Решение № 13111 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13111 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110112190 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „........“ ЕООД срещу Е. А.

М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 33154/03.11.2023 г. по ч.гр.д. 50347/2023 г. по описа на СРС, 71 състав, а именно: - сумата в размер на 255,65 евро /в левова равностойност 500 лева/, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № .. от 23.12.2020г., сключен между „.........“ ООД и Е. А. М., вземанията на кредитора по който са цедирани на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението /11.09.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 171,42 евро /в левова равностойност 335,26 лева/, представляваща незаплатена такса, дължима съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „.........“ ООД; - 38,75 евро /в левова равностойност 75,78 лева/, представляваща договорна лихва върху усвоената главница за период от 23.12.2020 г. до 23.06.2021 г.; - 30,30 евро /в левова равностойност 59,26 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 23.06.2021 г. до 07.09.2023 г.; - 174,97 евро /в левова равностойност 342,22 лева/, представляваща неустойка съгласно чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № .. от 23.12.2020г., сключен между „.........“ ООД и Е. А. М..

Ищецът твърди, че на 23.12.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит № .. от 23.12.2020г. между „.........“ ООД и Е. А. М., по силата на който страните се договорили кредитодателят да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 500 лв., при договорна възнаградителна лихва – 40,05 % и ГПР – 48,50%, а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 6 броя вноски по 153 лева всяка, с краен срок за погасяване – 23.06.2021 г. Посочва, че договорът за потребителски кредит бил сключен по електронен път по реда на ЗПФУР. Твърди, че кредитодателят изпълнил надлежно задълженията си по договора, като е превел на ответника договорената заемна сума, но последният не я върнал на падежа, ведно с договорените лихви, поради което изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва от датата на падежа на задължението. Твърди, че на 21.07.2022г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне 1 на вземания (цесия) между „.........“ ООД, като цедент, и „........“ ЕООД, като цесионер, по силата на който задължението на Е. А. М., произтичащо от Договор за потребителски кредит № .. от 23.12.2020г., било прехвърлено на „........" ЕООД. Сочи, че ищецът бил надлежно упълномощен по договора за цесия да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, което направил извънсъдебно на 24.08.2022 г., евентуално – моли съдът да зачете, че длъжникът е уведомен за цесията с приложено към исковата молба уведомление. Сочи, че поради непогасяване на дължимите суми по кредита, „........" ЕООД подал заявление до Софийски районен съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано частно гражданско дело № 50347/2023г. на СРС, 71 състав, и е издадена Заповед за парично изпълнение. С оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът Е. А. М., чрез назначения му особен представител адв. И. Г., е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове по основание и размер. Оспорил е наличието на валидно сключен договор между страните при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и че може да го обвърже, с оглед на обстоятелството, че не бил подписан от него. Оспорил е, че дължи процесните вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение, в частност твърди, че начислените такси по Тарифата за таксите и разходите били уговаряни в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Оспорил е дължимостта на претендираната неустойка, като е изложил твърдения, че тя по характера си представлява скрита такса, която следвало да бъде включена в ГПР. Възразява с твърдения, че последният бил нищожен, поради това, че многократно надвишавал размера на законната лихва, което от своя страна противоречало на закона. Изложил е доводи за противоречие на процесния договор с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Оспорил е, че е усвоил процесната кредитна сума по банковата си сметка в деня на подписване на договора за кредит. При условията на евентуалност твърди, че като не били посочени разходите, които влизали в абсолютната стойност на ГПР от 48,5 % , се стигнало до неяснота относно определянето му и невъзможност да се прецени дали размерът на ГПР съответства на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С протоколно определение от 22.06.2026 г. съдът е прекратил производството в частта относно претендирана сума в размер на 174,97 евро /в левова равностойност 342,22 лева/, представляваща неустойка съгласно чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № .. от 23.12.2020г., като същото не е обжалвано, поради което е влязло в сила и съдът не дължи произнасяне по съществото на тази претенция.

Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК) договорът за потребителски кредит е писмен договор, съдържащ предвидените в закона реквизити, по силата на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, финансов лизинг или друга сходна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът следва да бъде сключен в писмена форма, като писмената форма се счита за спазена и когато договорът е изготвен на друг траен носител.

