Решение № 278 от 09.07.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Провадия, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря В. Н. С. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20263130100055 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 92 ЗЗД предявен от ****“ Булстат **** със седалище и адрес на управление **** срещу Х. М. И., ЕГН ********** с адрес с. **** за осъждане ответникът да заплати сумата от 1668,72евро, част от вземане цялото в размер на 2207,73евро, представляваща неустойка по т. 15 от сключен между страните на 23.10.2023г. договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност за „****“, съизмеряваща се с разходите за издръжка за 1390 неотработени дни /от 21.08.2025г. до 10.06.2029г./, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда- 29.01.2026г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Въз основа на сключен с ответника безсрочен трудов договор от 10.06.2024г., е заемал при него длъжност „****“ в експлоатационен пункт Каспичан към ПТП Г. Оряховица. На тази длъжност е бил назначен, след като на база сключен между страните на 23.10.2023г. договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност за „****“, ответникът е преминал обучение. В края на обучението си е издържал изпитите по теория и практика, и му е било издадено удостоверение № 2371-199/19.04.2024г. за завършен квалификационен курс. На база придобитата квалификация ИА **** му е издала свидетелство № **** за придобита правоспособност „помощник- машинист локомотивен“. На 10.06.2024г. постъпил на работа, а на 21.08.2025г. ТПО е било прекратено с подадено от ответника 30дневно предизвестие, на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

Твърди, че в т.15 от договора за придобиване на професионална квалификация и правоспособност е предвидено, че при прекратяване на ТПО по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, работникът дължи неустойка в размер на разходите за обучение /учебна такса, изплатена издръжка, възнаграждение на обучаемия и др./ изчислени съразмерно на неотработената част от 5г. срок по т. 11 от договора, през който работникът е следвало да полага труд в предприятието.

Твърди, че на основание т. 7 от договора и анекс към него от 24.01.2024г., в периода 1

23.10.2023г. – 19.04.2024г. е платил на ответника издръжка в размер на МРЗ за страната780лева за 2023г. и 933лева за 2024г., общо 4287,49лева. Съответно, неустойката по т. 15 в размер на платената издръжка, изчислена съразмерно на неотработената част от 5г. срок сочи да е 1668,72евро за общо 1390дни от 21.08.2025г. до 10.06.2029г.

Твърди, че в деня след изтичане на предизвестието, ответникът се е явил при работодателя за оформяне документално напускането му и тогава да му е била връчена поканата за заплащане на неустойка по договора.

Продължаващото неизпълнение на това му задължение сочи да обосновава интерес от търсената сега съдебна защита.

Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Исковата претенция се оспорва като неоснователна.

Не оспорва, че: е бил страна по сочения договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност за „****“ от 23.10.2023г. и последващо сключен на 10.06.2024г. трудов договор; че трудовият договор от 10.06.2024г. е бил прекратен от него с предизвестие считано от 21.08.2025г.

Искът се оспорва като неоснователен по следните съображения: Твърди, че е налице злоупотреба с право, защото на 17.11.2025г. между страните е било сключено споразумение за изплащане на парично задължение имащо характер на спогодба. С него страните са се споразумели относно общия размер на дълга- 4317,95лева- стойност на направени разходи за учебна такса, изплатена издръжка, възнаграждение за обучаващо лице, дължими по чл. 15 от договора. До подписването му се сочи да се е стигнало в резултат на водени преговори поради нищожността на неустойката по чл. 15 от договора, съобразно мотиви на ВТОС по в.гр.д.№ 549/2025г. водено от негов колега, страна по идентичен договор. След подписване на споразумението, още същия ден ответникът е извършил плащане на сумата от 4317,95лева по сметка на ищеца. Твърди, че с така извършеното плащане е заплатил търсените сега разходи за издръжка, поради което счита с настоящия иск да се цели неоснователно обогатяване чрез повторно събиране на вече събрана сума.

На второ място, прави възражение за нищожност на уговорката на чл. 15, поради следното: липса на постигнато съгласие относно вида на вредите, които тя ще обезщетява; липса на логика в искането за двойно плащане, след като работникът възстановява всички реални разходи на работодателя; недопустимост на наказателната й функция при липса на изрична уговорка за това; неоснователно обогатяване на кредитора на база действителните загуби, които при това са били вече платени.

След това, възразява срещу размера на неустойката. Прави възражение тя да е прекомерна и иска намаляването й до 5% от договорения размер.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В открито съдебно исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на страните. Ангажират се писмени защити.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Основателността му, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие на валидно сключен на 23.10.2023г. договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност за „****“ със соченото съдържание, а впоследствие и безсрочен трудов 2 договор от 10.06.2024г., по който е заемал длъжност „****“; прекратяване на трудовия договор от 10.06.2024г. считано от 21.08.2025г. на основание чл. 326, ал.1 КТ; уговорена между страните неустойка, нейната валидност и размер. Успешно проведеното им доказване възлага в тежест на ответника да докаже своите положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, че на 17.11.2025г. между страните е било сключено споразумение за изплащане на парично задължение, с което са уредени последиците от неизпълнение задължението му по чл. 11 от договора от 23.10.2023г., че е платил по него на ответника сумата от 4317,95лева; възраженията си, че уговорката на чл. 15 от договора за квалификация страда от сочените пороци, в т.ч. нищожността й поради уговаряне размера на неустойката извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Между страните не е съществувал спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т.

