Решение № 680 от 12.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Русе, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело № 20224520106360 по описа за 2022 година

Ищецът А. П. К. твърди, че на 17.12.2017г. в гр. Русе, ответникът Г. П. К. я напръскал в лицето с лютив спрей, което й причинило болки и страдания. К. бил осъден за деянието с присъда по НОХД № 256/2020г. на РРС, която влязла в сила. В настоящото производство А. П. К. иска ответникът Г. П. К. да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания- в размер на 1500 лева, със законната лихва от 17.12.2017г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че на 17.12.2017г. в качеството си на таксиметров шофьор престоявал с автомобила си пред магазин „Кауфланд“ на булевард „Липник“ в гр.

Русе, когато получил заявка и потеглил, но чул вик и върнал назад за да обясни, че вече е зает. В този момент непознат мъж започнал да крещи и да го псува и ударил автомобила му при което К. взел лютив спрей и го използвал за самозащита. Действията му били в резултат на уплаха в резултат на агресивно поведение на Т.С. Т., който придружавал ищцата. Твърди, че не е насочвал спрея към лицето на А. П. К., а последната в съответния момент се е оказала в близост до Т.С. Т. от който К. е искал да се защити.

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД- за обезщетяване на вреди причинени неправомерно от ответника на ищеца. Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

По делото се установяват следните факти:

На 03.07.2020г. по НОХД № 256/2020г. на РРС е постановена присъда, с която Г. П. К. е признат за виновен за това, че на 17.12.2017г. в гр. Русе причинил лека телесна повреда на повече от едно лице- на две лица- на А П. К. и на Т.С. Т. изразяващо се в разстройство на 1 здравето, в резултат на временно нарушение на зрението, като деянието е извършено по хулигански подбуди. К. е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

Съгласно чл. 300 от ГПК:

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца

Следователно влязлата в сила присъда по НОХД № 256/2020г. на РРС е задължителна за гражданския съд, като установява, че деянието е извършено, противоправно е и ответника е виновен за извършването му.

За гражданскоправните последици от престъплението имат значение някои факти, които не са обхванати от задължителната сила на присъдата. Част от фактическата обстановка е безспорна- на 17.12.2017г. управлявайки таксиметров автомобил ответникът преминал покрай пешеходната пътека пред магазин „Кауфланд“ на булевард „Липник“ в гр.

Русе, при което чул нещо, върнал назад и отворил прозореца на автомобила. В този момент Т.С. Т. и А П. К. се навели към отворения прозорец при което Г. П. К. пръснал с лютив спрей, което пръскане достигнало до очите на Т. и К.. Тази фактическа обстановка се установява от личните обяснения дадени в наказателното производство от всички участници в инцидента- и ответника и пострадалите, поради което съдът я приема за установена. Тя кореспондира и с твърденията на страните по настоящото дело.

Спори се по други части от фактическата обстановка, които обаче са ирелевантни за отговорността на Г. П. К. за обезщетяване на вредите причинени на А П. К.. Безспорно е установено с влязлата в сила присъда престъпно деяние извършено от ответника виновно, което е причинило болки и страдания на ищцата.

По отношение на претърпените болки и страдания:

Св. Ст., майка на Т.С. Т., който е баща на детето на ищцата, твърди, че синът й след инцидента е посетил Спешно отделение в болницата заедно с А П. К.. И двамата пострадали били силно зачервени, не виждали и очите им били подпухнали. К. въобще не виждала и имала повишена темперартура. И двамата пострадали имали проблеми около седмица, като не можели да се грижат за детето си.

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, която се базира на съдебномедицинско удостоверение издадено на 18.12.2017г. в 12:30 часа, в което се сочи, че в областта на лицето и очите не се установяват видими следи от увреждания. Към момента на издаване на съдебномедицинското удостоверение А П. К. не е съобщила за продължаващи оплаквания характерни за действието на лютив спрей. Вещото лице сочи, че при напръскване с лютив спрей обикновено (в зависимост от вида на спрея, зоните на напръскване и количеството на напръскване) първоначално настъпва силно дразнене на очите (сълзене, парене, болка), което нарушава зрението. Възможно е и дразнене на дихателните пътища предизвикващи задух и кашлица. Лютивите спрейове предизвикват и 2 болка в областта на кожата, върху която са попаднали. Видимите следи от действието на такива спрейове са сълзене на очите, зачервяване на очите и зачервяване на кожата.

Посочените симптоми отшумяват в рамките на десетки минути до няколко часа. При съдебномедицинското освидетелстване К. е съобщила за главоболие, което не е характерен пряк симптом от действие на лютив спрей, но е възможно да има връзка с процесния инцидент. Доколкото при съдебномедицинското освидетелстване 20 часа след инцидента А П. К. не е имала видими следи от действието на лютив спрей и не е съобщила за продължаващи оплаквания характерни за действието на лютив спрей съдът приема, че претърпените болки и страдания са в обема, който се сочи за обичаен от вещото лице- силно дразнене, болка и нарушено зрение в началото, което е отшумяло за няколко часа, като 20 часа по-късно всички болки и страдания са били преминали. Съдът не кредитира показанията на св. Ст. относно продължителността на болките и страданията на А П. К., тъй като същите противоречат на останалите цитирани доказателства и свидетелят е заинтересован от изхода на делото предвид близката родствена връзка с другия пострадал, който е баща на детето на К.. Невярно е и твърдението на Ст. относно обстоятелството, че пострадалите са посетили Спешно отделение в болницата, което се опровергава от заключението на вещото лице.

При така приетото относно продължителността и интензитета на болките и страданията и съобразявайки, че за някакъв период от време е било нарушено зрението на А П. К., както и че засегнатите части са с по-висока чувствителност, съдът счита, че размерът на дължимото обезщетение определен по справедливост е хиляда лева и в този размер искът следва да се уважи, а над него да се отхвърли.

Разноски:

Предвид изхода на делото Г. П. К. следва да заплати на А П. К. разноски в размер на 333 лева, както и да заплати по сметка на Русенски районен съд разноски в размер на 263 лева и държавна такса в размер на 50 лева. А П. К. от своя страна следва да заплати на Г. П.

К. разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 150 лева. След насрещна компенсация на задълженията за разноски Г. П. К. следва да заплати на А П. К. сумата 183 лева. Мотивиран така и на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, *************а заплати на А П.

К., ЕГН ********** с адрес гр. Бяла, обл. Русе, ул. „Родопи” № 15 обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лева за неимуществени вреди- причинените болки и страдания в резултат на виновно причинена лека телесна повреда на 17.12.2017г. в гр. Русе чрез напръскване с лютив спрей, за което деяние Г. П. К. е осъден по НОХД № 256/2020г. на РРС, със законната лихва от 17.12.2017г. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата 183 лева разноски по делото след насрещна компенсация, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди над размера от хиляда лева.

3

ОСЪЖДА Г. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, *************а заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 50 лева, както и 263 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4