Определение № 8 от 08.01.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Перник, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500711 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375, чрез юрисконсулт М. М., срещу определение № 3778 от 04.11.2024 г. по гр. д. № 3689/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на решение № 760 от 19.09.2024 г. по гр. д. № 3689/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което съдът е осъдил "ЕОС Матрикс" ЕООД да заплати на ищеца И. Р. В. разноски в размер на сумата от 1087 лв. за адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на извършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, като това противоречи на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Сочи се, че предметът на развилото се пред първоинстанционния съд производство касае отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК вр. чл.124 ГПК за установяване недължимост на суми по издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК поради изтекла погасителна давност, като по делото било проведено едно открито съдебно заседание, както и не били релевирани допълнителни доказателствени искания, създаващи условие за допълнително ангажиране и положен труд от процесуалния представител на ищеца. Позовава се на практиката на СЕС. По подробно изложени в този смисъл съображения се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, без да се сочи размер.

В предоставения срок за отговор по частната жалба насрещната страна е оспорила същата. Сочи, че видно от представения договор за правна помощ и съдействие посочената и платена сума като адвокатски хонорар е изцяло съобразена с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Цената на иска е в размер на 8186,22 лв. Освен участието в съдебно 1 заседания в адвокатския хонорар се включва подготовката, обсъждането и написването на исковата молба с представените доказателства и релевираните доказателствени искания към нея. Заема становище за правилност на постановения съдебен акт.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. д. № 3689/2024 г. по описа на Районен съд – Перник е било образувано по искова молба, подадена от И. Р. В. ЕГН ********** ***, чрез адв. Б. В. от САК, против "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи като погасени по давност сумите по изпълнителен лист, издаден на 18.03.2013 г. по ч.гр.д. № 6673 по описа на ПРС за 2012 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 4650/08.10.2012 г., влязла в законна сила, за твърдени задължения за сумата от 7782,16 лв. - представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от ***, както и за сумата от 404,06 лв. представляваща договорна лихва за периода от 23.08.2003 г. до 23.08.2012 г. С исковата молба ищецът изрично е поискал присъждане на сторените в производството разноски.

Депозиран е отговор на исковата молба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с който предявените искове се оспорват като недопустими, алтернативно – като неоснователни и недоказани с подробно изложени аргументи и цитиране на съдебна практика. Прави се искане за тяхното отхвърляне и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответното дружество, като при условията на евентуалност се навежда възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар.

С решение № 760 от 19.09.2024 г. по гр. д. № 3689/2024 г. по описа на Районен съд – Перник съдът е уважил изцяло предявените искове и е присъдил сторените от ищеца разноски, както следва: сумата в размер на 327,45 лв. за платена държавна такса, сумата от 4,64 лв. преводна такса, сумата от 1087 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 09.09.2024 г. на 45 гръб от първоинстанционното дело, както и сумата от 24лв., представляваща такса за препис изпълнително дело.

С молба по реда и в срока по чл. 248 ГПК "ЕОС Матрикс" ЕООД е отправил искане за изменение на решението в частта относно присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на представляващия ищеца адвокат.

С обжалваното определение № 3778 от 04.11.2024 г. по гр. д. № 3689/2024 г. по описа на Районен съд – Перник е оставил без уважение искането за изменение на разноските, позовавайки се на установената фактическа и правна сложност на производството, изискващо подготовка на данните по казуса касателно извършените изпълнителни действия по две изпълнителни дела, релевираните от ищеца доказателствени искания, явяване на процесуалния му представител в проведеното открито съдебно заседание и др.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната 2 инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. В случаите, когато страната е представлявана от адвокат по реда на чл. 38 от ЗАдв., съгласно ал. 2, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

По направените искания за намаляване на определените адвокатски възнаграждения, следва да се отбележи, че фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално, това само по себе си обуславя правната сложност на делото.

Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства - напр. при отправяне на преюдициално запитване. Когато съдът прави преценката си за това дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.

По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски и възнаграждение за един адвокат по всеки от предявените искове срещу съответния ответник. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото и вида и сложността на делото.

По отношение на размера, съдът отчита, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти. В решението на СЕС е изведено, че с оглед абсолютната нищожност, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба и предвидените в посочената наредба минимални размери на възнаграждения за адвокатските услуги.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/9.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в 3

Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее, като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован.

Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител.

В настоящия случай въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е съобразил всички предпоставки при определяне на размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение при обсъждане на фактическата и правна сложност, както и всички релевантни факти при определяне на настоящите разноски.

Съдът правилно е приел, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер 1087 лева, платимо от ответника с оглед изхода на спора, тъй като материалният интерес по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл.

439 ГПК е 8186,22 лв. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение е справедлив, с оглед материалния интерес по предявения иск и фактическата и правна сложност на делото, изискващо последователна преценка на осъществените изпълнителни действия по две изпълнителни дела – изп.д.№1098/2013 г. и изп.дело №1511/2024 г. – и двете по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ОС-Перник. Не са налице признати от страните релевантни факти, а исковата претенция е оспорена от ответника с отговора на исковата молба като неоснователна и недоказана.

Действително, производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в което обаче пълномощникът на ищеца се е явил лично, представил е писмено становище по изготвения от първоинстанционния съд проект за доклад, с което е оспорил наведените в отговора на исковата молба доводи, както и препис материалите по изп.дело №1511/2024 г. по описа на ЧСИ С. Б., въз основа на издадено му съдебно удостоверение. Били са събирани писмени доказателства с оглед на осъществените процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца, който е защитил в максимална степен неговия интерес. Критерият за справедливост на адвокатското възнаграждение не може да бъде произволен и да не се държи сметка за актуалното състояние на обществените отношения, както и за уговорените и платени адвокатски възнаграждения в идентични дела като процесното, които са съобразени с разпоредбите на НМРАВ.