Определение № 272 от 12.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Варна, 12.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600334 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 НПК Образувано по постъпил частен протест от Е.Е. –зам.окръжен прокурор в ОП - Разград срещу определение № 284 от 26.09.2023г. по НОХД № 261/2023г. на Разградски окръжен съд, с което било прекратено съдебното производство, а делото - върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Протестът като подаден в срок е допустим, а разгледан по същество се отчита от този съдебен състав като основателен.

С цел пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдебното производство било прекратено веднъж - с определение № 123 от 21.06.2022г. по НОХД 115/2022г. (на същото основание - нарушаване правата на подсъдимия поради несъответствие на обвинителния акт с изискванията на разпоредбата на чл.246 от НПК). Определението на съда не било атакувано, след което по делото било извършено допълнително разследване, в рамките на което била назначена повторна ССчЕ. Съобразно нейното заключение бил изготвен нов обвинителен акт, по който било образувано НОХД 261/2023г. на ОС – Разград, по което било постановено атакуваното определение.

В частния протест са изтъкнати фактически съображения, на базата на които се прави извод за неправилност на съдебното определение и се 1 защитава тезата, че ОА е изготвен в съответствие с изискванията на чл.246 от НПК и ТР 2/07.10.2002г. на ОСНК на ВКС. Твърди се, че след споменатото първо по ред прекратяване на съдебното производство, прокурорът отстранил допуснатите от него процесуални нарушения, като след приобщаване на назначената допълнителна ССчЕ по ДП, изготвил нов ОА, който бил в пълно съответствие с указанията на съда и с конкретната разпоредба на НПК.

Накратко атакуваното определение съдържа следната аргументация, обобщаваща смислово становищата на защитниците на подсъдимия, изразени в съдебно заседание:

1/общи разсъждения относно съдържанието на обвинителният акт и неговата роля в наказателното производство в контекста на пълноценното реализиране на правото на защита от страна на подсъдимия;

2/извод, че обстоятелствена част на обвинителния акт „създавала неяснота в обвинителната теза“. ОС посочил също, че отчита подхода на буквално възпроизвеждане в обвинителния акт на заключенията на вещите лица, като затруднителен при „изясняване на решението на прокурора по чл.

246 от НПК“;

3/общи заключения, че в обвинителния акт не били отразени ясно и недвусмислено всички правно релевантни факти, които да дадат възможност да се установи деянието, което прокурора твърди, че е извършил подсъдимия.

Посочил като пример, че подс.Х. бил обвинен в извършено престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 пр. 1 и пр.2 т.2 пр.1 и т.6 пр.1 и пр.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като в инкриминираните периоди потвърдил неистина пред органа по приходите за дължим годишен корпоративен данък чрез подадените дължими ГДД, като „съставил“ и „използвал“ неистински документи и документи с невярно съдържание. Същевременно ОС констатирал, че „на посочените от защитата места“ от обстоятелствената част на ОА било посочено, че подс.Х. се „снабдявал“ с такива документи;

4/констатация за основателност на възражението на защитата, че „липсвало ясно разграничение относно всички инкриминирани документи като неистински, което довело до затруднение при възможността напълно да разбере обвинението“;

5/констатация, че имало налице неяснота относно съображенията на прокурора да приеме, че е незаконосъобразно е включена съответната 2 фактура в ГДД с оглед посочен от защитата пример на сделка, която прокурора сочи, че не е налице реална доставка, без да посочва мотиви защо липсата на доставка води до заключение, че липсва сделка и че сделката не следва да се отрази в съответната декларация.

АС намира горните аргументи за неоснователни. Съображения:

Принципно, въззивната инстанция приема, че наличие на дефицит в съдържанието на ОА е имало, но при предходното произнасяне на ОС по реда на чл.249 от НПК по НОХД 115/2022г. на ОС - Разград.

