Решение № 2560 от 25.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2560 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100511460 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 14500/24.07.2024 г. по гр. д. № 2816/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „ЕС 314“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1039,42 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., с която длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 266,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020 г. до 13.11.2023 г., както и сумата от 0,30 лева, представляваща обезщетение забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.12.2020 г. до 13.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 63528/2023 г. по описа на СРС, 43 състав.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 254544/07.08.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че по делото бил представен договор за наем от 23.04.2012г., по силата на който топлоснабденият имот бил отдаден на трето лице „Александър Бизнес център – АВС“ ЕООД. Твърди, че на 20.07.2012 г. между третото 1 лице – наемател и „Топлофикация София“ ЕАД бил сключен договор за покупкопродажба на топлинна енергия, но този договор бил със срок 5 години. След изтичането на срока му, не бил сключен нов договор. Поддържа, че фактическото ползване на процесния имот било без правно значение, доколкото задължението да заплаща топлинната енергия възниквало за собственика му, в качеството му на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ, във връзка с чл. 149, ал. 1 от ЗЕ.

Поддържа, че в конкретния случай, ответникът не бил изпълнил задължението си като собственик да сключи договор за покупко-продажба на топлинна енергия за имота и така е спестил разходи за доставената топлинна енергия, то той се е обогатил за сметка на топлопреносното дружество. Посочва, че трети лица са носители на задължението за заплащане на топлинна енергия само, когато с тях е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Посочва, че съгласно чл. 61, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди „когато купувачът, страна по договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е наемател на топлоснабдения имот, собственикът или титулярят на вещното право на ползване представя предварително изрично съгласие пред продавача, друго лице да бъде купувач на топлинна енергия за определен срок. Поддържа, че по принцип наемното правоотношение не засяга по какъвто и да е начин доставчика на топлинна енергия и собственикът носи договорна или извъндоговорна отговорност за заплащане на дължимите суми. Поддържа, че при липсата на облигационно правоотношение по чл.

149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ наемателят не може да отговаря за стойността на доставената топлинна енергия на кондикционно основание, дори фактически да се е намирал в имота през процесния период. Следователно, предявеният иск с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗЗД се явявал основателен по отношение на „ЕС 314“ ЕАД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 122562/07.04.2025 г., подаден от „ЕС 314“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 2816/2024 г. по описа на СРС, 43 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против „ЕС 314“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за 2 установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 63528/2023 г. по описа на СРС, 43 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на имоти за нежилищни нужди – офиси 6, 7 и 8 в гр. София, общ. Триадица, ул. „*********, за който била открита партида с аб. № 383882. Между страните не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана за това. Поддържа, че до имота е доставена топлинна енергия, с чиято стойност ответникът се е обогатил неоснователно. Поддържа, че стойността на доставената и потребена топлинна енергия до имота, собственост на „ЕС 314“ЕАД е на стойност 1039,42 лева, а стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 0 лева за исковия период, но претендира и обезщетение за забава на сумата от 0 лева в размер на 0,30 лева за периода от 31.12.2020 г. до 13.11.2023 г. Твърди, че по гр.д. № 63528/2023 г. по описа на СРС, 43 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ЕС 314“ЕАД, с който заявява, че оспорва предявените искове. Посочва, че не оспорва, че действително е собственик на имоти, находящи се в гр. София в жилищна сграда с административен адрес гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 27, а именно офиси 6,7 и 8. Твърди, обаче, че на 23.04.2012 г. между „ЕС 314“ ЕАД като наемодател и „Александър Бизнес Център – АВС“ ЕООД е сключен договор за ваем, по силата на който недвижимият имот е отдаден под наем за период от 10 години, считано от 01.05.2012 г., съгласно чл. 6.03 от договора за наем, в тежест на наемателят било заплащането на консумативни разходи за ползвания имот. Твърди, че със Заявление с вх. № 2399/20.08.2012 г. „Александър Бизнес Център – АВС“ ЕООД е заявило сключване на договор с „Топлофикация София“ ЕАД и е прехвърлило партидите за топлинна енергия на свое име. В заявлението бил посочен ясно абонатен номер. Към заявлението била подадена декларация, с която наемодателят „ЕС 314“ ЕАД е дал съгласие пред ищеца купувач на топлинна енергия за срока от 20.08.2012 г. до 20.08.2022 г. партидата да бъде открита на името на „Александър Бизнес Център – АВС“ ЕООД. „Александър Бизнес Център – АВС“ ЕООД. Договорът за наем бил прекратен на 18.03.2022 г. Твърди, че „ЕС 314“ ЕАД е сключило договор за с ищеца за продажба на топлинна енергия, считано от 01.04.2022 г., т.е. след прекратяването на договор за наем. Поддържа, че в исковия период не е бил задължен да заплаща стойността на топлинната енергия. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 63528/2023 г. по 3 описа на СРС, 43 състав. По заявление от 20.11.2023 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на „ЕС 314“ ЕАД да заплати сумата от 1039,42 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., с която длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 266,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020 – 13.11.2023 г., сумата от 0,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 13.11.2023 г., както и направените в заповедното производство разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е неоснователен, тъй като партида за доставена топлинна енергия за исковия период е открита на името на трето на спора лице „Александър Бизнес Център – АВС“ ЕООД – наемател по силата на договор за наем.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 63528/2023 г. по описа на СРС, 43 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти. С оглед въведените в исковата молба твърдения, както и с оглед основанието, посочено в заповедта за изпълнение правната квалификация на предявения иск по чл. 422 от ГПК е във връзка с чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без 4 основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца е било да установи, че е налице увеличаване на имуществото на ответника за сметка на неговото имущество, връзка между обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на нарушените му права. В конкретния случай, доколкото се твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия без да е сключен договор с топлоснабдителното дружество, то в тежест на ищеца е било да установи, че „ЕС 314“ ЕАД е собственик на топлоснабден имот, че до имотът е доставена топлинна енергия в твърдяното количество и на стойност, тъй като с тази стойност той се е обогатил без основание. В тежест на ответника е било да установи, че в процесния период топлоснобдения имот е бил отдаден под наем и на наемателя е била открита партида за ползваната топлинна енергия.

Страните не спорят, че ответникът е собственик на недвижим имот, който се ползва за нежилищни нужди. В този случай, при снабдяване на имота с топлинна енергия приложение намира разпоредбата на §1, т. 3а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно този законов текст „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл.