Решение № 254 от 29.07.2022, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1889/2021
- Вид
- Решение № 254
- Подписан
- 29.07.2022
- В сила
- 07.07.2023
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал.1 · Кодекс на труда
- член 245, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 327 ал.1 т.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 254 гр. Карлово, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320101889 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 128 от КТ.
Ищецът Р. Н. Ф. с ЕГН ********** от град Б., община К., област П., ул. „П.“ *** твърди, че бил в трудово правоотношение с ответното дружество „С.Д.В.“ ООД по силата на трудов договор № *** от 12.07.2017 г. като заемал длъжността портиер в отдел „Спомагателни дейности“ с място на работа град Б., община К.. Към момента на предявяване на иска не му били заплатени трудовите възнаграждения за периода то м. март 2019г. до м. август 2019г. вкл.; от м. ноември 2019г. до м. май 2020г. включително, както и за периода от м. март 2021г. до м август 2021г. вкл. През месец септември ищецът подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ. Получавал месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната – през 2019 г. в размер на 560 лева, през 2020 г. – 610 лева и за 2021 г. – 650 лева.
За процесния период ответникът не изплатил полагащите се суми за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен отпуск.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответника „С.Д.В.“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Д.“ ***, представлявано от управителя В. Г. Т. да му заплати: 1) сумата от 560.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 30.04.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба; 2) сумата от 560.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. април 1
2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.05.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба; 3) сумата от 560.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.06.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба; 4) сумата от 560.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 29.07.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба; 5) сумата от 560.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. юли 2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане , както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.07.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба; 6) сумата от 560.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. август 2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 30.09.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба; 7) сумата от 560.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.12.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба; 8) сумата от 560.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. декември 2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.01.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба; 9) сумата от 610.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 29.02.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба; 10) сумата от 610.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.03.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба; 11) сумата от 610.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 30.04.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба; 12) сумата от 610.00 лева, 2 представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.05.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба; 13) сумата от 610.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 30.06.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба; 14) сумата от 610.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. декември 2020 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.12.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба; 15) сумата от 610.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 30.04.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба; 16) сумата от 610.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.05.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба; 17) сумата от 610.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 30.06.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба; 18) сумата от 610.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.07.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба; 19) сумата от 610.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. юли 2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20.00 лева, представляващо законна лихва, считано от 31.08.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба; 20) сумата 280.00 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът „С.Д.В.“ ООД със седалище и адрес на управление град С., ул. „Д.“ *** ЕИК ********** законен представител – В. Г. Т., оспорва иска.
Твърди, че действителни с ищеца имали трудов договор, който бил прекратен на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ. Твърди, че трудовите 3 възнаграждения за периодите от м. март 2019 г. до м. август 2019 г. включително, от месец ноември 2019 г. до м. февруари 2019 година включително, за месеците април и май 2020 г. и за периода от м. март 2021г. до м. август 2021 г. включително, били изплатени в брой по ведомост и по банков път.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.
В ХОДА на делото е поискано и допуснато изменение в размера на предявените искове, като исковете за трудово възнаграждение са предявени в общ размер на 9 183.29 лева, искът за обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 789.55 лева и лихва за забава в размер на 1284.74 лева.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представения трудов договор № *** от 12.07.2017 г., че страните са били в трудово правоотношение като ищецът е заемал длъжността портиер в ответното дружество с място на работа – град Б.. Не се спори и се установява от представената заповед, че трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от ищеца на основание чл.
327 ал.1 т.2 от КТ (поради забавяне от работодателя на плащането на трудовото възнаграждение), считано от 01.10.2021 г.
С отговора на исковата молба, ответникът представи преписи от ведомости за заплати, които бяха оспорени по реда на чл. 193 ГПК и ищецът поиска да се задължи ответника да ги представи в оригинал. Ответникът не изпълни това свое задължение и в съдебно заседание на 01.07.2022 г. съдът, на основание чл. 183 ал.1 изр. ІІ-ро от ГПК изключи ведомостите от доказателствата по делото. Представени са по делото две платежни нареждания за платени трудови възнаграждения за месеците март 2021 г. в размер на 524.33 лева за месец март 2021 г. и за сумата от 684.86 лева за месец май 2021 г. От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че трудовото възнаграждение за месеците от март 2019 година до август 2019 г. включително, ноември и декември 2019 г., от януари до май 2020 г. включително, месец декември 2020 г. и месеците април, юни и юли 2021 година, възлиза на 8058.42 лева, чиста сума за получаване. За да постанови решението съдът ползва таблиците по месеци, посочени от вещото лица в констативната част на експертизата, предвид факта, че в обобщената таблица на заключението част от претендираните месеци не са включени, а на съда не са нужни специални знания за да събере цифрите, установени от експерта. Размерът на обезщетението за забавено плащане е 1249.63 лева (както е изчислено), без да е включено обезщетение за забавено плащане месеците декември 2020 година, и от март до юни 2021 г., за които месеци експертът не е изчислил размера му. Размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ е 722.73 лева. Съдът не обсъжда заключението в частта относно лихвата за забава върху обезщетението по чл. 224 от КТ, предвид факта, че с такъв иск не е сезиран.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че между страните е било налице трудово правоотношение. Ищецът е бил приет на работа в ответното дружество през 4 процесния период. Предвид изложеното, настоящият спор се явява трудов и следва да бъде разглеждан като такъв, тъй като претендираните права произтичат от едно съществувало между страните трудово правоотношение.
Разпечатката съдържа 20 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f83ba482-2d78-49a4-ab69-90749a95c3b9