Решение № 115 от 25.09.2018, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 25 септември 2018 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети въззивен състав, в открито заседание на десети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

КРИСТИНА ТОДОРОВА при секретаря

Димитрова и в присъствието на прокурор..........., като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.х.д. № 245 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №27 от 15.02.2018 г. на Районен съд – гр.И., постановена по н.ч.х.д. № 419/2017 г. по описа на същия съд, е признат подсъдимия С.Ж.П., с ЕГН **********,***, за невиновен в това, че на 30.11.2016 г. пред П. районен съд, в съдебно заседание по гр.дело № 3490/2016 г., е оклеветил публично Р.С.В., разгласявайки позорно обстоятелство – че прави секс със съпругата му пред малолетното им дете, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148 ал.1, т.1, във вр. с чл.147 ал.1 от НК.

Със същата присъда е призната за невиновна и подсъдимата Т.С.К., с ЕГН ***********, от гр.П., в това, че на 30.11.2016 г. пред Пазарджишки районен съд, в съдебно заседание по гр.дело № 3490/2016 г., е оклеветил публично Р.С.В., разгласявайки позорно обстоятелство – че прави секс със съпругата на С.Ж.П. пред малолетното им дете, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.148 ал.1, т.1, във вр. с чл.147 ал.1 от НК.

С тази присъда е отхвърлен като неоснователен предявеният от частния тъжител и граждански ищец Р.С.В. против подсъдимите Т.С.К. и С.Ж.П. граждански иск за солидарно заплащане на сумата от 1 250 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1, т.1, във вр. с чл.147 ал.1 от НК.

С горепосочената присъда е осъден частния тъжител и граждански ищец Р.С.В. да заплати на всеки от подсъдимите направените разноски по делото – на подсъдимия С.Ж.П. сумата от 1800 лева и на подсъдимата Т.С.К. – сумата в размер на 1000 лева.

Срещу така постановената присъда, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от частния тъжител и граждански ищец Р.С.В.. В същата са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда – постановяването й при допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Конкретни доводи в тази насока не са развити в жалбата. Иска се от въззивния съд, на основание чл.336 ал.1, т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция частния тъжител Р.С.В., редовно призован, не се явява, но се представлява от упълномощения си повереник – адвокат С., който изразява становище за незаконосъобразност на атакуваната присъда и моли същата да бъде отменена. Излага доводи, че неправилно първоинстанционния съд е оправдал подсъдимата Т.К., като е приел обективна и субективна несъставомерност на извършеното от нея деяние. В тази насока се твърди от повереникът, че всички факти, сочещи на наличието на елементите от състава на инкриминираното на тази подсъдима обвинение, несъмнено се установяват по делото – изявлението на подсъдимата К. е доведено до знанието на повече от едно лице /съдията-докладчик, съдебния секретар, присъстващите в съдебната зала/; с това изявление е изнесен факт, който е позорящ за тъжителя и същевременно е неверен /последното установено от показанията на свидетелката Е.

П./; инкриминираните думи са били изречени от подсъдимата с цел да оклеветят частния тъжител, поради което и виновно. Излага съображения за неправилност на изводите на първата инстанция, които изключват умисъл в подсъдимата К. за извършаване на престъплението „клевета” и разглеждат поведението й единствено като отстояване на защитна позиция по делото. Подчертава се от повереникът, че от приетите по делото факти се установява съставомерност и на деянието на подсъдимия С.П., като престъпление по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.147 ал.1 от НК.

Сочи, че макар от съдебния протокол от 30.11.2016 г. по гр.д. № 3490/2016 г. на ПРС, да се установяват изнесени от подсъдимия П. позорни факти, различни от тези, инкриминирани с тъжбата, то те също подлежат на правна оценка от решаващия съд. Моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с която всеки един от подсъдимите да бъде осъден по повдиганото му частно обвинение, както и да бъде уважен предявения граждански иск.

Пред настоящата съдебна инстанция защитникът на подсъдимия С.Ж.П. в лицето на адв.В. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло. Релевира възражение за наличие на основанията по чл.334 ал.4, вр. чл.24 ал.5, т.2 от НК за прекратяване на производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите на частната тъжба в прекулзивния шестмесечен срок. Счита, че подсъдимия П. не следва да носи наказателна отговорност за сторени от адвоката му /подсъдимата К./ изявления, поради което според защитата изводите на районния съд са правилни.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият С.Ж.П. счита, че оправдателната присъда на първостепенния съд следва да бъде потвърдена. Развива подробни съображения в полза довода за нередовност на частната тъжба, инициирала настоящото производство, което е довело до нарушаване на правото му на защита.

Пред настоящата втора инстанция подсъдимата Т.С.К., редовно призована, не се явява, като се представлява от упълномощения си защитник – адвокат К.. Последният поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Мнозинството от съдебният състав на СОС, като съобрази наведените от страните доводи във връзка с данните по делото и след като сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, първостепенният съд е направил определени фактически констатации, които изцяло се възприемат и от настоящата инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени от първата и от настоящата съдебна инстанция доказателствени материали, мнозинството на този състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият

С.Ж.П. и свидетелката Е. И.Д. – П. са сключили граждански брак, от който имат родено едно дете – Ж. С.П., роден на *** г. От няколко години двамата били във фактическа раздяла и отношенията по между им се влошили. Същите инициирали исково производство за прекратяване на брака по между им, в рамките на което били определени привременни мерки, по силата на които упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Живко П. били предоставени на майката – свидетелката Д.-П., бил определен режим на лични контакти на детето с бащата, както и решен въпроса за местоживеенето на детето – също при неговата майка. По между им, било висящо и съдебно производство по Закона за защита от домашното насилие – гр.дело № 3490/2016 г. на Районен съд – гр.П..

