Определение № 174 от 02.08.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Бургас, 02.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кирил Гр. Стоянов като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600176 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е взета мярка за неотклонение задържане под стража в разпоредително заседание.

В частната жалба, подадена от служебния защитник на подс. А. А. Щ., са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт.

Защитникът твърди, че взетата на 15.07.2021 г. по ЧНД №704/2021 г. на Бургаския окръжен съд спрямо обв. Щ. мярка за неотклонение задържане под стража, е била отменена с определение от 10.09.2021 г. по ЧНД №2685/2021 г. на СпНС. Твърди също, че с влязла в сила присъда от 28.02.2024 г. на Бургаския районен съд обв. Щ. е осъден за извършено на 07.10.2021 г. деяние на наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален строг режим, което наказание е следвало да изтърпи в края на мес. юли 2024 г.

Изтъква, че в разпоредително заседание при разглеждане на въпросите по чл.248 от НПК прокурорът поискал спрямо подс. Щ. да се вземе мярка за неотклонение задържане под стража поради предстоящото му освобождаване от затвора. Заявява, че с обжалваното определение първоинстанционният съд, уважавайки искането на прокурора, постановил спрямо подсъдимия мярка за неотклонение задържане под стража. Признава, че от събраните до момента доказателства се извежда обосновано предположение, че подс. Щ. е извършил инкриминираните деяния. Счита обаче, че не е налице реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши друго престъпление. Позовава се на известен постоянен адрес, на който подсъдимият е регистриран, както и на заявеното от него намерение да работи като арматурист заедно с брат си и баща си и да събере парични средства, с които да възстанови причинените на пострадалите щети и впоследствие да сключи споразумение за решаване на делото. Изтъква, че подсъдимият е оказал съдействие на разследването и винаги се е отзовавал при призоваването му. Обръща внимание, че евентуално наложеното му в това производство наказание ще бъде кумулирано с наказанието лишаване от свобода от пет месеца, наложено му през мес. февруари 2024 г. В този смисъл приема, че подсъдимият няма интерес да бяга от правосъдието или да върши нови престъпления. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение, с което на подс. Щ. е взета мярка за неотклонение задържане под стража.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас чрез своя представител прокурор Й.Г. е депозирала писмено становище по частната жалба, в което нейният представител заявява, че счита жалбата за допустима, но неоснователна. Изтъква, че подс. Щ. е предаден на съд за 1 тежки умишлени престъпления по: чл.214, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.2, т.6 вр. ал.3, т.7 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до десет години. Обръща внимание, че деянията са били извършени в непродължителен период от време от 10.07.2021 г. до 13.07.2021 г. спрямо четири пострадали лица. Счита, че не е нарушено изискването на чл.63, ал.4, изр.1 от НПК за максимална продължителност на задържането, тъй като на досъдебното производство обв. Щ. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража в периода от 15.07.2021 г. до 10.09.2021 г., а от 29.11.2023 г. същият е с мярка за неотклонение подписка. Подчертава, че на досъдебното производство след обявяване на обв. Щ. за общодържавно издирване, същият е бил установен на 23.11.2023 г. на летище София при пристигане от Федерална Република Германия. Приема, че е налице реална опасност подс.

Щ. да се укрие, която обосновава с вида и размера на наказанията, предвидени за престъпленията, за които са му повдигнати обвинения и ефективната форма на изтърпяване на наложените му наказания лишаване от свобода. Като допълнителен аргумент изтъква факта на предприето в хода на досъдебното производство от обв. Щ. пътуване извън България и пребиваване във Федерална Република Германия в гр. Хановер. Мотивира реална опасност от извършване на ново престъпление с обремененото съдебно минало на подсъдимия. Смята, че мислимото приложение на чл.23, ал.1 от НК не може да препятства определянето на адекватната мярка за неотклонение задържане под стража. Като намира обжалваното определение на първата инстанция, с което спрямо подс. Щ. е взета мярка за неотклонение задържане под стража, за обосновано и законосъобразно, предлага въззивният съд да го потвърди.

Настоящата частна жалба е подадена от защитника на подсъдимия, който има право на такава против постановеното определение относно мярката за неотклонение и в седмодневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл.342, ал.1 вр. чл.249, ал.3 от НПК, поради което жалбата е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди обстоятелствата, релевантни за мярката за неотклонение в съдебната фаза, съобрази становището на прокурора от въззивната прокуратура и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че частната жалба е неоснователна.

По повод направено в разпоредителното заседание искане на прокурора за вземане спрямо подс. А. Щ. на мярка за неотклонение задържане под стража, първоинстанционният съд, приемайки че от събраните по делото доказателства може да се направи разумно предположение, че подсъдимият е съпричастен към престъпленията, за които е обвинен и наред с това съществува реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление, взел спрямо подс. Щ. мярка за неотклонение задържане под стража.

Изследвайки всички факти, значими за вида на взетата мярка за неотклонение, въззивният съд установи следното:

С постановление от 14.07.2021 г. подс. Щ. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр. ал.1, вр. чл.213а от, ал.2, т.6 от НК. Както в това постановление, така и в протокол за разпит на обвиняем от 14.07.2021 г., подс. Щ. е посочил за свой постоянен адрес, на който е регистриран и на който да бъде призоваван следния пълен и точен адрес: с. ....

