Определение № 2140 от 10.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2140 гр. Пловдив, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501381 по описа за 2026 година

Производство по чл.413,ал.2 във вр. с чл.275,ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България”ЕООД,ЕИК175074752,гр.София против разпореждане № 1795/08.05.26г.,постановено по ч.гр.д.№ 804/26г.по описа на Карловски районен съд,с което е отхвърлено на осн.чл.411,ал.2,т.3 от ГПК заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за вземанията за главница-116,20 € и за договорно възнаграждение 8.03 €,произтичащи от ДПК.

Жалбоподателят “Профи Кредит България”ЕООД посочва,че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил заявлението по отношение на исканите суми за главница и договорна лихва,уговореният ГЛП не противоречи на добрите нрави.Твърди,че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася относно валидността на сделката, от която заявителят черпи права.Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в атакуваната част и да постанови да се издаде заповед за изпълнение относно обжалваните вземания,претендирани със заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд,като взе предвид представените доказателства и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна,подадена е в законоустановения съгл.чл.275, ал.1 ГПК срок и е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № 40027915146,(без дата!),сключен с кредитополучателя С. И. Ж.,ЕГН-**********.По договора на същия е предоставена сума в размер на 800лв.,която да бъде върната,ведно с уговорената годишна лихва от 41%,на 12 месечни вноски,при ГПР от 48,53%.Общата дължима сума по договора е определена в размер на 972,24лв.Освен това с договора е уговорено (раздел „Поискани и закупени допълнителни услуги) закупуване на допълнителни услуги „Фаст“,на стойност 360лв. и „Флекси“ на стойност 344лв.,като с така уговорения допълнителен разход общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга е посочено в размер на 1676,24лв.

Предвид основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по 1 процесния договор,длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на §13,т.1 от ДР на ЗЗП,което на основание чл.411,ал.1,т. 2 и т. 3 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи в договора,сключен с потребител.Това налага да бъде проверено съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и ЗПК,поради което неоснователно е възражението в частната жалба за липса на правомощия на заповедния съд за това.

Съгласно чл.143,ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,е уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение дори и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 48,53 %,но никъде в договора не са посочени взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Това не позволява на кандидатът за кредит да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин.

Уговорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,чието съдържание е уредено в т.15 от Общите условия на “Профи Кредит България”ЕООД към договора за потребителски кредит от своя страна касае действия по усвояване и управление на кредита, а заплащането им е в тежест на потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК,ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора и за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Настоящата инстанция намира,че възнаграждението,дължимо на кредитодателя за посочената услуга,неправилно не е включено при изчисляването на ГПР.Въз основа на това безспорно може да се направи обосновано предположение за неравноправност на договорните клаузи,на които се основават вземанията на заявителя за договорно възнаграждение по смисъла на чл.143,ал.2,т.19 от ЗЗП.

Всичко изложено налага извода,че не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му. Не е посочен действителен размер на ГПР, което противоречи на разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК и чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,и което води до недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК.В този случай съгласно чл.23 от ЗПК потребителят не дължи лихва и други разходи по кредита (в т.ч. обезщетение за забава),а е длъжен да върне само чистата стойност на кредита.

В случая,видно от направеното уточнение от жалбоподателя,длъжникът е заплатил по кредита вноски за сумата от 687,15 евро,равняваща се на 1343,95лв.,т.е.плащанията по договора за потребителски кредит надвишават главницата от 800лв.Правилно заповедният съд е преценил,че разпоредбата на чл.23 от ЗПК е изпълнена,като главницата е изцяло платена,поради което правилно е отхвърлил заявлението изцяло.

Поради гореизложеното настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно,поради което същото следва да се потвърди като законосъобразно.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1795/08.05.26г.,постановено по ч.гр.д.№ 804/26г.по описа на Карловски районен съд,с което е отхвърлено на осн.чл.411,ал.2,т.3 от ГПК заявлението на “Профи Кредит България”ЕООД,ЕИК-175074752 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за вземанията за главница-116,20 € и за договорно възнаграждение 8.03 €,произтичащи от ДПК № 40027915146.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3