогатилия се лице не обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три предпоставки. В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание за имущественото разместване. Наличието на последната предпоставка е въпрос на правна преценка на съда за съществуването на друг иск, с който ищецът би могъл да се защити по отношение на обогатилия се без основание.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.
За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че ответникът е собственик на имота през исковия период, което обстоятелство в случая не е спорно между страните и се потвърждава от представения нотариален акт за дарение. От страна на ищеца следва да се установи в условията на пълно и главно доказване доставката на топлинна енергия в соченото количество и че същата е потребена именно от ответника.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че за процесния имот – магазин № 2 е сключен договор за наем от 01.06.2013 г. със срок от 15.06.2013 г. до 15.06.2016 г., продължен с два последователни анекса – от 15.06.2016 г. до 15.06.2019 г. и от 15.06.2019 г. до 15.06.2022 г.
4
Между собственика и този наемател е бил сключен и договор за наем от 01.11.2020 г. със срок от 10.11.2020 г. до 10.11.2023 г., прекратен по взаимно съгласие с допълнително споразумение от 08.02.2021 г., считано от 10.02.2021 г. – след края на исковия период.
От изложеното се налага извод, че за целия исков период м.07.2019 г. – м.01.2021 г. по отношение на имота е съществувало наемно правоотношение по договор за наем, сключен с .......... в качеството на наемател.