Решение № 5035 от 02.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5035 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100505268 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба с вх.

№77440/21.03.2023 г. на Г. Р. Р. срещу решение № 3677 от 10.03.2023 г., постановено по гр. д. № 11459 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 141 състав, в частта, с която са отхвърлени частично претенции на ищеца-жалбоподател спрямо ответника ЗД „Б.и.“ АД за осъждането му да й заплати сумата над присъдената сума от 8000 лв. до пълния предявен размер от 25000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, частично от 30 000 лв., в резултат от ПТП на 05.09.2020 г.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост и взел предвид всички събрани по делото доказателства, поради което е стигнал до неправилни фактически и правни изводи за интензивността на претърпените болки и страдания и е присъдил несъответстващо на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да уважи и изцяло иска. Претендира разноски.

В постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата последният я оспорва, поддържайки становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на 1 атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която се претендира спрямо ответника ЗД „Б.и.“ АД сумата от 25000 лв., частично от 30000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 05.09.2020 г. ПТП по вина на водач на МПС „Хонда Сивик“ с д. к.

№****, застрахован по застраховка „ГО“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

С решение № 3677 от 10.03.2023 г., постановено по гр. д. № 11459 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 141 състав, ЗД „Б.и.“ АД е осъден да заплати на ищцата сума от 8000 лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП на 05.09.2020 г като за остатъка до пълния предявен размер от 25000 лв., частично от 30000 лв. претенцията е отхвърлена.

В частта, в която е уважена исковата претенция, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Срещу решението в частта, с която исковата претенция е отхвърлена, е постъпила въззивна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ до размера от 8000 лв., т. е. със сила на пресъдено нещо са установени всички елементи от фактическия състав на претенцията с изключения размера на претърпените неимуществени вреди.

Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

От приетите по делото писмени доказателства и заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, което съдът 2 кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че ищцата при процесното ПТП е получила контузия на гръден кош, счупване на четвърто ляво ребро, травматичен левостранен пневмоторакс, контузия на корема, контузия и хематом в областта под долната челюст, навяхване на шията, проведено е оперативно лечение с долна, левостранна торакоцентеза и дренаж, които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. В резултат на гръдната травма, ищцата е търпяла интензивни и продължителни болки в областта на гръдния кош, както и от навяхването на шията. Травматичните увреди в областта на шията и гръдния кош на ищцата са довели до ограничени движения на врата и снагата, които са били придружени с интензивни и продължителни болки, което е затруднявало ежедневието и самообслужването в период на около един месец. От приложената Епикриза по ИЗ за проведено лечение в специализирана клиника по ендокринология се установява, че ищцата е с доказан Тиреоидит на Хашимото. По делото не са налице данни от НЗОК, РЗОК, по които може да се уточни началото на диагностицираното заболяване на щитовидната жлеза. Възможно е от преживения стрес да се развие това автоимунно заболяване, но при липсата на данни за давността на болестта, вещото лице не може да заключи, че единствената причина за настъпване на Тиреоидит на Хашимото е претърпяното ПТП. Не е установено по делото наличието на хормонални промени, които да доведат до извод, че тиреодитът е причина за по-дълъг оздравителен процес. След получената травма на шията и хематомът под долната челюст, напълно е възможно ищцата след ПТП да е установила сама промените в щитовидната си жлеза, която е възлеста и тогава да е диагностицирано заболяването в лечебно заведение по ендокринология. Няма медицински доказателства за установен инсулином при ищцата. Вещото лице посочва, че не може да приеме с категоричност, че претърпяното ПТП е довело до образуване на такъв туморен процес в задстомашната жлеза. Доказана е дислипидимия, която е дълъг и сложен процес, свързан с лош контрол на храненето, профилактични прегледи, както и фамилни и други фактори водещи до нарушаване на обмяната на мазнините при всеки един индивид. Посочва, че няма медицинска документация за влошено състояние от страна на дихателната система, резултат от претърпения травматичен пневмоторакс, което да даде основание за извод, че общото и здраве се е влошило в резултат на претърпяното ПТП. По делото няма медицински данни, че наличните болестни изменения са довели до забавяне и затрудняване на възстановителните процеси, след претърпените травми в областта на шията, гръдния кош и корема. Обичайно след ПТП, налични предхождащи заболявания могат да бъдат диагностицирани тогава.

От изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, пък се установява, че ищцата е имала интензивни негативни преживявания, довели до дистрес и установяване на паническо разстройство. При инцидента са били налице 3 интензивни негативни преживявания /на силен страх и ужас от неочаквано случващото се, чувство за витална застрашеност, тревога за близките, безпомощност, притеснение за увреждане и инвалидизация/ и соматично болка. В следващите около три месеца имала негативни емоционални състояния, свързани със соматична болка и дискомфорт, неудобство, че имала нужда от помощ в ежедневието и за самообслужване, напрегнатост и тревожност поради невъзможността да изпълнява обичайните се задължения и занимания. В този период често ставала напрегната и много тревожна. Дори след физическото си възстановяване с променлива честота имала пристъпи на тревожност със силно сърцебиене, треперене на долните крайници, страх, че ще умре. Видно от представената документация, вещото лице посочва, че е налице каузална връзка между стресогенното събитие и предизвиканата реакция.

Отчетено е добро повлияване от приложената медикаментозна терапия. При актуално изследване, при ищцата е налице леко изразена тревожност. Понастоящем е налице остатъчна невротична фиксация и повишаване на тревожността при обекти и ситуации, напомнящи инцидента. В психологически план се касае за породени при ищцата интензивни и трайни състояния, които са оформили негативна доминанта в съзнанието й. Предвид изминалия сравнително голям период от време, не може да се очаква възвръщане на състоянието от преди инцидента, но е налице значимо редуциране на породените впоследствие панически кризи. По принцип пълното преодоляване на негативните последици е въпрос не само на време, но и на съчетание от фактори. При разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, посочва, че експертизата е изготвена на база данни от специализираната документация по делото и лично обследване на ищцата. Предвид изминалия период от време от инцидента не може да се очаква, че ищцата ще се възстанови в състоянието от преди инцидента, но се е повлияла положително от терапията, симптомите са редуцирани и тя се е приспособила към едно по-малко изискващо психосоциално функциониране. В конкретния случай се касае за по-леко и невротично разстройство в тревожностовия сектор, което не води до откъсване от реалността и инвалидицазия.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.Р. и К.К., тъй като същите са житейски логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.

Според Реджебов, съпруг на ищцата катастрофата я променила, приемала болкоуспокояващи и антидепресанти. Повече от 3 месеца продължила болката в реброто имала нужда от помощ. Отказвала да пътува вече в автомобил, защото имала уплах. Към настоящия момент не изпитвала затруднения в обслужването си.

От показанията на свидетелката К., с която ищцата е в близки приятелски, семейни и съседски отношения, се установява, че след катастрофата през 2020 г., здравословното и състояние се влошило. Видяла я една седмица след изписването от болницата. Била видимо отслабнала, с болки поради счупено ребро. Променила се 4 негативно след катастрофата, започнала да има пристъпи на нервност, паник атаки, треперене, прималяване, имала затруднения в обслужването, посетила невролог и психиатър. Станала интровертна и започнала да прекарва повече време вкъщи. Била в болничен 2-3 месеца, което твърдение се подкрепя и от приложените по делото болнични листове-един издаден от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогово“ ЕАД, и 3 бр. издадени от ДКЦ XVIII София, ЕООД за периода 05.09.2020 г. – 08.12.2020 г.

При определяне размера на обезщетението съдът съобразява вида на увреждането, степента и продължителността на болките и страданията, възстановителния период и перспективите за окончателното оздравяване, както начина, по който са се отразили върху ищеца – отражението върху неговото физическо и психическо здраве и личните и обществени контакти.

С оглед всичко изложено от една страна съдът споделя възражението на въззивника, че макар да е подробно коментирано от районния съд заключението на СПЕ и да са установени категорично обстоятелствата, обсъдени в мотивите на решението, същите не са отчетени в пълна степен при определяне размера на справедливото обезщетение.

От друга страна настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на въззивника, че при определяне размера на обезщетение първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид хипотеламична дисфункция, хиперинсулемия и тириоидит на Хашимото, които са настъпили следствие от претърпения на 05.09.2020 г. инцидент. В този смисъл съдът кредитира заключението на вещото лице по СМЕ, чийто извод опровергава тезата на ищцата.

Така при съвкупния анализа на събрания доказателствен материал съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата във връзка с травматичните увреждания, причинени от процесния инцидент, неимуществени вреди, е в размер на 15000 лв., от които 8000 лв. са присъдени на ищеца от първоинстанционния съд, в която част решението е влязло в сила поради необжалването му. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на още 7000 лв.