Решение № 333 от 30.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Варна, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000129 по описа за 2023 година

Производство чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№5315/17.11.2022г. по описа на ШОС, на „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК 202401346, със седалище град София, подадена чрез пълномощници адвокат М. Б., АК-гр.Ямбол, и адвокат А. Й., АК-Бургас, срещу решение №60 от 31.10.2022г. на Шуменски окръжен съд, постановено по т.д.

№125/2021г. по описа на ШОС.

С обжалваното решение съдът е уважил предявения от ищеца – кредитор „Агро номер едно“ ООД, ЕИК 202014399, седалище град Добрич, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, като е прогласил за относително недействителна спрямо него разпоредителната сделка за покупко-продажба на 151 броя недвижими имоти – земеделска земя, находяща се в землищата на Община Смядово и Община Върбица, извършена по Нотариален акт №37 от 19.03.2019г., том II, peг. №928, дело №169/2019г. на нотариус peг. №592 в НК, между ответните дружества - продавачът и длъжник на ищеца „Концепт про“ ЕООД, ЕИК 202315281, седалище град София и купувачът „Полюси консулт“ ЕООД, ЕИК 202401346, седалище град София. С оглед този резултат и на 1 основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците са осъдени солидарно да възстановяват на ищеца сторените разноски по делото в общ размер на 5 393,17 лева.

Обоснованото оплакване във въззивната жалба е за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на основни начала на гражданския процес - принципа на състезателното начало, равенство на страните, право на всяка от страните на ефективно участие в процеса (чл.8, ал.1 и чл.9 от ГПК) и процесуалните правила (чл.142 ГПК), довели до лишаване на ответниците от възможността да вземат участие в първото и единствено открито съдебно заседание по делото. С оглед на това и на основание чл.266, ал.3 ГПК въззивникът „Полюси консулт“ ЕООД представя и моли да бъде приет списъкът му по чл.80 ГПК на сторените пред първата инстанция разноски по делото.

Обосновани са и оплаквания за неправилност на решаващите изводи на първоинстанционния съд: - че атакуваният с иска договор за покупкопродажба на недвижими имоти е безвъзмезден, независимо че в него била определена цена, тъй като е прието, че същата е погасена чрез прихващане, но не е доказано насрещното вземане на купувача; - че приложените по делото договор за цесия от 25.02.2019г., с който „Полюси консулт” ЕООД е придобил вземане на „Деф” ЕООД от „Концепт про“ ЕООД, и спогодба от 15.03.2019г., сключена между „Полюси консулт” ЕООД и „Концепт про” ЕООД, са антидатирани и не установяват надлежно насрещно вземане на купувача, с което да се извърши прихващане с насрещното вземане на продавача за продажната цена; - че ответните дружества – страни по атакуваната сделка са свързани лица, поради което е налице презумпцията за знание но см. на чл.649, ал.4 от ТЗ, във вр. с чл.135, ал.2 от ЗЗД.

Като твърди, че: - оспорването от страна на ищеца на договора за цесия, сключен между „Деф” ЕООД и „Полюси консулт” ЕООД, е недопустимо; като трето лице, което не е страна по този договор, ищецът няма правен интерес да иска обявяването му за нищожен; - такъв правен интерес липсва и за прогласяване нищожност на подписаната между ответните дружества спогодба за уреждане на взаимоотношенията между тях, доколкото правата, произтичащи от нея не се противопоставят на каквото и да е право на ищеца, не го засягат или ограничават; - ищцовото дружество не е трето лице по см. на 2 чл.181 ГПК, тъй като не черпи каквито и да е права от дружествата „Деф ЕООД и „Полюси консулт” ЕООД и правата му не биха могли да бъдат увредени от евентуално антидатиране на договора за цесия; - в случая презумпцията по чл.649, ал.4 ТЗ не е приложима, а общата презумпция за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД не е налице, въззивникът счита, че искът по чл.135 ЗЗД е неоснователен. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и по същество да отхвърли предявения от ищеца иск. Претендира и присъждане на разноски за производството по делото.

В подадения писмен отговор вх. №6007/23.12.2022г. ищецът – насрещна страна „Агро номер едно“ ООД, ЕИК 202014399, обосновава подробно становището си за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

По повод и във връзка с оплакванията на страните с определението си по чл.267 ГПК въззивният съд е приел списъкът на ответника „Полюси консулт“ ЕООД по чл.80 ГПК на сторените пред първата инстанция разноски по делото, за представянето на който страната е била препятствана поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила чрез провеждане на открито съдебно заседание в нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК. Допуснал е и исканата от въззиваемия ищец „Агро номер едно“ ООД съдебно-счетоводна експертиза за установяване осчетоводяването на насрещните вземания между ответниците, за начина на погасяването на които е сключена спогодбата от 15.03.2019г., което доказателствено искане е било заявено още в допълнителната искова молба, но неоснователно е било оставено без уважение.

В хода на устните прения, слушани в последното по делото съдебно заседание, въззивникът „Полюси консулт“ ЕООД, представляван по пълномощие от адвокат М. Б. и адвокат А. Й., поддържа подадената въззивна жалба и моли за нейното уважаване.

Въззиваемият ищец „Агро номер едно“ ООД, чрез пълномощника си по делото адвокат З . М. поддържа оспорването на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Доводите на страната са развити подробно в представена писмена защита.

3

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от ищеца „Агро номер едно“ ООД, ЕИК 202014399, иск по чл.135 ЗЗД срещу осъществени разпоредителни сделки от длъжника „Концепт Про” ЕООД, ЕИК 202315281, в полза на втория ответник „Полюси Консулт” ЕООД, ЕИК 202401346 . Исковата молба е предявена на 28.10.2021г. пред Шуменски окръжен съд, съобразно чл.109 ГПК, по която е образувано т.д.

№125/2021г.

В хода на първоинстанционното производство с молба вх.

№4342/26.09.2022г. ответникът „Полюси Консулт” ЕООД е сезирал първоинстанционния съд с искане за спиране на съдопроизводството по предявения иск по чл.135 ЗЗД, основано на откритото с постановеното по чл.630 ТЗ решение по т.д. №2125/2021г. на Софийски градски съд (СГС) производство по несъстоятелност спрямо ответника „Концепт Про” ЕООД.

Първоинстанционният съд е отхвърлил това искане като неоснователно с произнесеното в съдебното заседание от 29.09.2022г. определение. С обжалваното понастоящем решение №60/31.10.2022г. първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл.135 ЗЗД, обявявайки за недействителни спрямо ищеца сделките с недвижима собственост на длъжника – първи ответник „Концепт Про” ЕООД.

От извършената от настоящия въззивен съдебен състав служебна проверка по обявените в Търговския регистър актове за „Концепт Про” ЕООД се установява, че с решение №962/04.08.2022г., постановено по чл.630 ТЗ по т.д. №2125/2021г. на СГС е открито производство по несъстоятелност за това дружество, с което възниква специалната компетентност на съда по несъстоятелността по отношение на предявените спрямо „Концепт Про” ЕООД исковете по чл.135 ЗЗД.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че атакуваната в условията на чл.135 ЗЗД разпоредителна сделка отличава със следните релевантни признаци:

Осъществена е между юридически лица, по отношение на които се установява свързаност по смисъла на §.1 от ДР на ТЗ, по линия на физическите лица И А (крайният собственик на „Верт 1“ ЕООД, ЕИК 4

203381708, което като едноличен собственик на „Сифал“ ЕООД, ЕИК 203444941, се явява и собственик на „Концепт Про” ЕООД, и на „Бренер Германия“ ООД, чуждестранно юридическо лице с идентификация HRB203986, което притежава „Полюси Консулт” ЕООД) и П П (лице, чрез което „Верт 1“ ЕООД и „Сифал“ ЕООД упражнява контрол върху „Концепт Про” ЕООД, и лице, чрез което Бренер Германия ООД упражнява контрол върху „Полюси Консулт” ЕООД).

