Решение № 435 от 16.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Пловдив , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330201491 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0441-000037, издадено от Началник 04 РУ към ОДМВР- ПЛОВДИВ, с което на А. Б. Д. е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че жалбоподателят се е явил да даде кръв в предписания с издадения талон срок, поради което деянието му било несъставомерно. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 06.01.2021 г. около 23:30 часа в гр.Пловдив, на ул. „Четвърти януари“ №38, в посока бул. „Марица“ А.Д. управлява лек автомобил Рено Лагуна с рег. № *******, като извършва следното нарушение: Отказва да му бъде извършен тест с техническо средство DRAGER DRUG CHECK 3000 с фабричен № ARNK - 0961 за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя, които в тази му част съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени.

Следва да се отбележи и че посочената по-горе фактическа обстановка реално не се оспорва от жалбоподателя и защитника, като изводите за несъставомерност на деянието се базират на последващо добросъвестно поведение на водача.

ЗА СЪСТАВОМЕРНОСТТА НА ДЕЯНИЕТО ПО ЧЛ. 174, АЛ.3

ЗДвП.

От текста на сочената като нарушена норма на чл. 174, ал.3 ЗДвП следва, че изпълнителното деяние на това нарушение може да се осъществи в няколко алтернативни форми. Реализирането на която и да било от тях, съгласно употребената специфична законодателна техника, е само по себе си противоправно и е основание за издаване на АУАН още на място и прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Същевременно е напълно 2 възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени няколко от формите на изпълнителното деяние, като те биват: отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол; отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози; неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор; неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта; неизпълнение на предписание за даване на биологични проби за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от 23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 383 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д.

№ 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2408 от 19.12.2016 г. по н. д. № 2462 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2251 от 15.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 2580 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на втората от алтернативно посочените форми-отказ на лицето да се тества с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози.

На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води 3 организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява доказана от показанията на актосъставителя, който непосредствено е възприел движението на жалбоподателя с процесното МПС.

От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Посоченото, обаче не означа, че във всеки случай на издаден АУАН за отказ да се тества с техническо средство, деецът следва да понесе отговорност по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Това е така доколкото в чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 е предвидено основание за отпадане противоправността на отказа на водача да се тества с техническо средство , базирано на последващо издаването на АУАН поведение на нарушителя , а именно ако след обективирания в АУАН отказ за извършване на проверка с дръг чек, лицето доброволно даде кръвна проба за изследване на наличие на наркотични вещества в организма му, доколкото в този случай целта на закона би била постигната, наличието или отсъствието на наркотични вещества в кръвта би било установено и обществената опасност на извършения отказ да се тества с техническо средство -отпаднала.

В тази връзка изрично следва да се посочи, че уредените в Наредбата способи за установяване на наличието на наркотик в кръвта:

-чрез техническо средство и

-чрез медицинско изследване на кръвта са равностойни и законодателят не отдава предпочитание на нито един от тях.

З а т о в а , за да е правомерно поведението на водача, е напълно достатъчно той да се подложи на установяване наличието на наркотични вещества в организма му дори и само с един от способите очертан в чл.

3а от Наредбата. Именно заради това, последващото подлагане на медицинско изследване на кръвта води до отпадане на противоправността на отказа на лицето да се тества с техническо средство, като деецът може да бъде наказан по реда на чл. 174, ал.3 ЗДвП само ако наличието или 4 отсъствието на наркотични вещества в организма му не е установена по нито един от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.

В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на Административен съд Пловдив - Решение № 1918 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1961 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2306 от 14.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2113 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1089 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 632 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 783 от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 359 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1993 от 17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2692 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1988 от 17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2236 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд, Решение № 1906 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2038 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд, Решение № 1579 от 19.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1361 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив ,Решение № 1450 от 27.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1248 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1329 от 18.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1018 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд.

Налага се извод, че е употребена специфична законодателна конструкция, по силата на която е проведено разграничение между противоправност и наказуемост на поведението по чл. 174, ал.3 ЗДвП .

Противоправно и респективно основание за издаване на АУАН още на място и прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП е реализирането на която и да било от алтернативните форми на изпълнителното деяние.

Наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3 ЗДвП, обаче обхваща сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на два акта:

-първоначален отказ на лицето да се тества с техническо средство, който следва да се отрази по надлежния ред в АУАН;

- липса на установяване на концентрацията на алкохол или наркотични вещества в кръвта по нито един от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.

Вторият акт представлява поведение, което следва във времево отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в 5 него. Това обаче не отнема качеството му на елемент sine qua non от фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3 ЗДвП и необходимостта за издаването на НП това обстоятелство да се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото.

Редът за реализиране възможността на дееца, след като вече му е съставен АУАН за отказа да се тества с техническо средство, да се подложи на изследване чрез някой от способите по чл. 3а от Наредбата е предвиден в чл. 6 от Наредба 1/19.07.2017г. и включва следните елементи от фактическия състав:

-издаване на талон за изследване;

-определяне от контролния орган на мястото, където следва да се яви нарушителя за даване на кръвна проба;

-определяне и вписване в талона на срок за явяване;

-връчване на талона на водача и предоставяне на възможност да изпълни предписанията му;

-вземане на кръвна проба, ако водачът се е явил в посоченото медицинско заведение в указания срок.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН „административно нарушение“ е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а според чл. 7 от ЗАНН деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

От изискването за вина при наказването на административните нарушения следва, че деянието ще е съставомерно по чл. 174, ал.3 ЗДвП от субективна страна, само ако неустановяването на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца, по който и да било от алтернативно предвидените равностойни способи, се дължи на негови противоправни и виновни действия и/или бездействия.

Тоест необходимо е да се установи, че и двата кумулативно изискуеми акта, обуславящи наказуемост на извършеното по чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно:

-отказа на лицето да се тества с техническо средство, за което е издаден 6

АУАН и

-последващото неустановяване на концентрацията на алкохол в кръвта или наличието на наркотични вещества в организма му по някой от останалите алтернативно предвидени в чл. 3а от Наредбата способи се дължи на умисъл или непредпазливост от страна на водача .

В обратния случай, ако след съставен АУАН за отказ да се тества с техническо средство- лицето не даде кръвна проба и това се дължи на:

-обективни причини (невъзможност) или

-незаконосъобразно поведение на самите държавни органи, които не са спазили очертания по-горе ред на Наредба № 1/19.07.2017г. по аргумент от чл. 15 НК, който намира субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, деянието не би било виновно, респективно ще е несъставомерно от субективна страна като нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.