Законът допуска договорът за потребителски кредит да бъде сключен и от разстояние при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). В този случай доставчикът е длъжен преди сключването на договора да предостави на потребителя преддоговорната информация по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, както и стандартния европейски формуляр по ЗПК. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР именно доставчикът носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора, а при електронни изявления намират приложение правилата на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

В настоящото производство ответникът изрично оспорва да е сключвал процесния 2 договор за кредит, както и да е получавал заемната сума, като съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване както възникването на облигационното правоотношение между страните, така и предоставянето на претендираната сума.

По делото е представен препис от договор за потребителски кредит, който не носи саморъчен подпис на ответника, като ищецът поддържа, че договорът е сключен чрез електронни изявления. Представен е и т.нар. „лог файл“, съдържащ записи от кредитодателя, в които записи са отразени дата и час на извършени действия, лични данни на ответника, проверка на документ за самоличност, създаване на заявка, приемане на декларации, посочване на лица за контакт, одобряване на кредита, изпращане на договора на електронна поща, нареждане на плащане и отбелязване за превеждане и получаване на сумата.

Съдът намира, че тези доказателства не са достатъчни да установят по несъмнен начин сключването на процесния договор именно от ответника.

Представеният и неподписан документ - „лог файл“ представлява частен документ, съставен от информационната система на цедента, който удостоверява единствено наличието на определени записи в тази система. От отразените в него записи не се извличат електронни изявления на ответника. От съдържанието на лог файла не може да се направи категоричен извод, че именно ответникът е извършил действията по кандидатстване за кредита, как точно е сторил това, че лично е въвел необходимите данни, че е приел общите условия и декларациите, както и че е изразил съгласие за сключване на договора. Липсват всякакви доказателства в действителност за извършени от ответника "стъпки" от процедурата за сключване на договор, които е посочено в тази разпечатка, озаглавена „лог файл“, че са били извършени. Този документ е производно доказателство, писмен частен документ, изготвен от цедента и удостоверяващ изгодни за него факти, които твърди да са се осъществили, поради което за съда няма висока доказателствена стойност.

Представеният препис на твърдян за електронно подписан договор на хартиен носител, при направено оспорване от ответника, както и разпечатка, озаглавена „лог файл“, едностранно съставена от ищеца и материализираща изгодни за него факти, не е достатъчно да установи пълно и главно валидно изразено съгласие за сключване на договора от страна на ответника.

Не се установява и по убедителен начин и предоставянето на заемната сума на ответника. По делото е представен препис на разписка за извършено плащане от цедента „.........“ ООД, като същата удостоверява единствено нареждането на парична сума чрез посочения платежен оператор. Тази разписка не удостоверява по никакъв начин фактическото получаване на сумата именно от ответника. В тази насока ищецът излага твърдения, че разписката доказвала, че сумата е оставена на разположение на ответника, като съгласно общите условия на платежния оператор при непотърсен паричен превод в седемдневен срок, сумата се възстановявала на наредителя, като сочи, че процесната сума не била върната, поради което и по аргумент от противното следвало, че сумата била усвоена от ответника. Съдът намира, че твърдението за това, че сумата не е върната на наредителя, поради което била получена, без данни в действителност сумата да е реално усвоена от ответника, е предположение без доказателствена стойност - обстоятелството, че сумата е получена от ответника остана недоказано по делото пълно и главно от ищеца, съобразно разпределената доказателствена тежест. Ако сумата е била в действителност усвоена на каса на „Изипей“ от ответника, то такива доказателства като официална справка или разписка за плащане, изходящи от платежния оператор и доказващи, че ответникът се е легитимирал и получил в брой на каса сумата, не са ангажирани по делото.

При така събраните доказателства съдът приема, че представеният лог файл и разписката за нареден превод, разгледани както поотделно, така и в тяхната съвкупност, не установяват по категоричен и несъмнен начин нито авторството на изявленията на ответника, нито валидното сключване на процесния договор за потребителски кредит от раззстояние, нито реалното предоставяне на заемната сума на ответника.

3

При положение че ответникът изрично е оспорил както сключването на договора, така и получаването на кредита, а ищецът не е провел пълно и главно доказване на тези релевантни за спора факти, съдът намира, че не може да приеме за безспорно установено по делото възникването на твърдяното облигационно правоотношение между страните. Ето защо предявеният иск за главница се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. С оглед неоснователността на главния иск, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните такива за такси и лихви.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........“ ЕООД, ЕИК:********** срещу Е. А. М., ЕГН: