Решение № 136 от 09.07.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

09.07.2021

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

24.06.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана

Кадиева

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

120 по описа за

2021 година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Ф.Ш.А. от ***, с ЕГН **********, против Решение №

2153-08-55/05.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлено възражението против Разпореждане № Ц2113-08-2030#8/22.02.2021 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Счита, че цитираното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби.

Излага съображения, че органът издал оспорвания акт, както и ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали неправилно не са зачели за осигурителен стаж, за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, времето на наборната му военна служба.

Сочи, че трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, се признавал за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Следователно пенсионните органи е следвало да зачетат периодът от 27.10.1973 г. до 01.11.1975 г., през който бил отбил наборната си военна служба като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-55/05.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлено възражението против Разпореждане № Ц2113-08-2030#8/22.02.2021 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали и върне преписката на административния орган с указания за прилагането на закона. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника адв. М.Ш., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Представя писмени бележки в подкрепа на твърденията си незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на доводите си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.12.2020 г. Ф.Ш.А., с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № Ц2113-08-2030 – л. 24/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От Удостоверение с изх. № ***/*** г./л. 17/, издадено от

Държавен военноисторически архив – ***, се установява, че да периода от 27.10.1973 г. до 01.11.1975 г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на армията.

С Разпореждане № Ц2113-08-2030#8/22.02.2021 г./л. 10/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е зачетен осигурителен стаж на Ф.Ш.А., както следва: 00 г. 00 м. 00 дни – I категория; 10 г.

06 м. 09 дни – II категория; 04 г. 11 м. 24 дни – III категория.

Приет е за установен общ осигурителен стаж без превръщане в размер на 15 г. 06 м. и 03 дни, от който действителен осигурителен стаж от 13 г. 05 м. 28 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2020 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 06 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Посочено, че периодът на наборна военна служба с продължителност 02 г. 00 м. и 05 дни се зачита за осигурителен стаж, но същият не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ф.Ш.А.

Жалбоподателят е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което с Решение № 2153-08-55/05.04.2021 г./л. 6 – л. 7/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и независимо, че притежава изискващата се възраст от 66 години и 6 месеца/към датата на заявлението същият е на възраст 66 г. 09 м. и 01 дни/, постановеният отказ за отпускане на пенсия на Ф.А. е законосъобразен. Посочено е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Предвид изричната легална дефиниция на понятието не следвало да се зачете за действителен осигурителен стаж: периода на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето, през което лицето е било незаконно репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 г. ал. 2 и 3 на §

9 от ПЗР на КСО и др. В тази връзка са изложени мотиви, че периода 27.10.1973 г. - 01.11.1975 г., през който жалбоподателя е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, въпреки, че се зачитал за осигурителен стаж, не следвало да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Предвид това е прието, че продължителността на действителния осигурителен стаж на Ф.Ш.А. следва да бъде определена като от общия осигурителен стаж без превръщане, за който е прието, че е в размер на 15 г. 06 м. и 03 дни се извади времето на наборна военна служба от 2 г. 00 м. и 05 дни, при което се получавал действителен стаж от 13 год. 05 м. и 28 дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл.

117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл.

117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила. Разгледан по същество оспореният акт, с който е отхвърлена жалбата против Разпореждане № Ц2113-08-2030#8/22.02.2021 г., с мотива, че жалбоподателят няма изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО действителен осигурителен стаж от 15 г., се явява издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т.

4 от АПК, по следните съображения:

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението/04.12.2020 г./, следва по отношение на Ф.Ш.А. да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. да е на възраст 66 години и 6 месеца и 2. да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Към датата на подаване на заявлението Ф.Ш./роден на *** г./ е на възраст 66 г. 09 м. и 01 дни. В процесното Разпореждане № Ц2113-08-2030#8/22.02.2021 г. е посочено, че лицата, които към 2020 г. нямат изискуемия стаж осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 66 години и 6 месеца. На жалбоподателя е отказано право на пенсия с мотива, че няма изискуемия 15 г. действителен трудов стаж. В обжалваното Решение № 2153-08-55/05.04.2021 г./стр.2/ е прието, че Ф.Ш.А. притежава изискуемата от чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, като изрично е отразено, че не е налице другата кумулативно изискуема съгласно посочената нормата предпоставка – 15 г. действителен осигурителен стаж.

Предвид горе приетото от административния орган, съдът намира, че спорно по делото е, следва ли да бъдат зачетен за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя периодът на наборна военна служба с продължителност 02 г. 00 м. и 05 дни.

В конкретния случай, видно от Удостоверение с изх. № ***/*** г./л. 17/, издадено от Държавен военноисторически архив – ***, за периода от 27.10.1973 г. до 01.11.1975 г., Ф.Ш.А. е бил на наборна военна служба в частите на армията, което обстоятелство е прието за установено и от органите на ТП на НОИ – Кърджали.

Разпечатката съдържа 60 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f83859d3-b3be-44a5-b276-cbe23d5350a5