Решение № 13 от 19.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София , 19.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Снежана Душкова

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова в присъствието на прокурора Русалина Димитрова Михайлова (СГП-София) като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600988 по описа за 2020 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивни жалби от адв. И. Г. и адв. Г. У., упълномощени защитници на подс. Г. И. Г., срещу присъда № 46 от 06 март 2020г., на СГС, НО, 24- ти състав, по нохд № 4445/2019г., с която съдът признал подсъдимия за виновен в това, че на 05.01.2019г., около 16:00 ч., в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ в двора на 148 ОУ „Проф. Любомир Милетич“, при опасен рецидив отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 1100 на стойност 9 лв. от владението на П. Р.

П., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ НК и на основание чл. 54 НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС. Оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 199, ал.1, т. 4 вр. чл. 198, ал.1, пр.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ НК. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Жалбите са насочени срещу осъдителната част на присъдата, като необоснована, незаконосъобразна и неправилна. Излагат се доводи, че не са събрани безспорни доказателства в подкрепа на обвинението, както и че случаят е маловажен. Прави се искане присъдата да се отмени и вместо нея постанови нова, с която подсъдимият да се признае за невиновен.

1

За изясняване на обективната истина в закрито заседание по чл. 327 НПК, служебно, въззивният съд допусна допълнителен разпит на пострадалия св. П. П., както и разпит на вещото лице изготвило съдебно-медицинска експертиза, с оглед нейното приобщаване към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на САП счита присъдата за правилна и обоснована. Престъплението, за което подсъдимият е осъден се извеждало безспорно от доказателствата. Изводите на съда били правилни и аргументирани. Моли присъдата да се потвърди.

Защитникът на подсъдимия – адв. У., намира присъдата за необоснована, постановена при неправилен доказателствен анализ. Неправилно съдът изградил фактическите си изводи основно върху показанията на пострадалия без да обсъди противоречията в тях и като пренебрегнал друга част от доказателствата. Релевират се и влошените отношения между подсъдимия и пострадалия, допуска се вероятност за реванш от страна на пострадалия. Защитникът намира, че по делото няма и едно доказателство за това, че именно подсъдимият е взел инкриминираната вещ. Прави искане подсъдимият да се признае за невиновен.

Защитникът на подсъдимия, адв. Г., също счита, че подсъдимият не е извършил престъпление. Развива съображения за липса на доказателства, че подсъдимият е взел вещта, макар да не оспорва факта, че е удрял пострадалия. Дори да се приемело, че подсъдимият е взел вещта, липсвали признаците на състава на кражбата, тъй като телефонът бил взет за обезпечаване на вземане. Навежда на заинтересованост на св. А., която била в конфликт и имала да урежда лични отношения с подсъдимия. Неправилно съдът не кредитирал показанията на св. Ч., че той е взел телефона. Прави искане присъдата да се отмени и подсъдимият се оправдае.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбите, на страните, изразени в съдебното заседание, материалите по делото и като служебно подложи присъдата на цялостна проверка за законосъобразност и правилност, съгласно чл. 314 НПК, прие следното:

Жалбите са неоснователни.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е провел надлежно съдебно следствие, като цяло е подложил събраните доказателства на вярна оценка и съставил верни правни изводи относно квалификацията на извършеното, които се споделят. На този резултат не влияе пропускът на съда да приобщи съдебномедицинска експертиза, на която все пак се е позовал в мотивите си. Експертизата бе съответно приета от въззивната инстанция. На крайния резултат от делото не влияе и пропускът на първия съд да констатира известни непоследователности и противоречия в показанията на св. П. и съответно да ги обсъди. Въззивната инстанция намери за необходим допълнителния разпит на този свидетел с оглед пълното и прецизно изясняване на отделни елементи от фактическата обстановка, а и за да се отрази наличието на противоречията в неколократно даваните негови показания. И така 2 проведените следствени действия и вземането на отношение към изложените процесуални въпроси от страна на този съд, нямат за резултат промяна изхода на делото, който се запазва като верен. Размерът на наказанието също се запазва като правилен и справедлив, независимо от различните съображения на този съд за това.

Установява се от фактическа страна, че подсъдимият Г. И. Г. е осъждан, както следва:

1. По нохд № 1888/2013, споразумение на РС Шумен, в сила от 20.12.2013г. за престъпление по 23.11.2013г. по чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал.1,т. 1 НК - с наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 69, ал.1 НК за срок от три години.

Наказанието /по-точно три месеца от него/ е изтърпяно на 13.02.2017г.

2. По нохд № 2337/16 , споразумение на Софийски районен съд, в сила от 13.04.2016г. за престъпление от 17.07.-19.09.2015г. по чл. 346, ал.2,т. 3 вр. чл. 195, ал.1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 346 , ал. 1 вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК – наказание „пробация“ с мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

Наказанието е изтърпяно на 14.11.2016г.

3. По нохд № 7516/2016 споразумение на СРС, в сила от 25.04.2016г. за престъпление от 24.03.2016г. по чл. 346, ал.2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал.1, т. 3, пр.2 и т. 4, пр.2 НК с наказание седем месеца лишаване от свобода.

Наказанието е изтърпяно на 18.10.2016г.

4. По нохд № 21317/2015 споразумение на СРС, в сила от 18.07.2016г. за престъпление от 24.01.2015г. по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК с наказание шест месеца лишаване от свобода.

Наказанието е изтърпяно на 14.11.2016г.

С определение по нчд № 8720/2016 в сила от 15.10.2016г. СРС определил едно общо най- тежко наказание между осъжданията под № 2,3 и 4 в текущата номерация – седем месеца лишаване от свобода при строг режим.

