Решение № 321 от 13.09.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Пазарджик, 13.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20265220200684 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Д. Н. А. ЕГН ********** от с.*** обл.Монтана, подадена чрез пълномощника адв.Г. Г. от АК- Монтана, против НП №26-0340-000136/31.03.2026г. на началник група в РУ- Септември, ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Основното възражение касае липсата на доказателства за това, че Д.ието е извършено от субективна страна. Твърди се, че жалбоподателят не е бил наясно с обстоятелството, че процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и със своя процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от упълномощен от директора на ОДМВР-Пазарджик юрисконсулт, с което се излагат доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска.

1

Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, като на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, съобрази становищата на страните и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 13.11.2025г., около 11:00 часа, в с.Лозен, обл.Пазарджик, на ул.Първа, пред №2, е управлявал собствения си товарен автомобил *** с рег.№***, който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като бил със служебно прекратена регистрация от 11.11.2025г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП.

По случая била сезирана РП- Пазарджик с оглед преценка относно наличие на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 04.03.2026г., по пр.пр. №982/2026г. на прокурор на РППазарджик /л.15,16/ било отказано образуването на досъдебно производство с мотив, че поведението на водача не изпълвало от субективна страна престъпния състав на чл.345 ал.2 от НК, доколкото към инкриминираната дата същият не бил уведомен за служебната дерегистрация на управлявания от него лек автомобил, поради което нямал в съзнанието си субективна представа относно неправомерния характер на своето поведение. В същото време обаче, прокурорът преценил, че преписката следвало да бъде изпратена по компетентност на Началник РУ- Септември, ОДМВР- Пазарджик.

В тази връзка и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 20.04.2026г., съгласно отразеното в писмо от РУ- Септември/л.49/, а жалбата против негоподадена чрез АНО на 28.04.2026г. С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния за това районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.М.

А.а и

Г.

Г.ев, материалите по административнонаказателната преписка, в т.ч. в писмо от Гаранционен фонд- гр.София, ведно със справки към него/л.59-62/, писмо от Сектор ПП, ОДМВР- Монтана /л.64/, справка за регистрация на МПС /л.40/ и материалите по пр.пр.№982/2026г. по описа на РП-Пазарджик /л.15-38/.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са еднопосочни и безпротиворечиви и установяват релевантните по делото факти, а именно, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя, както и че инкриминираната дата същото е било управлявано от него. Доказано е, че водачът не е знаел за датата на служебната 2 дерегистрация на МПС, доколкото не е бил уведомен за това както от Гаранционен фонд, така и от органите на МВР.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ. В същото време с чл.140 ал.3 от ЗДвП законодателят е възложил на министъра на вътрешните работи да определи условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тя, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС с наредба, съгласувана с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В изпълнение на тази законова дефиниция е приета Наредба №І-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях. Конкретно процедурата по прекратяване на регистрацията на МПС е уредена в раздел III от Наредбата.

Основанията за служебно прекратяване на регистрацията на МПС са изброени в чл.18б ал.1, като т.8 визира именно служебното прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционен фонд. Съгласно чл.18б ал.2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000г., при прекратяване на регистрацията по ал.1 т.1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. В този смисъл съществува законово задължение за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, макар в нормата на чл.143 ал.10 от ЗДвП то да не фигурира изрично.

Посочената Наредба е действаща и подлежи на изпълнение и същата като нормативен акт по прилагането на отделни разпоредби на такъв от по-висока степен /съгл.чл.7 ал.2 от ЗНА/ детайлизира реда, по който се извършва дерегистрацията на превозните средства при наличието на предвидените в ЗДвП основания за това.

Анализът на посочените правни норми сочи, че действително уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но то има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175 ал.3 пр.1-во от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган /МВР/задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, т.е. незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. В също време собственикът на 3 моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Това незнание се явява резултат именно от неизпълнено административно задължение по чл.18б ал.2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000г. за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на Д.ието и липсата на доказателства за наличието му води до изключване както на умисъла, така и небрежността при извършване на Д.ието. Най-сетне не е налице и публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл.4 ал.1 т.12 и ал.2 от Наредба №54/ 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционен фонд, за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461 т.1 и 2 от КЗ, в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на ЗЗГО, е със защитена информация.

Поради това в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от органите на МВР или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, Д.ието по чл.175 ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно.

Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния, описан по-горе товарен автомобил.

Установи се категорично и това, че същият бил със служебно прекратена от 11.11.2025г. регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП. Причина за това било получено по електронен път в Сектор ПП, ОДМВР- Монтана уведомление от Гаранционен фонд за липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС.

Доказа се по делото, че водачът на процесното МПС не е знаел за служебната дерегистрация на МПС, доколкото не е бил уведомен за това както от Гаранционен фонд /липсва доказателство за получаване на уведомление/, така и от органите на МВР. Така установените факти по делото водят до единствения възможен извод, че на инкриминираната дата- 13.11.2026г., жалбоподателят управлявал собственото си МПС, като нямал съзнанието, че същият е със служебно прекратена регистрация. Научил за това едва след като бил спрян за проверка от служители на МВР, които констатирали това обстоятелство.

Във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. Няма никакво съмнение, че административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи. В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение на посочената норма, ще означава тя да се базира само и единствено на 4 предположение, което е недопустимо. Разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение.

Тази норма е субсидиарно приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че наказателното постановление в административнонаказателното производство има характера на присъдата в наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно административно нарушение. Поради това с издаването на обжалваното НП, АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е съобразил липсата на виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било установено извършването на нарушението от субективна страна. Това пък обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил.

Горното налага обжалваното НП да се отмени като незаконосъобразно.

При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, не може да бъде уважено искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 и чл.144 от АПК, и чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ОДМВР- Пазарджик, към което принадлежи РУ- Септември, следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски за възнаграждение на един адвокат. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.63д ал.2 от ЗАНН. В случая заплатените по договор за правна защита и съдействие 300 евро адвокатски хонорар съответстват на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и не се явяват завишени.