4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните факти: на 23.10.2023г. между страните е сключен договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност за „****“; на 10.06.2024г. между страните е сключен трудов договор, по който ответникът заема длъжност „****“; трудовият договор от 10.06.2024г. е бил прекратен от ответника с предизвестие, считано от 21.08.2025г.

От приетите по делото писмени доказателства, се установява още следното:

На 23.10.2023г. страните са сключили договор за преквалификация и придобиване на правоспособност. Съгласно предмета на договора ответникът е приел да бъде включен в курс по обучение и полагане на изпит за придобиване на професионална квалификация и правоспособност за **** организиран от Центъра за професионално обучение към **** по одобрен учебен план и график на учебните занятия. Продължителността на теоретичното обучение е от 23.10.2023г.- 26.01.2024г., а на практическия стаж- 260часа от 29.01.2024г. като второ лице **** и 16часа като второ лице ревизор вагони. Задължение на работодателя е да заплати учебната такса за обучението, както и да заплаща за времето на обучението издръжка на обучаемия от 780лева. А след завършване на обучението и при наличие на свободна щатна бройка в 6м срок да осигури на обучаемия работа /чл. 9/. Задължение на обучаемия, съгл. чл. 11 е да завърши успешно обучението и ако работодателят направи предложение за назначаване, да постъпи на работа по трудов договор за срок не по- малко от 5г. на длъжността, за която е обучаван или друга подходяща съобразно притежаваната квалификация. В раздел IV други условия по договора са разписани и последиците от неизпълнение на задълженията на страните. В чл. 15 е договорено, че ако в 5г. срок, след постъпване на работа, ТПО с обучаемия се прекрати на някое от основанията- чл. 325, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, чл. 326, ал. 1 КТ, чл. 328, ал. 1, т. 5 и т. 12 КТ, чл. 330, ал. 1 КТ и чл. 330, ал.1, т.1 и т. 6 КТ, то тогава обучаемият е длъжен да възстанови на работодателя разходите по неговото обучение- учебна такса, платена издръжка, разходи за допълнителни възнаграждения, разходи за безплатно пътуване по ж.п. мрежата и др., съразмерно на частта от срока на договора, през който не е положен труд, както и да заплати на работодателя неустойка в същия размер. Същата санкция в чл. 16 е предвидена и за хипотеза, в която обучаемият не постъпи на работа. С Анекс от 24.01.2024г. е изменен чл.7 от договора касателно размера на платимата издръжка на обучаемия за срока на обучението, като е предвидено тя да се определя на база определеният размер на минималната работна заплата.

Съгласно протокол № 231-115-24/19.04.2024г. на изпитната комисия, ответникът е преминал успешно изпитите по теория и практика, и е придобил правоспособност помощник локомотивен машинист, за което е получил и съответното удостоверение.

В изпълнение задълженията на работодателя и обучаемия по договора, на 10.06.2024г. между страните е бил сключен трудов договор № 294 със срок на изпитване, по 3 който ответникът е заел длъжност „****“ с място на работа ПТП Горна Оряховица- района на локомотивно депо Русе.

На 16.07.2025г. ответникът е подал до работодателя заявление за освобождаване от длъжност по взаимно съгласие, считано от 16.07.2025г., а ако такова не бъде постигнато, заявлението да се счита за 30дневно предизвестие. Върху молбата е налична резолюция на работодателя- след изтичане на предизвестие.

Със заповед на работодателя № 345/20.08.2025г., ТПО с ответника е било прекратено, считано от 21.08.2025г., на основание чл. 326, ал. 1 КТ с изтичане на предизвестието дадено от работника.

На 17.11.2025г. между страните е било подписано споразумение за изплащане на парични задължение. С него страните са постигнали договореност, че ответникът дължи на работодателя сумата от 4317,95лева- представляваща общия размер на разходи за учебна такса, изплатена издръжка, възнаграждение, дължими на основание чл. 15 от сключения на 23.10.2023г. между тях договор. Същия ден, ответникът е извършил банков превод на сумата към ищеца.

При така установените факти по повод договорните отношения между страните, спорният въпрос между страните е изцяло правен. Предприетата защита от ответника е с въведени правопогасяващи и правоизключващи възражения за погасяване на задължението и за нищожност на клаузата за неустойка.

Сключеният между страните на 23.10.2023г. договор е такъв по чл. 234 КТ за повишаване на квалификацията. Съгласно чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ с него страните могат да предвидят отговорност при неизпълнение на поетото от служителя задължение да работи при работодателя определен срок, както е процедирано в случая с уговорката по чл. 15.

Идеята е, работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател да компенсира разходите му вложение в обучението на работника. Размерът на обезщетението при неизпълнение на договора /чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ/ от страна на обучавания не е определен чрез законов императив. Това ще рече, че договорът следва да се тълкува по правилото на чл. 20 ЗЗД като се търси действителната воля на страните и клаузите се схващат в смисъла, който най- пълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Разпечатката съдържа 37 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f83587ed-1347-4d6d-92aa-276a05fa6590