Решение № 260472 от 29.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 15482/2016
- Вид
- Решение № 260472
- Подписан
- 29.08.2024
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ВЕРГИЛОВА АНГЕЛОВА, ГАЛЯ ЙОРДАНОВА МИТОВА, МИЛЕН ПЕТКОВ ЕВТИМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, изречение 1, предложение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
29.08.2024 година, град
София,
В
И М ` Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през 2023 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина, след като разгледа докладваното от съдия В. Ангелова, гражданско дело № 15482 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите на ГПК.
С решение № 11121 от 14.07.2016 г., постановено по гражданско дело № 53085 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданко отделение, 80 състав, съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата Е.С.М., родена на *** г., Л.С.М., родена на *** г., и Я.С.М., роден на *** г. на майката Т.А.С., при която определил местоживеенето им; определил режим на лични отношения между бащата С.С.М. и децата Е.С.М., Л.С.М. и Я.С.М., както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и всяка четна година по време на зимната ваканция и Коледните празници, а всяка нечетна година по време на пролетната ваканция, Великденските и Новогодишните празници, за времето от 10 часа на първия обявен за почивен ден до 18 часа на последният обявен за почивен ден, както и за шест седмици през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; осъдил С.С.М. да заплаща на малолетните си деца Е.С.М., Л.С.М. и Я.С.М. чрез тяхната майка и законен представител Т.А.С. месечна издръжка в размер на 140 лева за детето Е., 120 лева за детето Л. и 110 лева за детето Я., считано от 06.11.2015 г. до 17.06.2016 г. (определението, с което като привременна мярка по делото е присъдена издръжка на децата Е., Л. и Я.) и от датата на влизане в сила на решението, в частта относно родителските права до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, като отхвърлил исковете за разликата над 120 лева за детето Л. и над 110 лева за детето Я.до пълния предявен размер от по 140 лева като неоснователни; осъдил С.С.М. да заплати по сметка на СРС държавна такса върху определената в полза на децата издръжка в общ размер на 532,80 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал С.С.М., ищец по първоначалния и ответник по насрещния иск в първоинстанционното производство, който обжалва същото изцяло с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. излага подробни съображения за сочените пороци на решението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като му предостави упражняването на родителските права по отношение на трите деца и определи местоживеенето им при него, а на майката се определи подходящ режим на контакти с децата и същата се осъди за издръжката им в размер на 200 лева за детето Е. и по 150 лева месечно за децата. С подадения писмен отговор оспорва жалбата на насрещната страна като неоснователна, като в хода на производството поддържа въззивната си жалба.
В хода на устните състезания поддържа въззивната жалба що се касае до родителските права по отношение на детето Е., която живеела при него, като не възразява родителските права по отношение на другите две деца да се предоставят на майката.
Недоволна от решението останала и Т.А.С., ответник по първоначалния и ищец по насрещния иск в първоинстанционното производство, която обжалва същото в частите му относно определения режим на лични отношения на децата с бащата, както и в отхвърлителната досежно размера на издръжката, присъдена в полза на децата Л. и Я.. Моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата й, като определи режим на лични отношения на децата с бащата в нейно присъствие, като осъди същия да заплаща месечна издръжка за децата Л. и Я.в размер на по 140 лева месечно. С писмения си отговор оспорва жалбата на С.М. като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
В хода на съдебното дирене поддържа изцяло въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване, като заявява, че до момента издръжката на децата не е променяна.
Жалбите са процесуално допустими, подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страни в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното
:
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран искове- първоначален и насрещен - с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, предявени от всеки от родителите.
Ищецът по първоначалния иск С.С.М. твърдял, че той се грижи за трите деца и осигурява тяхната издръжка, като до началото на 2014 г. майката била в майчинство, след това за кратко работила в зеленчуков магазин и по почистване на офиси, след което отново останала без работа, като в края на месец юни същата година напуснала страната, като твърдял, че и към момента на подаване на исковата молба тя била извън страната.
Докато тя била без работа и в чужбина, той поел цялостната грижа за децата.
През този период (юни 2014 г. – лятото на 2015 г.) майката виждала децата за няколко дни, като в грижите за децата той бил подпомаган от своите родители, а през ваканциите децата посещавали родители на майка си в гр. Плевен. Твърдял, че през лятото на 2015 г. майката се прибрала за един месец и без неговото съгласие взела отпускните на децата от училище и ги записала на училище и детска градина в гр. Плевен, като той самият научил за това от децата, когато ги завел на море. След това той отново ги преместил в София. За годината, в която работела извън страната, ответницата не била изпращала средства за издръжката на децата, а той самият притежавал магазин, който отдавал под наем, като с тези средства и с помощта на своите родители, осигурявал издръжката на децата. Сочел също, че в грижата за децата бил подпомаган и от приятелски семейства. Молел съда да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на трите деца, като определи местоживеенето им при него, а на майката определи подходящ режим на контакти с децата и я осъди за издръжката им в размер на 200 лева за детето Ева и на по 150 лева за децата Л. и Я., включително и за една година назад от датата на завеждане на исковата молба.
