Решение № 301 от 16.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20225001000182 по описа за 2022 година намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 39 от 14.12.2021г., постановено по т.д. № 103 по описа за 2021г. на Окръжен съд П. , с което е уважен предявеният от Н. гр.С. иск да бъде обявен за относителено недействителен спрямо ищеца договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 29.06.2016г. обективиран в НА № ** от 29.06.2016г., том *, рег. № ***, дело № **/****г. по описа на Н.И., рег. № *** от НК, вписан в СВ с вх. Рег. № **** от 29.06.2016г. дв. вх. № ****, акт № ***, том **, н.д. № ****/****г. на СВ към АВ П., сключен между «Л.А.Т.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., ****, в качеството му на продавач и «Г.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** в качеството му на купувач за следния недвмижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.****.*.* по 1 кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., на шестия етаж с предназначение: ЗА ОФИС със застроена площ от 105.55 кв.м., ведно с 14.31 кв.м. ид.ч. от общите части на и правото на строеж, при съседи: на същия етаж: няма; под обекта: ****.***.*.****.*.*, *****.***.****.*.*; над обекта: няма, ведно с 23/324 ид.ч. от имота с идентификатор № *****.***.****с трайно предназначение на територията: Урбанизирана с начин на трайно ползване: средно застрояване /10-15 м./, целия с площ от 324 кв.м., при граници: *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** и *****.***.**** с номер по предходен план: ****, кв.***, парцел ** и като последица в полза на ищеца са присъдени разноски, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на О.С.П. дължимата за производството държавна такса.

Решението е обжалвано от „Г.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** с твърдения за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Оспорен е направеният от съда извод за това, че длъжника е сключил оспорения договор с намерение да увреди кредитора – публичния взискател, а искането, отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено и предявения иск отхвърлен. Изложени са подробни съображения и досежно неоснователността на съединения при условията на евентуалност иск. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – Н.А.П., представлявана от Изпълнителния директор Р.С., чрез гл. юрисконсулт Т.С. в ТД на Н. гр.П., Офис П. е депозирал писмен отговор, с който оспорва същата и настоява атакувания съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искове, съединени при условията на евентуалност, предявени от Н.А.П. срещу «Л.А.Т.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., **** и «Г.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****, главният, от които с правно основание чл. 2 16, ал.1, т. 4 ДОПК, а евентуалния с правно основание чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: ищеца е публичен взискател на вземане в размер на сумата от 40 308.82 лв., от които 33 914.49 лв., 2 представляващи задължения за данък по ЗДДС и 6394.33лв. лихви, установени с ревизионен акт № **************-***-*** от 05.10.2016г., стабилизиран след проведен съдебен контрол на 10.10.2018г.. Ищецът сочи, че заповедта за възлагане на ревизия от 31.03.2016г е връчена на проверяваното дружество по електронен път на 01.04.2016г., след която дата същото дружеството се е разпоредило възмездно с недвижим имот, за което е сключен договор за продажба, обективиран в НА № ** от 29.06.2016г., том *, рег. № ***, н.д. № ** от ****г. на нотариус Н.И.. Твърди, че продажната цена е в размер на 55 866.90 лв. или същата съвпада с данъчната оценка на имота и тази цена е значително по – ниска от пазарната цена на имота, поради което и с извършеното разпореждане дружеството е сключило сделка, по която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Освен изложеното, според ищеца, сключената сделка е с намерение да се увреди публичния взискател, тъй като е извършена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, за цена, равностойна на данъчната оценка на имота, която не е реалната стойност на имота и при отчитане на факта, че са декларирани неверни данни в декларацията по чл. *** ДОПК от прехвърлителя. Като твърди, че всяко разпореждане, всъщност обективно уврежда интереса на кредитора, тъй като води до намаляване имуществото на длъжника, както и че не е открито друго имущество, от което да се удовлетвори вземането на публичния взискател, настоява съда да обяви сделката за относително недействителна по отношение на ответниците, като извършена с намерение да бъде увреден интереса на публичния взискател, евентуално като такава, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.

Ответникът – „Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****, представляван от адв. Я. Н. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва твърдението, че цената на сделката, макар и идентична с данъчната оценка на имота не е реална, като твърди, че към датата на сключване на договора за продажба и плащане на цената по него купувача не е имал задължение да преведе стойността й по сметка на публичния взискател, тъй като към този момент ревизионния акт не е бил издаден. Оспорва и факта, че с извършеното разпореждане е намаляло имуществото му, като твърди, че срещу прехвърленото право на собственост длъжника – продавач е получил реално уговорената между страните цена.

Навежда възражение за погасяване по давност на публичните задължения, 3 чиито обезпечаване и удовлетворяване се цели с предявения иск.

В срока по чл. 372 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.

По главния иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК.

