Решение № 1271 от 26.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. Плевен, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И. при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20244430106929 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на молба от Л. В. С., ЕГН ********** от ***, ***, чрез адв. Е. И., против „***“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ***“, ***, с ЕИК ***********, представлявано от Н.П.П..

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***.

Твърди се, че съгласно договора за потребителски кредит, ищецът е следвало да върне сумата по кредита в размер на *** лева, при ГПР 47,18%, и фиксиран лихвен процент 40,05 %.

Твърди се, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията от ОУ към договора, а именно: едно иди две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 1 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работа заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции класификация, различна от „Редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Твърди се, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията на чл.5 от договора, същият дължи неустойка съгласно чл.11 на кредитора в размер на *** лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди се, че ищцата е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка.

Изложени са подробни съображения, че чрез предвиждането па неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които се събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигуряват допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградитетелна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Излагат се доводи, че фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица, изисквания, на които последните не могат да отговорят.

Ищецът развива аргументи, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция. Сочи се, че предвидената неустойка в размер на *** лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е 50 % от заетата сума в размер на *** лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Сочи се, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за 2 обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин ищецът твърди, че води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите прави.

Ищецът посочва следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение: за кредит от *** лева заемателят се е задължил да осигури поръчителство па физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най - малко 7 пъти размера на минималната работа заплата за страната или сумата от *** лева, т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече от предоставената в заем сума.

Ограничение в процесния договор за заем по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могат да бъдат само физически, не и юридически лица.

Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябва ла произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход ищецът счита за необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага с движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Ищецът прави извод, че недобросъвестно и в ущърб па потребителя, небанковата финансова институция е поставила към кредитополучателя неизпълними изисквания, за да обоснове получаваното на допълнителна печалба в нарушение па ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В тази връзка ищецът счита, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

Изложени са съображения, че преди сключването на договор за кредит кредиторът с длъжен да направи оценка на кредитоспособността на 3 потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

Ищецът счита, че неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката

Ищецът твърди, че неустойката е в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Сочи, че е предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество посочва, че тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца — заемодател и го обогатява неоснователно.

Отправено е искане за провъзгласяване нищожността на договора за кредит №***/ 03.10.2022г., като противоречащ на закона – ЗЗД, ЗЗП, ЗПК и добрите нрави.

Отправено е искане за осъждане на ответника „***” ООД да върне на ищеца сумата от 50 лева, представляваща платена без основание по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване па исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. Х. М. от САК.

Изложени са доводи, че правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право. Ответникът сочи, че по искови молби на ищеца са образувани следните дела по описа на РС-Плевен: гр. д. № 6932/2024 г., гр. д.

№ 6927/2024 г., гр. д. № 6938/2024 г., гр. д. № 6934/2024 г., гр. д. № 6936/2024 г., гр. д. № 2864/2024 г., гр. д. № 2872/2024 г., гр. д. № 2866/2024 г., гр. д. № 2867/2024 г., гр. д. № 2861/2024 г., гр. д. № 2860/2024 г.,. гр. д. № 2859/2024 г., 2863/2024 г., 2873/2024 г., 4089/2024 г., 4090/2024 г., 2870/2024 г., 4092/2024 г., гр. д. № 6922/2024 г., гр. д. № 6926/2024 г., гр. д. № 6929/2024 г., гр. д. № 6939/2024 г. и гр. д. № 6931/2024 г. Уточнява, че молбите се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва 4 една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Счита, че по този начин ищецът е упражнил правото си на иск като е злоупотребил с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а именно да се генерират разноски по 11 отделни производства. Отправено е искане по реда на чл. 213 ГПК настоящият съдебен състав да съедини горепосочените дела в едно производство и постанови едно общо решение по тях.

Твърди се в отговора на искова молба, че между ищеца и ответното дружество са сключени общо 25 договора с клауза като процесната, което говори за наличие на трайни отношения, създадени на база идентични условия, с които потребителят се е задължил многократно по свое желание и при пълна яснота относно финансовите последици от тях. В случай, че изходът на делото е в полза на ищеца, моли в полза на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство

Ответникът счита, че исковата молба е нередовна, тъй като е предявен е иск за парично вземане, но не е посочена банкова сметка за плащане, в случай че ответникът бъде осъден за това.

По същество излага доводи, че претенцията е изцяло неоснователна и недоказана.

Счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи, че действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № *** произтичат от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Излага доводи, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Твърди, че както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

Сочи, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 52,45% и ГПР определен в процесния договор в размер на 47,18%, в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице 5 нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Излага съображения, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи, че Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора; ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга и за да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Развива съждения, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай твърди, че е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

Излага доводи, че неустойката, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Посочва, че освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава.

Счита, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. Излага доводи, че в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.

Твърди, че към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Посочва, че неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Счита, че търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Сочи, че обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*" и съответната бележка след плана е посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на 6 задължението за предоставяне на обезпечение по кредита. Твърди, че ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.