Процесната разпоредителна сделка между „Концепт Про” ЕООД и „Полюси Консулт” ЕООД от 29.03.2019г. е осъществено въз основа и в изпълнение на слючена на 15.03.2019г. между тези две дружества спогодба, която в чл.1 регламентира прехвърлянето на собствеността на 151 недвижими имота (земеделска земя) да бъде извършена по данъчна оценка и за погасяване на дълг на „Концепт Про” ЕООД от 62 000 лева, придобит от „Полюси Консулт” ЕООД от предходен кредитор „ДЕФ” ООД чрез договор за цесия от 25.02.2019г., като нито спогодбата, нито цесионният договор съдържат инидивидуализация на дълга.

Паричните вземания от 226 797,23 лева - главница, с които ищецът „Агро номер едно“ ООД се легитимира като кредитор на „Концепт Про” ЕООД, произтичат от осъществени в периода м. май 2016 – м. декември 2018 година доставки на семена и препарати в рамките и за нуждите на осъществената от „Концепт Про” ЕООД търговска дейност, което вземане е установено с решение №85/27.07.2021г. по т.д. №754/2020г. на СГС.

Относно допустимостта на първоинстанционното решение .

В тази фактическа и правна рамка, при извършената служебна проверка за допустимостта на първоинстанционното решение въззивният съд намира същото за съответстващо на изискванията на закона – решението е постановено в рамките на защитим от чл.135 ЗЗД правен интерес, определен от релевантността на изложените в остоятелствената част основания, сочещи на (1) осъществена разпоредителна сделка между свързани лица с недвижима собственост на длъжника – прехвърлител, (2) като способ на погасяване на неиндивидуализиран дълг, с (3) увреждащ ефект за правото на ищеца като кредитор да насочи изпълнението на своето парично вземане върху разпоредената от неговия длъжник недвижима собственост. Доколкото 5 исковете по чл.135 ЗЗД са конститутивни по своята природа и с тях се упражняват индивидуални потестативни права, които нямат ефект върху и не засягат въпросите от обхвата на откритото с постановеното по чл.630 ТЗ решение производство по несъстоятелност на „Концепт Про” ЕООД, тези искове не попадат в ограниченията на чл.637 ТЗ (така - Определение № 147 от 26.02.1997 г. на ВКС по гр. д. № 6226/96 г., V г. о.; Определение № 305 от 8.03.2004 г. на ВКС по ч. гр. д. № 67/2004 г., ТК). Следователно, произнесената от първоинстанционния съд в с.з. от 29.09.2022г. необоснованост на искането на ответника за спиране на основание чл.637 ТЗ на съдопроизводството по делото е правилно и законосъобразно.

С цел прецизност на проверката и изложението по допустимостта на първоинстанционното решение следва да бъде посочено, че предвид факта на надлежното предявяване на исковете по чл.135 ЗЗД съобразно правилото на чл.109 ГПК не са налице и основанията за прилага на възникналата по-късно специална компетентност на съда по несъстоятелността на „Концепт Про” ЕООД (СГС, пред който се води т.д.№ 754/2020г.). От една страна, както вече бе посочено, предявеният в случая от „Агро номер едно“ ООД Павлов иск не е обвързан от последващо откритото производство по несъстоятелност за „Концепт Про” ЕООД (така решение № 57 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 695/2009 г., TK, I т. о.). От друга, тълкувателната практика по приложението на чл.109 ГПК и на чл.613 ТЗ се определя от момента на предявяването на иска по чл.135 ЗЗД като последващо настъпилата специална компетентност на съда по несъстоятелността няма и не може да има за последица прекратяване на надлежно заведеното исково производство по чл.135 ЗЗД (в този смисъл Решение № 76 от 22.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 472/2004 г., I т. о., ТК).

Въз основа на горното, настоящият въззивен съдебен състав заключава, че първоинстанционното решение е произнесено при спазване на процесуалните изисквания за надлежен и допустим съдебен акт.