Решение № 8641 от 25.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 60546/2022
- Вид
- Решение № 8641
- Подписан
- 25.05.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 5, параграф 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 5, пар.3, б. в · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 8641 гр. С., 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110160546 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“, във вр. чл. 5, пар.3, б. в, от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламента), от А. Д. А. срещу „У. Е.У.“ Кфт. чрез „У. Е.У. Кфт. – клон Б.“ КЧТ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 782,33 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение по договор за въздушен превоз за отмяна на полет №*******/19.07.2021 г. от Л. С. до Л. Б., ведно със законна лихва от 05.07.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 36456/2022 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил самолетен билет за полет от С. до Б. /Шарлероа/, който следвало да бъде изпълнен на 19.07.2021 г. в 19,15 часа. Твърди, че полетът е отменен, като не е информиран за отмяната на полета своевременно. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в размер на 782,33 лева.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, като посочва, че по така сключения договор полетът е отменен, но се дължи на метеорологичните условия на Л. С.гръмотевична буря, което наложило процесния самолет да кацне на Л. Б. при изпълнение на предходен полет. Навременното опериране на полетите е забавено, като изпълнение в по-късен час не е възможно поради установен от белгийските власти вечерен час на Л.то, а на следващия ден поради липса на свободен самолет. Счита, че случаят касае извънредни обстоятелства, които освобождават превозвача от отговорност.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК с доклада по делото, неоспорен от страните, и обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че 1 наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което ищецът има качеството пътник на процесния полет; явяването на ищеца на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза, отмяна на процесния полет, както и че разстоянието на полета определено по реда на чл. 7, пар. 4 от Регламента е над 1500 км. Спорен по делото е въпросът за наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламента.
Разпоредбата на чл. 5, пар. 3 от Регламента предвижда право на превозвача да откаже изплащане на обезщетение, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. С решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15, нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aйreos Portugueses, C74/19/. Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или полетите след него (решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19 ). Ето защо, за да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет в рамките на предпредпоследната ротация на това въздухоплавателно средство (решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19). В посоченото решение на СЕС по дело С-826/2019 е прието, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането. В тази връзка следва да се отчете, че съгласно констатациите на вещото лице по допуснатата СТЕ, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, в настоящия случай процесният полет по направление С. – Б., за който между страните не е спорно, че е налице валидно правоотношение по договор за превоз, е следвало да се осъществи с въздухоплавателно средство с регистрационен знак G-WUKN, като на същата дата с него е изпълнен полет и от Л. Лутън до Л. С., както и полет от Л. С. до Л. Б.. Видно от изводите на експерта, обратният полет ********* на въздухоплавателното средство от Л. Б. към Л. С. е бил с планирано време за кацане 17:45 местно време, като поради силен вятър с променящо се направление от изток до запад по решение на командира полетът е пренасочен и самолетът е кацнал на Л. Б. в 20:45 часа местно време. В тази насока са доказателствата събрани по реда на чл. 192 от ГПК - от „С.К.“ АД, съгласно които въздухоплавателното средство, с което е следвало да бъде извършен процесния полет, преди това е изпълнило полет ********* по направление от Л. Б. към Л. С.. Предвид това съдът намира, че и в настоящата хипотеза е приложимо разрешението, че изключването на отговорността на превозвача за заплащане на обезщетение за отменен полет е възможно при доказване наличието на извънредно обстоятелство, засегнало предишния полет - *********, опериран от него със същия самолет, както и причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и отмяната на следващия полет. От заключението на СТЕ се изяснява, че в периода 17:30 часа – 18:30 часа местно време, в който е следвало да кацне предходният полет *********, е била налице незначителна или разпръсната купесто-дъждовна облачност, покриваща от 3 до 4 2 осми части от небето и долна граница на облачността от 4000 фута над Л. С., както и вятър със скорост, варираща от 3 до 17 възела, като в нито едно от метеорологичните съобщения не е посочено наличието на гръмотевична буря. С оглед на уточнението на вещото лице, че кацането не е безопасно при едновременното наличие на гръмотевична буря в близост до Л.