Определение № 32579 от 11.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32579 гр. София, 11.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20231110137238 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК и е образувано по молба на адв. П. В. за изменение на решение № 6618/ 11.04.2024г. по гр. дело № 37238/ 2023г. на Софийски районен съд в частта за разноските.

В срока и реда по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.

2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая от представения договор за правна помощ се установява, че страните са постигнали съгласие, че представителството се осъществява при условията на чл. 38 ЗА.

В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на 1 правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C173/09, т. 29.

Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с идентични доводи от правна страна.

Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че пред настоящата инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, счита, че определеното възнаграждение в размер на 900 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на молбата и оставянето уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2 без

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. П. В. за изменение на решение № 6618/ 11.04.2024г. по гр. дело № 37238/ 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3