Постановил от наказанието по осъждане № 1 - шест месеца лишаване от свобода да се търпи наказание – три месеца лишаване от свобода, отделно, при строг режим.

5. По нохд № 19171/2016 , споразумение на СРС, в сила от 08.06.2017г. за престъпление от 23.08.2015г. по чл. 195, ал.1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал.1,т.

3

3 НК с наложено наказание „пробация“ с мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

6. По нохд № 20883/2016, споразумение на СРС, в сила от 04.07.2017г. за престъпление от 13.03.2016г. по чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК с наложено наказание седем месеца лишаване от свобода.

С определение по нчд № 10482/17, в сила от 11.08.2017г. СРС определил едно общо наказание между осъждания под № 2,3,4,5 и 6 от текущата номерация – седем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

7. По нохд № 17271/2017, споразумение на СРС, в сила от 16.10.2017г., за престъпление от 17.05.2017г. по чл. 194, ал. 1 НК с наказание седем месеца лишаване от свобода.

Наказанието е изтърпяно на 17.12.2017г.

8. По нохд № 5635/18 споразумение на СРС, в сила от 04.04.2018г. за престъпление от 09.03.2018г. по чл. 346 б НК с наложено наказание девет месеца лишаване от свобода.

Наказанието изтърпяно на 30.11.2018г.

9. По нохд № 9349/2018, споразумение на СРС, в сила от 07.06.2018г. за престъпление от 20.03.2018г. по чл. 346, ал. 1 НК с наложено наказание девет месеца лишаване от свобода.

Наказанието изтърпяно на 30.11.2018г.

С определение по нчд № 11479/2018 на СРС, в сила от 24.10.2018г. съдът определил едно общо наказание между осъжданията под № 8 и 9 – девет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.

10. По нохд № 1365/19, споразумение на СРС, в сила от 25.01.2019г., за престъпление от 21.03.2018г. по чл. 270, ал.1 НК с наложено наказание „глоба“ от 500 лв.

С определение по нчд № 2380/2019 СРС, в сила от 12.06.2019г. съдът определил едно общо наказание между осъждания под № 8, 9 и 10 – девет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

Видно от съдимостта на подсъдимия от значение за вменената квалификация във вр. чл. 29, ал.1, б. “б“ НК са осъжданията на дееца като пълнолетен на наказание „лишаване от свобода“, а именно – тези под № 3,6,7, 8 и 9. От тях осъжданията под № 3 и 6 от една страна и № 8 и 9 от друга, са в условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 25, ал.1 НК.

4

Следователно по смисъла на чл. 29 НК са налице три отделни осъждания на подсъдимия с наложени наказания по-малко от една година лишаване от свобода по всяко и всички те – ефективно наложени и изтърпени.

От момента на изтърпяване на наказанията по тях – а именно от 14.11.2016г., от 17.12.2017г. и от 30.11.2018г. до момента на инкриминираното деяние – 05.01.2019г. не е изтекъл срок от пет години по смисъла на чл. 30, ал. 1 НК.

На 05.01.2019г. около 16:00 ч. пострадалият П. П. се срещнал със св. И. Д. в двора на 148 ОУ „Проф. Любомир Милетич“ в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“.

Там се намирали още и св. М. Н., св. В. Д. и подсъдимият Г.. При приближаването на пострадалия П. към св. И. Д., последният му нанесъл два удара в носа и брадичката.

Пострадалият П. паднал на земята. Тогава на мястото дошъл подс. Г., който започнал да нанася удари по тялото на св. П. докато бил все още на земята. Междувременно св.

И. Д., св. М. Н. и св. В. Д. си тръгнали. Докато подсъдимият нанасял удари на св. П., от десния джоб на якето му изпаднал мобилен телефон „Нокия“, модел 1100, на стойност 9 лв. заедно с личната му карта. Подсъдимият взел телефона от земята. Пострадалият П. се изправил и двамата с подсъдимия тръгнали да излизат от двора. По път подсъдимият казал на св. П., че няма да му върне телефона докато пострадалият П. не му върне 10 - те лв., които му дължал. Приближили приятелката на пострадалия – св. Р.

А., която дотогава изчаквала в автомобил извън двора. Св. А. видяла пострадалия окървавен. Затичала се към двамата, видяла телефона у подс. Г.. Поискала да го върне на св. П., но подсъдимият отказал. Само извадил СИМ картата от него и я хвърлил в краката й. Подсъдимият й казал, че е ударил св. П. защото имал да му връща 10 лв.

От съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалият П. в резултат на побоя получил травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на главата, вдясно теменно, кръвонасядане на клепачите на лявото око външно, охлузване и подутина на шията вдясно, горната трета, които покривали медикобилогичните характеристики на „временно разстройство на здравето неопасно за живота“ – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК

Изложената фактическа обстановка е почти идентична с тази възприета и от СГС с две различни положения - относно момента на изпадане на телефона от джоба на якето на пострадалия и момента, в който подсъдимият му казал, че няма да му го върне. И двете положения не са съществени и не се отразяват на релевантните факти относно механизма на деянието. Относно падането на телефона – този съд прие, че телефонът изпаднал от пострадалия не докато падал на земята след първите удари на св. Д., а след като вече е бил паднал и побоят върху него продължил. Това фактическо положение се извежда от показанията на св. П. и от самото съдебно заседание – л. 54 нохд, както и от ДП – от разпит в протокол на л. 24 ДП от 07.01.2019г., непосредствено след инцидента, когато спомените на пострадалия за него са били най-пресни и точни.