Определение № 285 от 28.08.2023, Районен съд - Царево

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. Царево, 28.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20232180100292 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД („ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, ет. 5, представлявано заедно от А. Л. и Румен Димитров - изпълнителни директори, чрез адвокат Г. Б. Х., телефон на кантората: ***, електронна поща: [email protected], съдебен адрес гр. София, район Слатина, ***, срещу К. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Приморско, ***.

С постановено по делото разпореждане, производството по делото е оставен без движение с указания до страната за отстраняване на допуснатите нередовности на исковата молба.

В срока за изпълнение на указанията по делото е постъпила молба вх.

№ 3621/ 23.08.2023 год. от ищеца, с която същия заявява, че оттегля иска си и моли делото да бъде прекратено, тъй като отношенията между страните са уредени извънсъдебно и прави оттегляне на иска, по смисъла на чл. 232 от ГПК.

Молбата за оттегляне на предявения иск е подадена от ищцата чрез надлежно упълномощен процесуален представител, включително с правомощие да се разпорежда с правото на иск съгласно приложеното по делото пълномощно и преди първото по делото съдебно заседание, поради което съгласието на ответника по оттеглянето не е необходимо. С оглед наличието на предпоставките на чл. 232 ГПК и надлежното десезиране на 1 съда, производството по делото следва да бъде прекратено.

Със същата молба е направено искане, да бъде върната на ищеца внесената по делото държавна такса.

Съдът намира, искането за връщане на дължимата и платена държавна такса за неоснователно, съгл. чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ).

Съгласно чл. 3 от ЗДТ таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса. Това правило адекватно е възпроизведено в разпоредбата п о чл. 71, ал. 1 от ГПК по отношение на държавните такси събирани по гражданските дела, но най – пълноценно то е отразено в чл. 76 от ГПК.

Съгласно чл. 4б ЗДТ недължимо платените държавни такси се връщат по искане на заинтересованата страна. По приложението на този текст е формирана трайна съдебна практика, която определя в кои случаи сумите са недължимо платени и в кои те се дължат и не подлежат на връщане на заинтересованата страна. Независимо какъв е изходът по делото, платената по него държавна такса не подлежи на връщане. Това обхваща случаите и на прекратяване на производството без произнасяне по същество на всички възможни основания за това, в т.ч. и при направено оттегляне на иска от ищеца по делото. Оттеглянето на иска от страна на ищеца и последицата за прекратяване на производството не са обвързани от етапа на извършените процесуални действия, съгл. чл. 232 от ГПК, т.к. може да се направи по всяко време на делото. Веднъж внесена държавна такса може да се върне само ако е недължима, съгл. чл. 4б от ГПК, но настоящия случай не е такъв. Таксата е платена след надлежното разпореждане на съда и в съответния посочен размер, а обстоятелството, че след внасянето й са настъпили обстоятелства, водещи до прекратяването на делото, каквото е постигнатото извънсъдебно уреждане на отношенията ищец-ответник, е ирелевантно. Държавна такса се връща и когато по размер, внесената такса надвишава законоустановения размер и с това надвнесения размер би се явил недължим, но настоящия случай не е и такъв. В смисъла на гореизложеното е трайната съдебна практика на ВКС, част от която са: Определение № 252 от 26.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2443/2015 г., I г. о., ГК; Определение № 167 от 27.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1232/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 3057/2014 г. ВКС, II т. о.; Определение № 366/15.05.2013 г.

2 по ч. т. д. № 627/2012 г. на ВКС, II т. о. ; Определение № 35/16.02.2011 г. по ч. гр. д. № 311/2010 г. II гр. о. и мн. др.

В случая не е налице и основание за връщане дори и на половината от внесената държавна такса каквато възможност предвижда разпоредбата на чл.

78, ал.9 от ГПК, т.к. производството по делото не приключва със спогодба между страните. За да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.9 от ГПК е необходимо спогодбата да е постигната пред съда и одобрена от него, а в случаите на извънсъдебно уреждане на отношенията между страните и последващ отказ от иска.

Съдът намира, че макар законът изрично да не посочва, дали отказът на съда да върне платена такса подлежи на обжалване, то доколкото това действие засяга лично и в частност имуществено право на страната и се развива в рамките на самия исков процес, то същото следва да бъде обжалваемо. По аргумент на по – силното е и постановеното в т. 1 от ТР № 5/ 12 юли 2018 год. по т.д № 5/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 292/ 2023 г. по описа на Районен съд- Царево.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 81 от ГПК, вр. чл. 3 и чл. 4б от ЗДТ, отказва връщане на внесената по делото държавна такса.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд- Бургас, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 3