Подс. А. Щ. е бил задържан под стража по настоящото наказателно дело на 15.07.2021 г., като с определение №311 по ЧНД №704/2021 г. на Окръжен съд – Бургас спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража. С определение по протокол №99 от 22.07.2021 г. по ВЧНД №150/2021 г. Бургаският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на защитника на обв. Щ. против първоинстанционното определение като 2 недопустима поради подаването й след изтичане на законоустановения срок за обжалване.

С постановление от 09.08.2021 г. наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас е изпратил образуваното срещу обв. А. А. Щ. досъдебно производство по компетентност на Специализираната прокуратура, която го приела за наблюдение.

По повод искане на защитника на обв. Щ. за изменение на взетата спрямо същия мярка за неотклонение задържане под стража, с определение по протокол №426 от 10.09.2021 г. по ЧНД №2685/2021 г. състав на Специализирания наказателен съд е отменил взетата спрямо обв. А. Щ. мярка за неотклонение задържане под стража, приемайки че същата е била постановена от некомпетентен съд, за какъвто е счетен Бургаския окръжен съд.

Обв. Щ. е бил освободен от ареста, като спрямо него не е била постановена никаква мярка за неотклонение.

Бидейки на свобода, на 07.10.2021 г., в гр. Бургас, подс. Щ. е извършил престъпление кражба при опасен рецидив по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. По образуваното по този повод наказателно производство обв. Щ. не е бил задържан под стража.

На 23.10.2021 г. обв. А. Щ. е напуснал територията на Република България. Завърнал се в страната на 10.11.2021 г.

На 18.11.2021 г. обв. А. Щ. отново е напуснал пределите на Република България.

С телеграма от 25.01.2022 г. обв. А. Щ. е бил обявен за общодържавно издирване, тъй като не е бил намерен на съобщения от него постоянен адрес, на който е бил регистриран и на който да бъде призоваван по делото - с. .....

С постановление от 07.03.2022 г. на наблюдаващия прокурор от Специализираната прокуратура производството по настоящото наказателно дело е било спряно поради отсъствието на обв. Щ. от страната и до установяването му.

С постановление от 15.07.2022 г. на наблюдаващия прокурор от Специализираната прокуратура досъдебното производство е било изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура – Бургас поради закриване на специализираните съдебни институции, като Окръжна прокуратура – Бургас приела делото по компетентност.

На 23.11.2023 г. обв. А. Щ. се завърнал в страната на летище София със самолетен полет от Франкфурт, Федерална Република Германия, за което била информирана Окръжна прокуратура – Бургас.

С постановление от 28.11.2023 г. на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас производството по настоящото наказателно дело е било възобновено.

С постановление от 29.11.2023 г. обв. А. Щ. отново е бил привлечен като обвиняем за извършени от него в к. к. „Слънчев бряг“, в периода 03.07.2021 г. – 13.07.21 г., престъпления по: чл.214, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.2, т.6 вр. ал.3, т.7 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до десет години. Със същото постановление спрямо обв. Щ. е била взета мярка за неотклонение подписка, като изрично му е било разяснено задължението да не променя местоживеенето си и е бил предупреден, че при неизпълнение на взетата мярка за неотклонение същата ще бъде изменена в по-тежка. Както в това постановление, така и в протокола за разпит на обвиняем от 29.11.2023 г., обв. Щ. отново е посочил за свой постоянен адрес и адрес за призоваване с. ..... В протокола за разпит обв. Щ. е заявил, че не желае да му бъдат предявени материалите по разследването.

С обвинително заключение от 23.02.2024 г. разследващият полицай е изпратил досъдебното производство на Окръжна прокуратура – Бургас с мнение за предаване на обв.

Щ. на съд.

3

По повод внесен обвинителен акт от 27.03.2024 г. на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас е било образувано първоинстанционното наказателно производство – НОХД №427/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

За насроченото на 22.05.2024 г. разпоредително заседание на подс. Щ. е била изпратена призовка на посочения от него и в приложението към обвинителния акт адрес - с.

..... Кметът на населеното място е върнал съобщението по чл.247в от НПК с отбелязване, че адресатът А. Щ. не е бил открит на адреса и че понастоящем той изтърпявал наказание в затвора в с. Дебелт.

С одобрено от съда споразумение №117 от 28.02.2024 г. по НОХД №272/2024 г. на Районен съд – Бургас подс. Щ. е бил признат за виновен в извършване на 07.10.2021 г. в гр.

Бургас на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален строг режим.

Подс. Щ. постъпил на 08.03.2024 г. в Затвора Бургас за изтърпяване на наложеното му по НОХД №272/2024 г. на Районен съд – Бургас наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца. Той не е уведомил нито разследващия орган, нито наблюдаващия прокурор за настъпилата промяна в местопребиваването му, свързана с напускане на адреса, посочен от самия него за призоваване, макар и напускането на адреса да не е станало по негова воля.

По разпореждане на съдията – докладчик на 15.05.2024 г. в Затвора Бургас на подс. Щ. са били връчени препис от обвинителния акт, препис от разпореждането за разпоредителното заседание и призовка.