Определение № 5310 от 20.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5310 гр. София, 20.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско дело № 20248002102019 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Е. М. Д. – Д., чрез адв. А. Ч., срещу решения № 82/14.02.2024г. и № 155/18.03.3024г. по гр.д. № 673/23г. по описа на ОС Велико Търново, с първото от които са отхвърлени исковете срещу „Мултимес Груп“ ЕООД, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ и по чл. 128, т. 2 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед № 4/22.08.2022г., за незаконно; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 4820, 34 лв., и за присъждането на дължими трудови възнаграждения за периода м. септември 2019г. – 22.08.2022г. в общ размер на 18 801, 66 лв, а с второто – е оставена без уважение молбата на касатора за допълване на решение № 82/24г.

С жалбата срещу основното решение касаторът иска отмяната му, излагайки оплаквания за неправилност. В контекста на същите, които се свеждат до твърдението, че в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, съдът е приел, че мястото на работа на ищцата е в производствените помещения на ответното дружество в [населено място], на [улица]; че ищцата не е полагала труд на това място и срокът по чл.194, ал.1 КТ е изтекъл на 22.10.2014г., в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, на лист 87-89, се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и твърдения на страните, както и всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. по надлежно въведените с въззивната жалбата доводи. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на лист 89-91 се 1 поставят и въпросите:

1/ Кой е началният момент, от който започва да тече срока по чл. 194, ал.1 КТ за дисциплинарно наказание за системни нарушения – за всяко нарушение поотделно или за последното извършено?;

2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди довода от кой момент ответникът е имал информация, че ищцата нарушава трудовата дисциплина?;

3/ Може ли ответникът да уволни ищцата през 2022г., ако знае за нарушенията на трудовата дисциплина от 2013г.?

4/ От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението?;

5/ Длъжна ли е ищцата да полага труд в производствените сгради на ответника, намиращи се в [населено място], [улица], след като тя не е получила допълнителните споразумения, приложени в трудовото й досие, с които ответникът променя мястото й на работа?;

6/ Има ли право ответника да налага на ищцата дисциплинарно наказание за това, че не полага труд в място, за което тя не е надлежно уведомена, че трябва да се явява всеки ден от процесния период?

7/ Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва къде е мястото, на което ищцата полага труд, или това трябва да се доказва чрез документи – описаното такова работно място в трудовия договор?

8/ След като ищцата е заявила пред работодателя си, че е готова да започне работа в новоопределеното й работно място и на 17.08.2022г. се явява на портала на фирмата в [населено място], представлява ли отказът на ответника да я допусне до сградите на фирмата нарушение на трудовото законодателство?

9/ Може ли ищцата, с оглед обстоятелството, че на основание чл. 126, т.7 КТ работникът се подчинява на разпорежданията на работодателя си, да се противопостави на управителя на ответника, който е и неин пряк началник, на нарежданията му на кое място да полага труд? и

10/ Ако за целия период от сключване на трудовия договор до 22.09.2022г. ответникът редовно е декларирал в поделението на НАП отработените от ищцата часове за всеки месец от същия период и редовно е начислявал във ведомостта за заплати дължимите парични средства, длъжен ли е да ги изплати или има право да реши да не ги изплаща, защото тя е посещавала работно място, което не е определено в нейния трудов договор?

За всички десет въпроса се сочи, че разрешението им е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона, а за тези от първи до четвърти се твърди и че са разрешени в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС.

В жалбата срещу допълнителното решение - № 155, касаторът излага оплаквания, че мотивите на въззивния съд по отношение на искането да бъде допълнено основното решение като бъде обезсилено първоинстанционното решение в частта за разноските, са незаконосъобразни – в противоречие с ТР № 6/2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Заявява, че искането му за допълване на основното решение са основателни, тъй като в него 2 не са обсъдени всички негови доводи и оплаквания. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба срещу решение № 155, стр.10-12, се поставят в хипотезата на чл.

280,ал.1,т.1 ГПК два процесуалноправни въпроса, а именно:1/ За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и твърдения на страните, както и всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. по надлежно въведените с въззивната жалбата доводи и 2/ Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за надлежно и навременно предявяване от страните на искане за присъждане на направените по делото разноски чрез изявление и представяне на списък по чл. 80 ГПК и то преди даване ход на делото по съществото на спора?, а в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК - следните въпроси: 3/ Може ли един работник , който е подчинен според длъжностната си характеристика само на управителя на дружеството на работодателя да се противопоставя на устни нареждания на управителя ?; 4/ След като един работник не е допуснат от охраната на предприятието на работодателя си на територията на производствените сгради, длъжен ли е в следващите дни ежедневно да се явява на работа в тези производствени помещения?; 5/ Длъжен ли е работник да престира труда си на работно място, което не е посочено по реда на чл. 67, ал.1, т.1 вр. с т.4 на §1 от ДР на КТ в трудовия му договор?.