Основателността на иска с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК предполага наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: действително публично вземане, действие от страна на длъжника, с което уврежда кредитора, което действие да е извършено след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения и намерение да се увреди публичния взискател.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-************-***-*** от 31.03.2016г. на началник сектор в ТД на Н. - П., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложена ревизия на ответника „Л.А.Т.“ ЕООД за периода 09.06.2014 - 29.02.2016 г.. Заповедта е връчена на проверяваното лице по електронен път на 01.04.2016г.. След извършената проверка е издаден Ревизионен акт № Р- **************-***-***/05.10.2016 г., установяващ публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК в размер на 28 916.49 лева, представляващи ДДС за довнасяне за периода от м.06.2014г. до м.02.2018г. и 6 464.30 лева - просрочени лихви, или общо 35 380.79 лева, който ревизионен акт след проведен инстанционен контрол е стабилизиран – вж. решение № 12149 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 2583/2018 г., VIII отд., с което е оставено в сила решение № 5 от 04.01.2018 г. на Административен съд - П. - II отд., VII с-в, с което е отхвърлена жалбата на „Л.А.Т.“ ЕООД против РА. Видно от справка, издадена от ищеца, задълженията по издадения РА от 05.10.2016 г., към 29.06.2021 г., са в размер на 21 218.15 лева.

Установените в резултат на ревизията задължения са за ДДС и следващи се лихви, поради което представляват публични вземания по смисъла на чл. 162, ал.2, т.1 и т.9 от ДОПК или налична е първата от предвидените в чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК предпоставки – действително публично вземане. Същите подлежат на доброволно плащане в 14 дневен срок от връчването на акта, а след този срок на принудително изпълнение, като видно от приложената справка няма данни те да са погасени. Въз основа на изложеното до тук съдът приема, че е налице първата от предпоставките по чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК.

От приложената по делото преписка на нотариално дело № **/**** г. на нотариус Н.И., рег. № *** от НК е видно, че с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № /29.06.2016 г., том *, рег. № ***, дело № **/**** г., респ. вх. рег. № ****/29.06.2016 г., дв. вх. № ****, акт № ***, том **, дело ****/**** г. по описа на Служба по вписванията - П., „Л.А.Т.“ ЕООД 4 е продал на „Г.“ ЕООД имот, находящ се в гр. П., ****, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН

ОБЕКТ В

СГРАДА с идентификатор №

*****.***.****.*.* по КККР на града, на шести етаж, с предназначение: ЗА ОФИС, със застроена площ от 105.55 кв. м., ведно с 14.31 кв. м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: ****.***.*.****.*.*, *****.***.****.*.*, над обекта: няма, ведно с 23/324 идеални части от имота с идентификатор № *****.***.****, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /10-15 м./, целият с площ от 324 кв. м., при граници: *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** и *****.***.****, с номер по предходен план: ****, кв. ***, парцел **, срещу продажна цена от 55 866.90 лева (съвпадаща с данъчната оценка на имота, от която 55 391.60 лева е за офиса и 475.30 лева за ид. части от земята).

Коментираният имот длъжника е придобил на 14.06.2016г. като е сключил възмездна сделка покупко – продажба за сумата от 43 000 лв. или под данъчната оценка за същия, видно от съставения НА № **, том ***, рег.

№ ****, н.д. № ***/****г. на нотариус В. Г..

С извършеното правно действие след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, длъжника „Л.А.Т.“ ЕООД е затруднил реализацията на публичното вземане на взискателя, но според настоящия състав на съда е основателно възражението на жалбоподателя, че не е налице намерение за увреждане. Намерението за увреждане следва да е част от целта, за чието осъществяване е сключена сделката, а като субективно отношение предполага съзнателно насочване към причиняване на съответното увреждане, което като резултат би довело до намаляване на имуществото на длъжника и създаване на затруднения за взискателя да удовлетвори публичното си вземане. След като имота, с който длъжника се е разпоредил е придобит от него след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, т.е. същия имот не е бил собственост на длъжника към датата на връчването й, то не би могло да се говори за намерение за увреждане при извършеното разпореждане, още повече, че същия е сключил исканата да бъде обявена за относително недействителна разпоредителна сделка на цена, по – висока от тази, която е платил при придобиването му. Установеното намерение за увреждане у длъжника би означавало да не придобива въобще права върху имущество, стойността на което да послужи за удовлетворяване на кредитора, а придобиването на такова, след като вече е получил заповедта за започване на ревизията и последващото разпореждане със същото това имущество не може да се приеме, че установява този факт. Намерението за увреждане следва да 5 бъде доказано, при условията на пълно доказване в т.ч. и чрез косвени доказателства, а не да се предполага, като тежестта за установяването му е за ищеца. В конкретният случай невярното деклариране на обстоятелства в попълнената от продавача – длъжник декларация и факта, че цената, за която е продаден собствения на длъжника имот е около данъчната оценка или под пазарната стойност на същия не са факти и обстоятелства, които да обоснован извод за установява такова намерение. Затова и съдът приема, че не е налице един от елементите на фактическия състав на чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК, а именно намерението на длъжника да увреди публичния взискател.