Решение № 499 от 19.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Стара Загора, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20265530100321 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 5 евро, представляваща неоснователно заплатена сума по Договор за потребителски кредит №......г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по делото.

Искът е предявен от Ж. И. П. от гр.Стара Загора срещу „Моят кредит“ ЕООД гр.София.

С исковата молба се твърди, че на ...г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит №..... Не получила екземпляр от договора, а само Приложение №1, в което било посочено, че общодължимата сума по договора възлизала на 1483,17лв., която следвало да бъде заплатена на 13 вноски в периода от 17.01.2023г. до 04.07.2023г. Ищцата заплатила цялото задължение по договора за кредит. Счита обаче, че договорът за кредит бил недействителен, тъй като не бил посочен годишен размер на разходите, нито размер на договорна лихва, не било посочено правото на потребителя да иска справка за извършените плащания, както и не били посочени условията и начините за прекратяване на договора. Тъй като договорът бил недействителен, потребителят дължал само чистата стойност на заема.

Ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 5 евро, платена без основание по Договор за потребителски кредит №.....г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаване на исковата молба в съда да окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че оспорва предявения иск. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит между 1 страните. Счита, че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК, като посочва подробно в кои разпоредби на договора за посочени обстоятелствата, които са задължителни според закона. Договорът съдържал всички задължителни елементи, поради които неоснователно било твърдението, че същият е нищожен.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

От представените и приети като писмени доказателства копия на Индивидуален договор за заем Код ....г., Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код ..... и разписка №..... за получени суми в брой, се установява, че между страните е бил сключен договор за заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заем в размер на 1000,00лв. с равностойност 511,29 евро, при лихвен процент по заема – 40,00% и ГПР – 41,52 %, със срок на заема 26 седмици, който следва да бъде погасен на 13 двуседмични погасителни вноски.

В чл.12, ал.1 от договора за кредит е предвидено, че потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да представи на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, или 2. Надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника, като обезпечение на задължението. Поставени са допълнителни подробни изисквания към третото лице – солидарен длъжник. Съгласно чл.12, ал.4 от договора, страните са се съгласили, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемодателят дължи неустойка в размер на 389,72 евро. Страните са сключили и договор за предоставяне на допълнителни услуги, като от самия договор не става ясно кои точно допълнителни услуги се е съгласил да ползва заемодателя. Това не става ясно и от представения погасителен план, в който са записани само вноските по договора като общ размер, без посочване на частта от главницата и лихвата, която погасяват, както и е посочен размер на вноската заедно с неустойката по чл.12, ал.4 от договора.

По делото е представено и прието като писмено доказателство копие на Справка по договор, от която се установява, че ищецът е заплатил по договора сумите: 511,29 евро – главница, 56,76 евро – лихва, 389,72 евро – допълнителни услуги, 272,80 евро – услуга „Комфорт“, и 116,92 евро – услуга „Участие в бъдещи промоции“.

Във връзка с така предоставената справка ищецът е направил увеличение на предявения осъдителен иск, като претендира заплащане на сумата от 446,48 евро, представляваща недължимо платена сума за договорна лихва от 56,76 евро и за допълнителни услуги от 389,72 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни 2 изводи:

Ответникът „Моят кредит“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая.

Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.

В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 41,52 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е налице и тогава, когато в договора е посочен формално размер на годишния процент на разходите, но посоченият не отговаря на действителният такъв. Не се спори между страните, че размерът на дължимата от ищеца неустойка не е включена при изчисляване на размера на ГПР.

Относително краткия срок и тежестта на поставените изисквания за предоставяне на обезпечение на практика правят неустойката задължително дължима от кредитополучателя и по този начин последната представлява скрито възнаграждение за ответното дружество.

Ето защо и същата неустойка представлява разход по кредита и следва да бъде включена в посочения в договора размер на годишния процент на разходите, представен като процентно изражение. По този начин, посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния размер на ГПР по договора. Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22, ал.1, във връзка с чл.11, 3 ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.

С оглед изразените съображения за недействителност на целия договор, съдът счита, че не следва да обсъжда отделно недействителността на другите клаузи по договора.

Недействителността на договора за кредит води автоматично до недължимост на предвидената в него неустойка, лихва, както и всички допълнителни плащания, поради което съдът намира, че не следва да излага допълнителни аргументи в тази насока.

В този случай, съгласно разпоредбата на Закона за потребителския кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Както се посочи по-горе, по делото няма спор, че ищецът е заплатил във връзка с процесния договор за заем сумата в размер на 511,29 евро – главница, 56,76 евро – лихва, 389,72 евро – допълнителни услуги, 272,80 евро – услуга „Комфорт“, и 116,92 евро – услуга „Участие в бъдещи промоции“. Чистата стойност по кредита възлиза на получената от ищеца сума при сключване на договора в размер на 511,29 евро. Ищецът претендира връщане на сумата за договорна лихва в размер на 56,76 евро и за допълнителни услуги, която е всъщност сумата за неустойка в размер на 389,72 евро. Ето защо предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса, Ето защо следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 25,57 евро за държавна такса. По делото е представен Договор за правна помощ, по силата на който процесуалният представител на ищеца – адв. Д. Б., АК Пловдив се е задължил да предостави на същия безплатна правна помощ, по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

Съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. На основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата и като съобрази Решение от 25.01.2024г. на СЕС по преюдициалното дело C‑438/22, съдът определя на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро.

Воден от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Александър Стамболийски“ №55, ет.3, представлявано от Симеон Иванов Андонов да заплати на Ж. И. П., ЕГН **********, с адрес гр......., сумата в размер на 446,48 евро (четиристотин четиридесет и шест евро и 48 цента), представляваща сбор от платени без основание суми за договорна лихва и неустойка по сключения между страните Индивидуален договор за заем Код ......г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 26.01.2026г. до окончателно изплащане 4 на сумата, както и сумата от 25,57 евро (двадесет и пет евро и 57 цента), представляваща направените по делото разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Александър Стамболийски“ №55, ет.3, представлявано от Симеон Иванов Андонов да заплати н а адв. Д. Б., АК Пловдив, сумата от 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща разноски по делото за определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение.

Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN ....., с титуляр адв. Д. Б..

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5