Ответницата по първоначалния иск Т.А.С. оспорвала наведените фактически твърдения, като сочела, че причината да замине за Лондон било здравословното й състояние-страдала от множествена склероза. Там тя имала възможност да получава социални помощи и да провежда необходимото й скъпоструващо лечение, като решението за заминаването й било взето съвместно от двамата родители. Тя също предявила иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на трите деца на нея и за определянето на местоживеенето им при нея, при определен подходящ режим а лични отношения между бащата и децата и издръжка за всяко от децата в размер на 140 лева, считано от датата на предявяване на насрещния иск. Тя твърдяла, че докато живеели заедно с бащата тя била тази, която се грижела за децата, като ги подготвяла за училище и детска градина, саморъчно им шиела дрехи, за да пести средства и участвала в издръжката на семейството, със средствата, които получавала от майчинство. За времето, през което била извън страната, тя ежедневно контактувала с децата, интересувала от потребностите им и неколкократно се връщала в страната за да прекара време с тях. Счита се за по-пригодния родител, тъй като бащата системно и от години злоупотребявал с алкохол и проявявал агресия спрямо нея и децата. При заминаването си тя оставила децата на грижите на своите родители в гр. Плевен, където ги записала на училище, а бащата ги взел в началото на учебната 2015/2016 г. и ги записал на училище и детска градина в гр. София.
С определение от 17.06.2016 г., постановено от първоинстанционния съд по настоящото дело, по привременни мерки съдът предоставил родителските права на майката и определил местоживеенето на децата при нея, на бащата определил режим на лични отношения всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, като определил привременна издръжка, платима от бащата за всяко от децата в размер 140 лева за детето Е., на 120 лева за детето Л. и на 110 лева за детето Я., платима чрез майката, до влизане в сила на окончателен съдебен акт по делото.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за установени следните фактически обстоятелства :
Страните по спора са родители на децата Е.С.М., родена на *** г., Л.С.М., родена на *** г., и Я.С.М., роден на *** г., като помежду им няма спор, че към момента живеят разделено. Последното обстоятелство – разделеното живеене на страните се установявало и от показанията на свидетелката П., която била категорична, че С. се е изнесла от жилището на М., изнесла от там вещите си, макар преди това С.М. да бил раздал много от личните вещи на Т.С.. П. установила също, че след края на учебната 2015/2016 г. трите деца на страните са в гр. Плевен с майка си при нейните родители.
Няма спор между страните, че за времето от средата на
2014 г. до ноември 2015 г. Т.С. отсъствала от България, като за този период тя се виждала няколко пъти с децата, когато се връщала за кратки периоди от време. Децата живеели с баща си в жилище, находящо се в гр. София, кв. „Манастирски ливади“, ул. „*****, негова лична собственост. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелите П. и К., дадени в резултат на личните им впечатления. при съвместното живеене с децата, бащата полагал за тях необходимите грижи, каквито констатации били направени и от социалните работници при извършеното социално проучване. Същевременно с това, от показанията на свидетелката Петрова се установявало, че бащата ежедневно употребявал алкохол, след което ставал конфликтен, вечер изпращал децата да му купуват алкохол. По делото се установило също, че при едно от връщания на майката в страната през 2015 г. тя записала децата съответно в училище и детска градина в гр. Плевен, а бащата впоследствие ги преместил отново в София. Така през учебната 2015/2016 г. Е. била ученичка в 3 клас на ***СОУ, Л. била ученичка в 1 клас на ***СОУ, а Я.посещавал ОДЗ „З.“. След като майката се върнала от Англия тя живяла в жилището на бащата до завършване на учебната година, но няма данни през този период те да съжителствали като съпрузи, да са поддържали общо домакинство или да са имали обща грижа за трите си деца. Налице били данни, че в този период бащата дори не позволявал на децата да спят в креватчетата си, защото той ги бил купувал, респективно, че същият е прехвърлил негативното си отношение към майката върху децата. Отношенията между страните не били търпими, между тях липсвало общуване по въпросите, касаещи отглеждането и възпитанието на децата им. Същевременно, съобразно социалните доклади, всеки родител притежавал родителски капацитет, познавал нуждите и потребностите на децата и декларирал възможност и желание да ги отглежда.
Установило се също, че бащата реализирал доходи от наем, според ангажираните от него писмени доказателства в размер на 700 лева месечно, а пред социалните работници заявил месечен доход от 1000 лева от свободна професия като строител и от наем. По отношение на Т.С. по делото не е установено тя да е в трудово правоотношение, но пред социалните служби заявила, че работи дистанционно към фирма в Лондон с месечен доход от 2000 лева. За нея е установено също, че с Експертно решение на ТЕЛК й е призната 60 % трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.02.2016 г., поради заболяване „Множествена склероза-цереброспинална форма, пристъпно, ремитентен ход. ЦОНС с понтовезенцефална топика в ст. на вестибуларна декомпенсанция. Квадрипирамиден синдром. Сетивни смущения“.
При тази фактическа установеност, първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт.
Разпечатката съдържа 39 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8352539-9cbd-4dcb-94f7-806165c7347d