След влизането в сила на съдебното определение по НОХД 115/2022г. на ОС - Разград, прокурорът извършил допълнително разследване, след което изготвил нов обвинителен акт, в който изключително подробно описал деятелността на подс.Х. в изпълнение на указанията на съда (макар и недостатъчно конкретни). Тази инстанция намира, че този обвинителен акт е в съответствие с изискванията, които му възлага процесуалния закон.

Съдът няма забележки по генералните изводи на ОС относно принципното съдържание на ОА, но намира, че те са неотносими към конкретния случай.

По останалите въпроси, изводите на първата инстанция остават несподелени.

Ето защо: АС не установява неяснота в обстоятелствената част, която да създава неяснота в цялата обвинителна теза. Точно и ясно е написано кога подс.Х. регистрирал търговското си дружество, кога го регистрирал по ЗДДС.

Как ангажирал счетоводното обслужване на „Йору боти“ ЕООД и с какво се занимавал като предмет на дейност през инкриминирания период. След това прокурорът подробно описал три отделни деяния, осъществени в три последователни години (2014-2016г.), които били свързани с потвърждаване на неистина в дължимите от подсъдимия ГДД, при което за определяне на годишния данък по ЗКПО били съставени и използвани от него неистински документи, како и такива с невярно съдържание, в резултат на което коректно корпоративния данък за внасяне не бил формиран коректно.

Използваните за целта неистински документи и тези с невярно съдържание били изчерпателно описани. А също бил посочен и техния вид.

Действително в ОА се твърди, че подс.Х. „съставил и използвал“ неистински 3 документи, како и документи с невярно съдържание. Липсва изрично посочване относно „съставените“ от него документи, като действително използваната в обстоятелствената част на ОА дума е „набавил“, а не „съставил“, но от цялостното съдържание на изложението може да се направи ясен извод, за кои документи иде реч. В крайна сметка обстоятелството по доказването на това дали част от документите, освен че са използвани, са били и съставяни от подс.Х., е въпрос на доказване в съдебната фаза.

Що се касае до останалите документи, то ясно е посочено както в обстоятелствената част, така и в диспозитива кои са неистински и кои са с невярно съдържание. Тук следва да се има предвид, с оглед претенциите на защитата, възприети и от ОС, че все пак става дума не за разследване на документни, а на данъчни престъпления.

Не се възприема и становището на първата инстанция, че подхода на възпроизвеждането в обвинителния акт на заключенията на вещите лица, може да се възприеме като „затруднителен при изясняване на решението на прокурора по чл.246 от НПК“. Такъв един извод се явява логически противоречив, тъй като обвинението се позовало тъкмо на тези заключения и това, че ги посочило в обстоятелствената част дословно, говори тъкмо за точност, а не обратното. Все пак следва да се държи сметка кога и защо се назначават експертизи и какво е тяхното предназначение в наказателния процес. Ако по ССчЕ в страните и съда възникват въпроси, то те следва да се отнесат към вещото лице при разпита му в с.з., а не да се поставят предварително под съмнение, от което да се направи извод за порок на ОА.

Не е коректно.

Що се касае до съждението в съдебното определение (синхронно с тезата на защитата), че била налице неяснота относно съображенията на прокурора защо посочил някоя си фактура и защо приел, че не нямало реална доставка по нея, без да се мотивира защо приел, че липсата на доставка водела до заключение, че липсвала сделка и трябвало или не сделката да се отрази в съответната декларация – това категорично е въпрос по съществото на делото.

Гореизложеното мотивира АС да приеме, че обвинителния акт съдържа необходимата конкретика, така щото правата на подс.Х. да са добре охранени. Ясно и разбираемо в ОА е пояснено в какви факти се обвинява и на 4 базата на какви доказателства.

Предвид изложеното намира, че съдебният акт следва да бъде отменен, поради което, на основание чл.345 ал.1 от НПК вр. чл.249 ал.3 от НПК Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 284 от 26.09.2023г. по НОХД № 261/2023г. на Разградски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5