Решение № 189 от 19.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20265000500342 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от С. М. Н. чрез процесуалния й представител адвокат Л. Л. против решение № 464/08.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1751/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, за което излага подробни съображения, като моли съда да го отмени и вместо това да постанови друго, с което да осъди ответниците солидарно да й заплатят 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 519,07 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 17.12.2023 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение, за двете инстанции.

Въззиваемият Община Пловдив оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за 1 прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна и моли съда да го намали.

Въззиваемият „Търговски център Север“ ЕООД – с. Брани поле, Пловдивска област чрез процесуалния му представител адвокат И. М. счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С. М. Н. чрез процесуалния й представител адвокат Л. Л. против Община Пловдив и „Търговски център „Север“ ЕООД – с. Брани поле, Пловдивска област обективно кумулативно и субективно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че на 17.12.2023 г. около 13,30 ч. в гр. Пловдив, на Руския пазар на ул. „Напредък“ вървяла със сина си между сергиите, но се подхлъзнала и паднала по гръб на заледен участък, екип на Бърза помощ я завел в болница, там били направени рентгенови снимки и дадени указания да лежи в продължение на 10 дни, а при проблеми да потърси ортопед. Доколкото болките й се усилили, Н. отишла в ДКЦ „Пълмед“, били й направени нови изследвания и назначено лечение, наложило се да се придвижва с патерици два месеца, през който период не можела да се обслужва сама и ежедневно разчитала на помощта на сина си, но с течение на времето състоянието й се влошавало и няколко пъти ходела на медицински прегледи и купувала лекарства. В исковата молба се твърди, че при падането ищцата получила контузия в областта на тазобедрената става, контузия на десния лакът, счупване на пубиса, фрактура на ишиадичната кост вдясно, от които тя изпитвала силни и нетърпими болки, дискомфорт, стрес, страх, загуба на време и средства, възстановявала се продължително и била зависима от грижите на близките си, бил нарушен ритъмът й на живот поради принудително обездвижване, а левият й крак е с ограничени движения и към настоящия момент. Ищцата счита, че причина за падането било заледеното, 2 непочистено и неопесъчено обществено място за движение на пешеходци на Руския пазар в Пловдив, който „Търговски център „Север“ ЕООД е взел на концесия и има задължение да поддържа по безопасен за гражданите начин, а Община Пловдив е собственик на терена и също отговаря за почистването и поддържането му, като ответниците не са положили дължимата грижа за почистване, поддържане и обезопасяване на района на пазара. Предвид изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди солидарно ответниците да й заплатят 30 000 лв. обезщетение за описаните неимуществени вреди и 519,07 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени медицински изследвания, закупени материали и лекарства, подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 17.12.2023 г. до окончателното им изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът Община Пловдив оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Оспорва настъпването на инцидента по описания от ищцата начин, претърпяването на вреди от Н. в резултат на инцидента, както и че тя носи отговорност за това поради сключен договор с другия ответник, по силата на който тя му е предоставила имота за ползване, а той е поел задължение да го поддържа. При условия на евентуалност оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като многократно завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради това, че при злополуката тя не е съобразила метеорологичните условия, пътната настилка с начина си на придвижване и подходящи обувки за това, както и че не е провела правилно лечение и рехабилитационни процедури. Претендира разноски.

Ответникът „Търговски център „Север“ ЕООД – с. Брани поле, Пловдивска област чрез процесуалния му представител адвокат И. М. счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Признава, че към момента на инцидента е концесионер на Руския пазар по силата на сключен с общината договор, но не счита, че като такъв е имал задължения за почистване и опесъчаване на пътя между сергиите на пазара, каквото не предвидено в договора, доколкото общината възложила зимното почистване на друг субект по силата на договор за обществена поръчка. Твърди също, че теренът към посочената в исковата молба дата бил перфектно почистен и сух, като е възможно ищцата да е паднала на друго 3 място и да е получила описаните увреждания, поради което оспорва наличието на причинна връзка между инцидента и травмите на Н., която имала стара травма, довела до падането на 17.12.2023 г., както и твърди, че е възможно тя да е претърпяла последващ инцидент. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от минимум 50 % от Н. поради несъобразяване със зимната обстановка, невнимание, загуба на кондиция поради здравословни причини и използване на неподходящи за сезона обувки, с което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Претендира разноски.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от С. М. Н. против Община Пловдив и „Търговски център „Север“ ЕООД - с. Брани поле, Пловдивска област искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 519,07 лв. обезщетение за имуществени вреди, равняващо се на заплатените медицински изследвания, закупените материали и лекарства, от които 150 лв. скенер без контрастна материя, 50 лв. патерици „подмишечни“, 16,20 лв. „Каннадерм ментол“, 51,04 лв. „Ендотелон“ таблетки и „Детралекс“ таблетки, 60 лв. освидетелстване в Съдебна медицина, 60 лв. антиемболични чорапи до бедрото, 81,83 лв. „Мексия“ и „Детралекс“ таблетки и 50 лв. ядрено-магнитен резонанс, които вреди се твърди да се настъпили на 17.12.2023 г. на територията на Руски пазар в гр. Пловдив в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнено задължение за почистване и опесъчаване на заледен терен, а С.