Подсъдимият С.П., в процесуалното му качество на ответник по това производство, упълномощил като свой пълномощник по него подсъдимата Т.С.К. – адвокат от Адвокатска колегия П..

На датата

30.11.2016 г. било проведено съдебно заседание по гр.дело № 3490/2016 г. по описа на Районен съд – гр.П., на което се явила свидетелката Е. Д.-П., в качеството й на молител по делото, подсъдимия С.Ж.П. – като ответник по делото и подсъдимата Т.К., като процесуален представител – адвокат на подсъдимия П.. След заявена пред съда молба за отлагане на делото от страна на молителката – свидетелката Д.-П., адвокат К. направила искане за отмяна на заповед за защита, с която било забранено на подсъдимия С.П. да се доближава до малолетното си дете. В отговор на това искане, свидетелката Д. – П. заявила, че го оспорва и се оплакала, че подсъдимия П. почти всяка вечер се обаждал по телефона на детето, говорил със заплашителен глас, детето треперело и не желаело да разговаря с него. При дадената от страна на съда възможност на адвокат К. да изрази становище по това твърдение на молителката, същата заявила следното:

„…на подобни твърдения ние бихме отговорили по друг начин – не отговарят на истината тези твърдения, че със заплашителен тон, моят доверител прави опит да говори на детето си, той няма друга възможност за контакт с това дете. Напротив и той самият счита, че детето е в риск, защото има данни, че майката дори и в момента прави секс пред детето с любовника си, такива данни са дадени от близко обкръжение на майката и нейния любовник – Р. еди кой си”. След това, видно от съставеният протокол от съдебното заседание, подсъдимият С.П. заявил името „Р.В.” и направил следното изказване: „15 годишно момиченце го каза това нещо – детето ти е в такава среда, че ще побъркат детето ти, цитирам думите й, какво повече да Ви говоря”. След тези изказвания на страните, съдебното заседание по делото приключило с акт на съда, с който било отменено определение № 2475/13.10.2016 г. на ПРС, с което е издадена заповед за незабавна защита по гр.д № 3490/2016 г. по описа на ПРС в частта, с която се забранява на С.П. да не се доближава до малолетното си дете.

По делото са приложени писмени становища на психолог от Институт за професионално и семейно развитие – гр.П., относно проведени психологически консултации /четири на брой/ с детето Ж. П. за период от м. септември - декември 2016 г. От заключенията по същите се установява, че консултациите с детето са проведени по инициатива на бащата на детето – подсъдимия П. и неговата баба Р. П., по повод на разкази от детето за ситуации, свързани с действия и поведения на майката – Е. П., касаещи нейни взаимоотношения с мъж, наричан от детето „чичо Р.”. Обобщено психологът, провел посочените консултации с детето Ж. П. е достигнал до заключение, че по време на описаните от детето ситуации на взаимоотношенията между майка му и мъж наричан от него „чичо Р.”, то е имало преживявания с висок негативен емоционален интензитет. Тези негативни преживявания са породени според психологът, както от липсата на яснота относно взаимоотношенията между родителите му, така и от неразбираемата за детето, демонстрирана привързаност от страна на майката по адрес на друг мъж, различен от бащата. Дадени са и конкретни препоръки за взаимоотношенията между родителите и тези между тях и детето.

Пред настоящата инстанция е представено и прието и становище от Център за психологическа консултация „Ф.” – гр.П., относно проведено психологично изследване на детето Ж. П. на датите 10.10.2016 г. и 18.10.2016 г. В заключението към същото, е дадена препоръка към бащата да се въздържа от настройване на детето срещу майката, както и от физическо посегателство спрямо него.

Въз основа на така изложените, установени фактически положения, обезпечени изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, първостепенния съд правилно е приложил материалния закон, като е достигнал до решаващия си извод, че инкриминираните в процесния съдебен протокол твърдения на подсъдимата К., в качеството й на процесуален представител /адвокат/ на страна по делото, остават извън обхвата на престъплението „клевета”. Изводите на този съд и относно липсата на извършено от подсъдимия С.П. деяние, което да е съставомерно по своето обективно и субективно проявление, престъпление по чл.148 ал.1, т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК, също са законосъобразни и се основават на обективна оценка на доказателствената съвкупност, поради което се споделят от мнозинството на въззивния състав.

Разпоредбата на чл.147 ал.1 от НК криминализира две форми на изпълнителното деяние на престъплението клевета – разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго /довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което дееца свързва с личността на пострадалия/ и приписване на извършено от него конкретно престъпление. За престъпната съставомерност по този текст от НК са изискуеми и определени субективни признаци на противоправното посегателство – пряк или евентуален умисъл, като разновидности на виновното поведение.

Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f83b550b-dde2-49af-8762-acf7605622c0