Решение № 17448 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17448 гр. С., 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20211110153884 по описа за 2021 година

Производството е във втора фаза на делбата по извършването й.

С влязло в сила решение №16201/28.08.2024 год. по чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., община С., област С., одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. С., /адрес/, който самостоятелен обект се намира в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект „жилище, апартамент“, с площ от 51,67 кв.м., с брой нива на обекта-едно, с прилежащи частискладово помещение ** с площ 3.10 кв.м. и 0,953% идеални части от общите части на сградата, при квоти, както следва: ½ идеална част за В. Ю. А. и ½ идеална част за Ю.

Ю. А..

С молба депозирана на 18.02.2025 год. /преди първото по делото съдебно заседание по втората фаза на делбата/ и с молби уточнения от 05.03.2025 год. и 19.05.2025 год. ответникът Ю. Ю. А. е предявил претенции за извършени полезни и необходими разноски в периода 2020 год.-2021 год., Претенциите са приети за съвместно разглеждане с определение от 14.10.2025 год. постановено в открито съдебно заседание. Съделителят твърди, че е направил полезни и необходими разноски в имота, както следва: необходими разноски в баня-смяна на плочки на стени-360 лева /16 кв.м. х 22,50 лева/, смяна на плочки за под-90 лева /5 кв.м. х 18 лева/, замазка на банята на ниво сифон, фриз-480 лева /40 бр. х 12 лева/, дограма-смяна на прозорец и врата от хола към терасата с монтаж на обща стойност-труд и мателиали-2 100 лева, 1 ремонт на жилището след наводняване от горен апартамент на обща стойност 1507 лева, като е извършен ремонт на таван на спалня-на таван 11 кв.м. и на стени-40 кв.м., грундиране на стени и таван-51 кв.м. х5,50 лева, боядисване-две ръце-51 кв.м. х 15 лева и смяна на ламинат-11 кв.м. х 28 лева и полезни разноски-смъкване на тавана на банята с метална канстукция-2200 лева за материали-теракол, цимент, пясък, грунд, метали, дървен материал и 4 700 лева-труд-заварки, смъкване на тавана на банята с метална конструкция, дърво върху конструкцията, тавана на банята с плоскости гипсокартон, кухня-7 800 лева-нови кухненски шкафове от масивно дърво, вкл. електроуреди, коридор-таван и стени-763 лева, от които 165 лева-полагане на грунд, грунд материал-18 лева, боядисване-две ръце-450 лева /труд/, бяла боя-130 лева и хол2 342,50 лева-грунд /труд/-423,50 лева, боядисване две ръце /труд/-1150 лева, бяла боя55 лева, под-саморазливна замазка /материали и труд/-136 лева, подложка за ламинат102 лева и ламинат с монтаж-476 лева.

Приета за съвместно разглеждане е и претенция за възлагане на недвижимия имот на основание чл. 349, ал.1 от ГПК, направена от Ю. Ю. А..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието, неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че допуснатия до делба имот е неподеляем.

Вещото лице е дало заключение, че средната пазарна цена на недвижимия имот е 191 100 лева.

От събраните по делото доказателства и въз основа на влязлото в сила решение по допускане на делбата се установява, че процесният имот е жилище, което е неподеляемо.

Ответникът Ю. Ю. А. е предявил възлагателна претенция на основание чл. 349, ал.1 от ГПК.

Нормата на чл.349, ал.1 от ГПК предвижда предпоставките, при кумулативното наличие на които, имотът може да бъде възложен на един от съделителите: имотът следва да е неподеляем и да представлява жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, като на съделителят, направил искането следва да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и той да няма друго жилище. В случая е налице единствено първата предпоставка, а именно, че имота е неподеляем.

Съсобствеността обаче не е възникнала след прекратяване на съпружеска имуществена общност, доколкото съделителят В. Ю. А. е придобил ½ идеална част от имота чрез дарение от своята майка. Останалите предпоставки също не са налице. Предвид изложеното претенцията за възлагане на недвижимия имот, допуснат до делба следва да бъде отхвърлена.

2

Съгласно чл. 348 от ГПК, когато допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, то имотът се изнася на публична продан. С оглед изложените по-горе мотиви, съдът приема, че делбения имот е неподеляем и следва да бъде изнесен на публична продан, съгласно чл. 348 от ГПК, като получената от проданта сума следва да бъде разпределена между страните от съдебния изпълнител съобразно делбените им права.

