Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 882 от 05.11.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
4214/2025
Подписан
05.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. Шумен, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЖАНЕТ МАРЧЕВА при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от ЖАНЕТ МАРЧЕВА Гражданско дело № ************** по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Р. Н. А. с ЕГН ********** от гр.Шумен, ул.“Стара планина“ № 82, ет.1, ап.1, чрез адв. Х Р от САК със съдебен адрес гр.С, ул.“И“ № 8, ет.5 срещу “**********“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к. Младост 4, бул.“****** С“ № 1, бл.15, вх.А, ет.4, представлявано от Р И М – Т и Т И В.

В исковата молба се твърди, че по гр.д. № ***/****г. на ШРС бил издаден Изпълнителен лист от **/**/**** за вземания на „*********“ ЕАД. Въз основа на изпълнителния лист по молба на взискателя „*********“ ЕАД било образувано изп. д. № ****/****г. по описа на ЧСИ Д З. Изпълнителния лист бил издаден за сумите 1649.92 евро, представляваща просрочена главница по Договор за кредит за текущо потребление от **/**/****г., ведно със законната лихва от **/**/****г. до изплащане на вземането, сума в размер на 370.12 евро, представляваща лихва за просрочие за периода от **/**/****г. до **/**/****г., сума от 89.54 евро държавна такса и сума от 258.53 евро адвокатско възнаграждение. По делото била изпратена покана за доброволно изпълнение до солидарния длъжник, връчена чрез работодател, както и такава до ищцата, която не била открита и било залепено уведомление. По делото бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на солидарния длъжник А А И, като постъпвали суми, а последната такава била в размер на 50 лв. постъпила на **/**/****г.

На **/**/****г. постъпила молба от „***********“ за конституирането им като взискател, тъй като вземанията били цедирани в тяхна полза. В периода от **/**/****г. – 1

**/**/****г. постъпвали суми по запора. На **/**/****г. ответника поискал да бъде конституиран като взискател, като в молбата се прави искане за насрочване на опис на движими вещи, без плащане. С Постановление от **/**/****г. на ЧСИ производството било прекратено на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК.

На **/**/****г. по молба на ответника било образувано изп.д. № ***/****г. на ЧСИ Д З само по отношение на ищцата, като единствените действия по него били връчването на покана за доброволно изпълнение и изпращане на запорни съобщения на 27.06.2025г.

Ищецът счита, че от **/**/****г. (последното валидно извършено изпълнително действие по делото) до **/**/****г. (датата на образуване на изп.д. № ***/****г. на ЧСИ) не били извършвани никакви действия прекъсващи давността, като вземането било погасено на основание чл.110 от ЗЗД. Горното обосновавало и правния му интерес от водене на настоящото производство.

В заключение се моли съда да уважи иска и да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника вземанията предмет на Изпълнителен лист издаден на **/**/****г. по ч.гр.д. № ***/****г. на ШРС, въз основа на който е образувано изп.д. № ***/****г. на ЧСИ Д З, като погасени по давност. Претендират се и разноските в производството.

В подадения в законоустановения срок писмен отговор ответника прави възражение за местна неподсъдност на ШРС да разгледа делото, като се иска прекратяване на производството и изпращането му на Районен съд – С, като съд по адреса на ответника. По отношение на сумата над 1649.92 евро за главница се посочва, че искът е недопустим, тъй като с погасяване по давност на главните задължения се погасяват и акцесорните, поради което липсвал правен интерес от предявяване на исковете, което би увеличило и таксите по делото ненужно. Разноските присъдени в заповедното производство също били недопустими, като в този смисъл било Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Предвид това се моли за прекратяване на производството в тази му част.

Ответникът счита, че искът по чл.439 от ГПК не е доказан, поради липсата на доказателства дали заповедта за изпълнение е влязла в сила, тъй като от този момент тече давността.

Въвежда твърдения, че не е връчвана на ищцата-длъжник и давност не е текла. Дори и да се приеме, че давността е текла, то по изпълнителните дела са предприети множество изпълнителни действия прекъсващи погасителната давност на вземанията. Давност не е текла до **/**/****г., съобразно ТР № 2/**/**/****г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът отбелязва, че давността е спирана на **/**/****г. с приемането на ЗМДВИП и са продължали да текат от **/**/****г. В заключение се моли искът да бъде оставен без уважение, като се претендират и съдебни разноски.

По отношение на възражението за местна неподсъдност на делото, съдът с Определение № *** от **/**/**** е отхвърлил същото, като неоснователно и в тази част определението е влязло в законна сила.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично, за него се явява преупълномощения адв. В П от ШАК, който поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения развива 2 обстойни доводи за основателността на иска.

