Решение № 509 от 19.07.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 694/2023
- Вид
- Решение № 509
- Подписан
- 19.07.2023
- В сила
- 25.08.2023
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.153, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 509 гр. Благоевград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200694 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на К. Д. П. от гр.Б против НП №23-1116000444/21.03.2023г. , издадено от Началник група при ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. С НП е разпоредено и отнемането на 10 точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя по Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалните правила по ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт.
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.
Заинтересованата страна по реда на чл.63д от ЗАНН /ОДМВР1 Благоевград, сектор „ПП“/, редовно и своевременно призована, не ангажира становище и представител по делото. /За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.
№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК.
Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / 2 длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 10.04.2023г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото, а именно на 10.04.2023г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по аргументи различни от изложените в жалбата такива. Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 22.12.2022г., мл.автоконтрольор-св.Г. Ш. при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВРБлагоевград, след извършена проверка на място, в присъствието на колегата си-св.В. К., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №824833 за това, че на същата дата, в 22.30часа, в Б , по бул.“С “, с посока на движение от бензиностанция ОМВ към СБА, е управлявал повереният му лек автомобил с марка „Ш“, с рег.№ , собственост на Н П., който автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 25.10.2022г. В акта е отразено също така, че това обстоятелство е установено въз основа на извършена от проверяващите полицаи, служебна справка в база данни на контролният орган и справка с дежурният на 02 РУ на МВР-Благоевград. Това описано в акта поведение на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му.
3
Въз основа на АУАН, на 21.03.2023г., Началникът на група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП №231116-000444, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1, вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя за това деяние, административно наказание–“Глоба”, в размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. С Постановлението е разпоредено и отнемане на 10бр. точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя по Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР, заради приложението на санкционната норма по чл. 175, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е връчено лично на жалбоподателя на 10.04.2023г.
При разпита на свидетелите по акта Ш. и К., двамата установяват, че спрели за проверка жалбоподателя като водач на МПС на посочените в акта дата и място и чрез справка посредством работна станция за отдалечен достъп до информация, както и след справка с дежурният полицай в управлението констатирали, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация заради несключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Свидетелите твърдят, че АУАН е съставен на мястото на проверката и връчен лично на дееца, като при съставянето му им бил представен застрахователен договор за застраховка“Гражданска отговорност“, който влизал в сила след 2 часа.
Към преписката е приложено като доказателство Постановление на РПБлагоевград от 01.03.2023г., с което е отказано да се образува наказателно производство срещу жалбоподателя за процесният случай и във връзка с престъпление по чл. 345, ал.2 от НК срещу жалбоподателя, като решаващият прокурор е изпратил отново преписката на санкционният орган по компетентност .
Видно от приложена
Застрахователна полица
№BG/22/122003626385/14.12.2022г., за описаното в НП превозно средство е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на посочената дата , макар в полицата да е отразено, че същата влиза в сила от 00.00 часа на 23.12.2022г., до 23.59 часа на 22.12.2023г.
От приложената справка за нарушител/водач, се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и е санкциониран неколкократно за нарушения по ЗДвП до датата на процесната проверка.
4
Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, се удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП, както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството му на мл.автоконтрольор.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи и нарочна Заповед №8121з-1631/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца-лично и срещу негов подпис .
Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни за тях реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, поради което обжалваното постановление се явява процесуално законосъобразно и възраженията на жалбоподателя в обратна насока, съдът намира за неоснователни.
Независимо от горното обаче съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .
В конкретният казус безспорно се установи, че на процесната дата /22.12.2022г. в 22.30 часа / и на процесното място / в гр.Б , по бул.“Св.Д “, с посока на движение от бензиностанция ОМВ към СБА/, жалбоподателят е управлявал повереният му лек автомобил / с марка „Ш “, с рег.№ , собственост на Н П./, който е бил без регистрация, заради служебното му дерегистриране, респ. прекратяване на регистрацията му по реда на чл. 143, 5 ал.15 от ЗДвП.
Съгласно последната законова норма, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По делото не се доказа, че компетентният орган е уведомил за това служебно дерегистриране собственика на процесният автомобил, който не е жалбоподателят, нито пък, че жалбоподателят е бил уведомен за това обстоятелство при управление на процесното МПС, а доказването на тези факти бе в доказателствена тежест именно на санкционният о р г а н . От своя страна, неуведомяването за това прекратяване на регистрацията на собственика автомобила, от когото жалбоподателят го е взел и ползвал на процесната дата чрез управление и при липсата на публичен регистър за МПС с информация за такава прекратена служебно регистрация, опровергава и тезата на санкционният орган за извършено от субективна страна нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП на процесната дата именно от ползвателя О .
/В тази насока е и
ТР№2/05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№3/2022г., Първа и Втора колегия на ВАС./
Допълнителен аргумент в тази насока и за липсата на субективна страна за вмененото нарушение е и представената по делото застрахователна полица за процесният автомобил, сключена преди датата на деянието /14.12.2022г./ и създаваща със съдържанието си впечатление, че до датата на влизането й в сила / 00.00 часа на 23.12.2022г./, което е близо 10 дни след сключването на застрахователният договор, последното е обвързано от друга действаща до този момент застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което също изключва вината на дееца в този казус.