На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса съобразно стойността на дела му, определена върху установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на делбените имоти, а именно – В. Ю. А. следва да заплати сумата от 7644 лева и Ю. Ю.

А.-сумата от 7644 лева.

По претенциите по сметки с правно основание чл.346 от ГПК С оглед на изложените от съделителя Ю. Ю. А. твърдения относно извършени от него полезни и необходими разноски, твърдението на В. А., че са направени без неговото знание /което твърдение не е опровергано/ и съобразно трайната съдебна практика /Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр. д.

№ 1072 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1503 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. № *** от 2011 г. на ВКС, ГК, I г. о./, приема, че Ю. е извършил подобрения в имота без съгласието и без знанието на съсобственика В. А. и без той да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици. Предвид изложеното отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. С оглед твърденията му относно извършените подобрения, съдът приема, че Ю. А. е действал и в свой интерес-за да осигури годно за обитаване за себе си жилище, поради което другите съсобственици следва да отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им – чл.61, ал.2 от ЗЗД, като тяхната отговорността ще се ограничи до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. От приетата и неоспорена допълнителна съдебнотехническа експертиза се установява, че всички твърдени от ответника видове ремонтни работи са извършени, както и че стойността им към момента на извършването им е 13 017 лева. С оглед събраните по делото гласни доказателства, в лицето на В.Е.А., съдът приема, че необходими разноски са направени единствено в спалнята, която е била наводнена, като стойността на извършения ремонт се установява от съдебно-техническата експертиза, а именно 849,48 лева. Останалите подобрения представляват полезни, а не необходими разноски, с оглед вида им не са 3 свързани със запазване на вещта и тяхното извършване не е необходимо, което е и разликата с необходимите разноски, които са свързани със запазване на вещта във връзка с нормалното и удобно ползване на същата по предназначение, които не водят до увеличаване на нейната стойност.

Както беше посочено по-горе от приетата съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че твърдените СМР са извършени, установява и стойността, с която е увеличена стойността на процесния имот след извършване на подобренията, а именно 14 659 лева, от които следва да се приспадне стойността на необходимите разноски424,74 лева /съобразно притежаваната идеална част/, които също се дължат, но с оглед характера им на необходими разноски не следва да се присъждат като полезни такива.

С оглед изложеното съдът приема, че В. Ю. А. следва да заплати на Ю. Ю. А. сумата от 424,74 лева, представляваща стойността СМР за необходими разноски и сумата от 6904,76 лева, представляваща стойността на полезни разноски, сторени в периода 2020 год. - 2021 год., съобразно притежаваната от него идеална част от имота.

Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК във връзка с чл. 1 и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата ищецът В. Ю. А. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4 % или 293 лева, върху уважената част от претенцията по сметки.

По отношение на претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от В. Ю. А., съдът намира, че такива не се следват. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК. В случая претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователна, тъй като този разход следва да се понесе от съделителите както е направен.

Воден от горното

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатия до делба недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., община С., област С., одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. С., /адрес/, който самостоятелен обект се намира в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на 4 самостоятелния обект „жилище, апартамент“, с площ от 51,67 кв.м., с брой нива на обекта-едно, с прилежащи части-складово помещение ** с площ 3.10 кв.м. и 0,953% идеални части от общите части на сградата, със средна пазарна цена съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза 191 100 лева /97 707,88 евро/, като след извършване на публичната продан получената сума бъде разпределена от съдебния изпълнител между съделителите при следните квоти: 1/2 идеални части за В. Ю. А., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за Ю. Ю. А., ЕГН **********.

ОСЪЖДА В. Ю. А., ЕГН ********** да заплати на Ю. Ю. А., ЕГН **********, на правно основание чл. 346 от ГПК вр. с чл. 61 от ЗЗД, сумата от 7329,50 л е в а (3747,51 евро), представляваща необходими разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на апартамент **, находящ се в гр. С., /адрес/.

ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК във връзка с чл.1 и 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, В. Ю. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 7937 лева (4058,12 евро).

ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК във връзка с чл.1 и 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Ю. Ю. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 7644 лева (3908,32 евро).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред Софийски градски съд пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5