Решение № 179 от 20.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. С., 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

ЛИ. М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от ЛИ. М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500774 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 153 от 08.06.2023 г. по гр. д. № 1158/2021 г. по описа на РС – Костинброд е признато за установено по отношение на В. Д. К. и Ц. А. К. съществуването на вземането на „Т.С.” ЕАД за следните суми, за които е издадена заповед № 484 от 18.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 922/2021 г. по описа на РС - Костинброд: сумата от 57.05 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от 30.06.2018 г. до м. 04.2020 г. за топлоснабден имот апартамент № 43, находящ се в гр. С., район „Л.“, ул. „М.Д.“ № 26, вх. В, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.07.2021 г., до окончателното плащане; сумата от 10.40 лв., представляваща обезщетение за забава в изпълнението на задължението за плащане на стойността на топлинната енергия, за периода от 15.08.2018 г. до 12.07.2021 г; сумата от 14.19 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за имота за периода от 30.06.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.07.2021 г., до окончателното плащане; сумата от 2.74 лв., представляваща обезщетение за забава в изпълнението на задължението за плащане на стойността на услугата дялово разпределение, за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г. За разликата до пълните предявени размери исковете са отхвърлени с решението. С решението са присъдени разноски в полза на ищеца. С определение по делото № 428 от 26.07.2023 г., постановено по 1 реда на чл. 248 ГПК, е оставено без уважение искането на ответника Ц. А. К. за изменение на решението в частта за разноските за възнаграждение на вещо лице /като същите останат в тежест на ищеца/ и е допълнено решението в частта за разноските, дължими на ответника Ц.

А. К., като ищецът е осъден да плати на този ответник разноски в размер на 358.74 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете. Определението е поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 592 от 03.10.2023 г., с което е постановено, че присъдените с определение № 428 от 26.07.2023 г. разноски са дължими на адв. С. К.. По делото по реда на чл. 248 ГПК е постановено и определение № 663 от 25.10.2023 г., което не е обжалвано.

Решението в частта, в която предявените искове са уважени частично, е обжалвано от всеки от двамата ответници в първоинстанционното производство с отделни жалби с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.

В отхвърлителната част решението не е обжалвано.

В срока за отговор са постъпили отговори и по двете въззивни жалби от ищеца в първоинстанционното производство, като въззивните жалби са оспорени.

Определение № 428 от 26.07.2023 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК и поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 592 от 03.10.2023 г., е обжалвано от ответника Ц. А. К. в частта, в която искането му за изменение на решението в частта за разноските за възнаграждение на вещо лице е оставено без уважение, както и от ищеца в частта, в която същият е осъден да плати на ответника Ц. А. К. разноски. Изложени са оплаквания за неправилност на определението в съответната част от всяка от страните, като се иска отмяната му в съответната част от всяка от страните.

В срока за отговор на частните жалби е постъпил отговор само на частната жалба на „Т.С.“ ЕАД от ответника Ц. А. К., като жалбата е оспорена.

Съдът, като се запозна с делото, констатира следното:

С разпореждане № 1189 от 29.12.2021 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовностите й – внасяне на държавна такса.

С определение № 74 от 11.02.2022 г., приемайки, че в указания срок нередовностите на исковата молба не са отстранени, първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, като в определението надлежно е указано, че същото подлежи на обжалване пред СОС.

На 22.02.2022 г. по делото е постъпила молба от ищеца, с която са представени доказателства за внесена в срок държавна такса. Първоинстанционният съд е разпоредил /с разпореждане от 23.02.2022 г./ молбата да се приложи към делото и на същата дата /23.02.2022 г./ е постановил определение № 105, с което, приемайки, че указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба са изпълнени от ищеца в срок, но молбата е заведена в съда след срока по технически причини, е отменил прекратителното 2 определение от 11.02.2022 г. и е насрочил делото за разглеждане в о. с. з. С разпореждане № 220 от 23.02.2022 г. първоинстанционният съд е отменил определение № 105 в частта, в която делото е насрочено за разглеждане в о. с. з. и е разпоредил преписи от исковата молба и приложенията да се връчат на ответниците за отговор с указанията по чл. 131 ГПК.

На 01.03.2022 г. е постъпила частна жалба от ищеца срещу прекратителното определение, като първоинстанционният съд с разпореждане от 02.03.2022 г. е разпоредил същата да се приложи към делото, тъй като вече е отменил прекратителното определение.

След приключване на размяната на книжа по делото същото е насрочено за разглеждане в о. с. з., разгледано е и са постановени обжалваните решение и определение по чл. 248 ГПК, поправено с определение по реда на чл. 247 ГПК.

С оглед гореизложеното решението в обжалваната част, както и определението по чл.

248 ГПК, поправено с определение по реда на чл. 247 ГПК, следва да бъдат обезсилени, тъй като са недопустими. Това е така, тъй като първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по искове, производството по които е било прекратено с определение № 74 от 11.02.2022 г. Съгласно чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Прекратителните определения обаче, които слагат край на производството по делото, не могат да бъдат отменяни от съда, който ги е постановил, независимо от причините за постановяването им. В случай, че производството по делото е било незаконосъобразно прекратено, пътят за защита на ищеца е чрез обжалване на определението по реда на инстанционния контрол /за което и в случая ищецът надлежно е депозирал жалба срещу определението/. До отмяната на определението по надлежния ред е недопустимо извършването на последващи процесуални действия по исковете, както и постановяване на решение по съществото на спора и на актове по чл. 248 и чл. 247 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалвания акт в обжалваната част.

След обезсилване на решението и на определението по чл. 248 ГПК, поправено с определение по реда на чл. 247 ГПК, делото следва да се върне на РС – Костинброд с указания за администриране на депозираната на 01.03.2022 г. частна жалба от ищеца /извършване на преценка относно редовността на същата от гледна точка на дължимост на държавна такса и евентуално последващо изпращане на жалбата на СОС за произнасяне/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 153 от 08.06.2023 г. по гр. д. № 1158/2021 г. по описа на РС – Костинброд в обжалваната част, в която е признато за установено по отношение на В. Д. К. и Ц. А. К. съществуването на вземането на „Т.С.” ЕАД за следните суми, за които е издадена заповед № 484 от 18.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 3

ГПК по ч. гр. д. № 922/2021 г. по описа на РС - Костинброд: сумата от 57.05 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от 30.06.2018 г. до м.

04.2020 г. за топлоснабден имот - апартамент № 43, находящ се в гр. С., район „Л.“, ул.

„М.Д.“ № 26, вх. В, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.07.2021 г., до окончателното плащане; сумата от 10.40 лв., представляваща обезщетение за забава в изпълнението на задължението за плащане на стойността на топлинната енергия, за периода от 15.08.2018 г. до 12.07.2021 г; сумата от 14.19 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за имота за периода от 30.06.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.07.2021 г., до окончателното плащане; сумата от 2.74 лв., представляваща обезщетение за забава в изпълнението на задължението за плащане на стойността на услугата дялово разпределение, за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г., както и определение № 428 от 26.07.2023 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 592 от 03.10.2023 г., и ВРЪЩА делото на РС – Костинброд за администриране на постъпилата по делото частна жалба с вх. № 897/01.03.2022 г. по описа на РС – Костинброд и последващи процесуални действия.

В останалата част, в която исковете са частично отхвърлени, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4