то и страничен вятър, съдът счита, че в процесния период, не е имало пречка за безопасното приземяване на самолета. Този извод не може да бъде направен по отношение на периода след 19:00 часа местно време, когато действително е очаквано кацането на същия, доколкото към този момент са били налице кумулативно и двете горепосочени природни явления. Ответникът не твърди и не установява причините, на които се дължи закъснението на предходния полет, изпълняван от въздухоплавателното средство, определено от превозвача за изпълнението и на процесния полет. Ето защо дори да се приеме, че метеорологичните условия в момента, към който е следвало да бъде приземен самолетът, изпълняващ полет *********, на Л. С., а именно гръмотевична буря и променлив вятър, водещи до невъзможност за безопасно кацане, обосновала и взетото от командира на въздухоплавателното средство решение за кацане на резервно Л., представляват извънредно обстоятелство по см. на чл. 5, пар. 3 от Регламента, съдът намира, че същото не се намира в пряка причинно-следствена връзка със закъснението на предходния полет, както и с отмяната на последващия, доколкото превозвачът вече е бил в забава за изпълнение на задължението си за своевременно приземяване на самолета. В този смисъл, ако предходният полет е бил изпълнен съобразно предвидените часове, за командира не би възникнала нуждата да приземи самолета на различно Л., доколкото в този момент, съгласно установеното по делото, не са били налице метеорологични условия, обуславящи невъзможност за безопасно кацане, нито за превозвача би възникнала необходимост от осигуряване на друг самолет за изпълнение на следващия полет. Предвид това съдът намира, че по отношение на предходния полет не са били налице извънредни обстоятелства, изключващи отговорността на превозвача. Не са налице такива обстоятелства и по отношение на полет W6 4327 по направление Л. С. – Л. Шарлероа с планиран час на излитане 19:15 часа местно време. Съгласно безспорно установеното по делото, въздухоплавателното средство, с което е трябвало да се реализира процесния превоз, е извършвало преди това друг полет по направление Б.-С., като същото не е кацнало в крайния си пункт, а полетът е отклонен и е кацнал на резервно Л. – Б.. Пренасочването на полета е осъществено по решение на командира на въздухоплавателното средство поради възникнали влошени метереологични условия – гръмотевична буря и страничен вятър с променлива скорост, наличието на които се установява от данните, удостоверени в метеорологичните съобщения. Съгласно уточненията, дадени от вещото лице по СТЕ при разпита му в съдебно заседание, тези съобщения се подават на всеки 30 минути, като в случай на изменение, в т.ч. и при нормализация на метеорологичните условия, се подава спешно съобщение, въз основа на което командирът може да вземе решение за безопасно кацане, но в случая такова липсва. Изводът за невъзможност за безопасно приземяване на предходния полет вследствие лоши метеорологични условия обаче не обосновава същевременно и невъзможност за изпълнение на следващия полет. Съгласно вече установеното по делото, предходният полет е бил планиран за кацане в момент, към който метеорологичните условия не са били неподходящи за безопасно приземяване, но същият е закъснял поради причини, непосочени от ответника. Независимо от това, дори късното кацане на преходния полет включително и на различно Л. да се приеме за извънредно обстоятелство, то разпоредбата на чл. 5, пар. 3 от Регламента изисква кумулативното наличие и на още една предпоставка – извънредното обстоятелство да не може да бъде избегнато "дори и ако са взети всички необходими мерки". В случая ответникът не твърди и не установява да е положил усилие да осъществи полета посредством друго въздухоплавателно средство. Ето защо, не може да се приеме, че кацането на предходния полет на друго Л. и със закъснение представлява извънредно обстоятелство по см. на чл. 5, пар. 3 от Регламента, доколкото не се констатира и пълна невъзможност за осигуряване на друг самолет за осъществяване на полета, нито други положени от авиопревозвача усилия в тази насока.
3
На следващо място, съдът намира, че лошите метеорологични условия също не представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, обосноваващи изключване отговорността на ответника. Видно от представените по делото писмени доказателства – бордната карта и данните, предоставени от „С.К.“ АД, процесният полет W6 4327 е следвало да излети от Л. С. по разписание в 19:15 часа местно време, когато е била налице гръмотевична буря и страничен вятър, създаващи небезопасни условия за излитане на самолета. Около час по-късно, съгласно разясненията, дадени от експерта в съдебно заседание и данните отразени в метеорологичните съобщения, в 20:30 часа местно време (съответстващо на 17:30 часа UTC -универсално координирано време) гръмотевичната буря е преминала, а метеорологичните условия са позволявали безопасно излитане на самолета.