В съдебно заседание за ответника не се явява представител, като не е депозирано и писмено становище по хода по същество.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява, че на **/**/****г. бил издаден Изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ ***/****г. на ШРС, с който ищецът Р. Н. А. била осъдена да заплати в условията на солидарност с А А И на „*********“ ЕАД сумата от 1 649.92 евро, представляваща неизплатени вземания по Договор за кредит за текущо потребление от **/**/****г., сумата от 370.12 евро, представляваща лихва за просрочие и такса закъснение от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законна лихва от **/**/****г. до изплащане на вземането, както и сумата от 348.07 лв., от които 89.54 лв. разноски за заплатена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и 258.53 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителния лист на **/**/****г. от „*********“ ЕАД било образувано изп.д. № *************** по описа на ЧСИ Д З срещу длъжниците Р. Н. А. и А А И. Покана за доброволно изпълнение била връчена на длъжника А А И, чрез неговия работодател на 14.10.2010г.

Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника Р. Н. А. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление, поради отразеното в разписката обстоятелство, че лицето било в чужбина за неопределено време.

По изпълнителното дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на И и постъпвали суми в периода от **/**/****г. до **/**/****г., видно от счетоводните документи по постъпващите суми по приложеното изпълнително дело ****/****г. на ЧСИ Д З и поставените печати от ЧСК върху изпълнителния лист, а на **/**/****г. били разпределени суми към взискателя.

По силата на договор за цесия вземането на банката било прехвърлено на „***********“ ЕООД, които били конституирани като взискатели по тяхна молба Вх.№ 2312/**/**/****г.

С Постановление от **/**/****г. на ЧСИ Д З изп.д. № ****/****г. било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

На **/**/****г. бил сключен рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „ОТП Факторинг“ ЕАД и „**********“ ЕООД, с който цедента прехвърлил вземанията си на ответника.

По молба на цесионера от **/**/****г. изпълнителния лист по делото бил върнат и на **/**/****г. било образувано изп.д. № ************** по описа на ЧСИ Д З само срещу длъжника Р. Н. А.. С молбата за образуване се искало налагане на запор върху банковите 3 сметки на длъжника при установяване на такива, като искане за налагане на запор върху сметките на длъжника в „***********“ АД и „**********“ АД било направено и с нарочна молба Вх.№ *******/**/**/****г.

На **/**/****г. е връчено лично уведомление на длъжника Р. Н. А. за наложени запори на банковите й сметки в „***********“ АД и „**********“ АД.

Въз основа на изложената фактическа обстановка се правят следните изводи:

По допустимостта на иска: Ответникът възразява относно допустимостта на иска над главницата от 1649.92 евро до пълния размер, тъй като според него с погасяването на главните вземания, се погасявали и акцесорните, като цитира чл.119 от ЗЗД. Също така се твърди, че искът е недопустим по отношение на разноските в заповедното производство, като това произтичало от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е намерил възраженията за неоснователни, излагайки правните си съображения в проекта за доклад по делото, който е обявен и за окончателен. В обобщение е намерил, че за ищцата съществува правен интерес от водене на производството, тъй като се оспорва изпълнението, провеждано въз основа на изпълнителния лист, с оглед изтекла погасителна давност, а не се касае за съединяване на искове по всяко от отделните вземания по изпълнителния лист.

Поради това, съдът намира, че са налице предпоставките, необходими за обосноваване на извода за допустимост на специалния установителния иск по чл.439 от ГПК. Налице е и пасивна легитимация за ответника, предвид, че прехвърляне на изпълняемото право касае приемство в изпълнителния лист, а не приемство в изпълнителния процес.

По отношение основателността на иска по чл.439, ал.1 от ГПК: Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Или за уважаване на иска по чл.439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти.

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на давността е всякога 5 години. В процесния случай, вземането е установено с влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № ***/****г. на ШРС, срещу която не е подадено възражение и заповедта е влязла в сила на **/**/****г., предвид отбелязването на ЧСИ, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника – ищец на **/**/****г., след връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.4 от ГПК, поради което релевантните за иска по чл.439 от ГПК са фактите настъпили след посочената дата. От тази дата е започнал да тече петгодишния давностен срок за вземанията, установени по основание и размер по заповедта за изпълнение и посочени в изпълнителния лист.

Възражението, че давност за вземанията по изпълнителния лист не е текла, тъй като 4 заповедта не е връчвана на длъжника, съдът намира следното: Връчването на длъжника Р. Н.

А. на поканата за доброволно изпълнение, както и заповедта е извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК (доп. ДВ, бр. 42 от 2009 г.). При действащата към момента на връчване редакция на разпоредбата, се приема, че когато ответникът не е намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея, като посочва, че книжата могат да бъдат получени от канцеларията в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Тази процедура е изпълнена надлежно в хода на изпълнителното производство, като заповедта е влязла в законна сила на **/**/****г., поради липсата на възражение в двуседмичен срок от връчването. Едва с последващото изменение на чл.415 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) връчването на заповедта по чл.47, ал.5 от ГПК не води до стабилизиране на заповедта, а до задължение на съда да укаже на заявителя да предяви иск за вземането си. Предвид на изложеното и възражението на ответника не се възприема от съда.