Насрещната страна по жалбата – ответникът „Мултимес груп“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Р. Т., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивните решения до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационните жалби. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира за допустими касационните жалби, а по исканията за допускане на касационно обжалване съобрази следното:

За да постанови решението си по съществото на спора - № 82/14.02.2024г., въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 22.10.2013г. между страните е сключен безсрочен трудов договор № 34, съгласно който работникът приема да изпълнява при работодателя длъжността „организатор обработка на производствена информация“ с място на работа: производство и месечно възнаграждение в размер на 450 лв. Работникът се е задължил да постъпи на работа на 22.10.2013г. ; проведен му е първоначален инструктаж, за което е издадена служебна бележка. Съгласно подписаната от ищцата длъжностна характеристика, същата има задължение да организира и участва в приемането или експедирането на стоките, обработва документацията, съпровождаща доставките, както и експедирането на стоките, осигурява своевременна и точна информация за наличностите в склада, следи за ефективното използване на складовите площи и др. Според длъжностната характеристика териториалното разположение на длъжността е производствената сграда на предприятието и ищцата е подчинена на управителя на фирмата и получава задачите си устно от прекия ръководител. Към този момент – октомври 2013г., ищцата и управителя на дружеството работодател, който е такъв от 2015г., са живели на семейни начала, а впоследствие са сключили и граждански брак. От показанията на свид. М. – гл. счетоводител при ответника от 2013г. се установява, че документите на ищцата за назначаването й на длъжност „организатор производство“ са й дадени от сегашния управител на дружеството.

Работното място по тази длъжност е вътре в производството. На тази длъжност във фирмата 3 има назначен и друг човек, който е работил в производствена база в Л.. Това е единствената база на предприятието, а в [населено място] управителят има къща. Свидетелката лично не е виждала ищцата в производствената сграда в [населено място], с изключение на един – два пъти, когато с децата е посещавала управителя. От показанията на свид. С. – служител ТРЗ при ответника се установява, че никога не е виждала ищцата да работи в предприятието на дружеството, което се намира в [населено място] и няма други бази. Виждала е ищцата да посещава съпруга си с децата. От показанията на свид. Н. – заемаща от 2016г. длъжността „мениджър – качество“ при ответника, се установява, че не познава ищцата и никога не я е виждала в производствените помещения, както и че задълженията на длъжността „организатор – обработка производствена информация“ не могат да се изпълняват дистанционно, защото се работи със специален софтуер на собствен сървър. От показанията на свид. А. – служител на ответника се установява, че познава ищцата като съпруга на управителя и никога не е я виждала в предприятието да изпълнява някаква работа. От показанията на свид. Д. – баща на ищцата се установява, че до 16- 17.08.2022г. не е знаел, че дъщеря му работи за ответника, но назад във времето я е виждал в дома й да работи със стокови разписки и фактури, но не знае конкретно какви са. След 2021г. по – често й гостувал и виждал, че се занимава с такива счетоводни документи.

Съгласно допълнително споразумение № 35 от 01.08.2015г. мястото на работа на ищцата от „звено производство [населено място], [улица]“ става „звено хладилна база [населено място], [улица]“. Съгласно справка за данни за осигуряване на ТД на НАП В. Търново, справки и удостоверения до ТП на НОИ, в периода от 01.01.2013г. до 31.07.2022г. ищцата е осигурявана като служител на ответното дружество и й е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете. За периода от м. септември 2019г. до м. август 2022г. всеки месец й е начислявано трудово възнаграждение. От показанията на свид. М. – гл. счетоводител при ответника от 2013г. се установява, че начислените трудови възнаграждения са оформени като заплатени в брой, макар и нито един от фишовете да е подписан от ищцата, доколкото управителят е казвал, че й е платил заплата. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по отношение начисляването на заплатите на ищцата счетоводството на ответника е водено редовно, в съответствие със счетоводното, данъчното и осигурителното законодателство, но по отношение на изплащането им, предвид липсата на документ доказващ плащане, счетоводството е нередовно, тъй като неплатените задължения не са отразени като задължение по счетоводна сметка „421 – Персонал“. Вещото лице е изчислило, че за процесния период нетния размер на трудовото възнаграждение на ищцата възлиза на 18 801, 66 лв., същото е осчетоводено като платено на ръка от касата на дружеството, но липсва положен подпис от нея върху фишовете за заплата. Според вещото лице обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ за период от 6 месеца възлиза на 4 820, 34 лв.

Ищцата и управителят на ответника са във фактическа раздяла от м. май 2022г.

Със заповед № 4/22.08.2022г., връчена на работника на 24.08.2022г., на основание чл. 190 ал.

1 т. 2 вр. чл. 187 ал. 1 т. 1 пред. 3 КТ, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се е неявяване на работа в периода от датата на сключване на трудовия договор – 22.10.2013г. до 4