М. Н. е осъдена да заплати на Община Пловдив 609,72 евро разноски за вещо лице и 105,00 евро възнаграждение за юрисконсулт и на „Търговски център „Север“ ЕООД - с. Брани поле, Пловдивска област 102,26 евро разноски за вещо лице и 2 812,11 евро адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищцата изцяло, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата 4 фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, претърпени от пострадалия /ищцата/, вредите да са причинени от действието или бездействието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, това действие или бездействие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието или бездействието и настъпилата вреда.

По отношение на претърпените от ищцата вреди в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите В. Н. и К. А., като предвид близката родствена връзка на първия от тях с ищцата /неин син/ съдът ги обсъжда при отчитане разпоредбата на чл. 172 от ГПК, мотивираща известна негова заинтересуваност от изхода на делото, но в същото време даваща му възможност на преки и непосредствени впечатления от релевантните факти.

Според свидетеля Н. на 17.12.2023 г. той и майка му посетили Руския пазар в Пловдив, където Н. паднала на земята, продавачите от сергиите й се притекли на помощ, за да я вдигнат, донесли столче, на което седнала, дали й вода, тя изпитвала болки и не можела да изправи, поради което бил извикан екип на Бърза помощ, който я закарал в болница за образни изследвания, след които й предписали обездвижване и назначили контролен преглед след 10 дни, тя била в шок, треперела, не можела да стъпва на краката си, прибрали се вкъщи, но състоянието на ищцата се влошавало, свидетелят поел всички грижи за нея като готвене, обличане, водене до тоалетна, на десетия ден тя отишла в „Пълмед“, където й направили ново изследване и установили фрактура в областта на таза, казали й, че трябва да лежи неподвижно между 45 и 50 дни и предписали медикаменти, но въпреки това кракът й започнал да набира и получила оток с промяна на цвета към лилаво, били назначени инжекции с антикоагуланти и от средата на февруари на следващата година отокът започнал да спада, но Н. започнала да куца и било установено, че вследствие на фрактурата имала изтичане на костен мозък на ходилото в 5 предпоследния пръст.

В същата насока са и показанията на свидетеля А., който знаел от свидетеля Н., негов приятел от дете, че през 2023 г. майка му паднала и се ударила лошо, той видял Н. в дома й, че лежи и кракът й бил подут, при разговор тя казвала, че има доста силни болки и не може да стъпва на крака си, затова на 27.12.2023 г. той помогнал да я свалят от апартамента и да я закарат в болница, а за нея се грижел изцяло синът й.

От карта за оказана спешна медицинска помощ се установява, че на 17.12.2023 г. на С. Н. била оказана медицинска помощ, пациентката съобщила, че е паднала и изпитва болка в областта на таза и дясната ръка, но при извършена на 17.12.2023 г. рентгенография на ищцата в УМБАЛ „Пловдив“ АД не били установени фрактури.

При последващо изследване на 27.12.2023 г. в ДКЦ „Пълмед“ ЕООД била установена фрактура на ишиадичната кост вдясно.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р З. Н., изготвено на база всички приети по делото медицински документи, се установява, че на Н. е било причинено счупване на дясната седалищна кост и счупване на долното рамо на дясна срамна кост в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет, които отговарят по време и начин на твърдените от ищцата за инцидент на 17.12.2023 г., с който са в причинно-следствена връзка. Тези увреждания причиняват трайно затрудняване на десния долен крайник за 1,5 - 2 месеца, за който период е трябвало да се възстанови ищцата, но се е получило усложнение – остеопороза /разреждане на костното вещество/ в областта на глезенната става, като в началните дни болките са били силни и постепенно са намалели, такива счупвания се случват често и по различни механизми, тъй като тези кости са сравнително тънки и за тях не се предвижда рехабилитация.