Определение № 809 от 21.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 809 гр. София, 21.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно търговско дело № 20231001001007 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД — в несъстоятелност,ЕИК 831184677,представлявана от синдиците против определение от 01.11.2023 г. по търг.дело № 3330/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-9-ти състав, с което е прекратено производството по делото.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно.Подържа се,че с обжалваното определение СГС отрекъл правната възможност за кредиторът „КТБ“ АД (н) да продължи да води делото, поради това,че загубил качеството на кредитор. В настоящия случай жалбоподателят прехвърлил част от всички вземания на КТБ (н), които са били приети в производството по несъстоятелност на длъжника „Хелт енд Уелнес“ като безспорни, по смисъла на чл.693 от ТЗ. Незаконосъобразно съдът приел,че след като ищецът „КТБ“ АД /н/ е прехвърлил вземанията си, след завеждане на делото по чл.694, ал.З, т.1 от ТЗ, то същото не може да продължи своя ход между същите страни.Неправилно СГС приел,че разпоредбата на чл. 621 от ТЗ изключва приложението на разпоредбите на ГПК, доколкото чл.694 е специална уредба.Подържа се,че предвид обстоятелството,че разпоредбата на чл.

694 ТЗ не урежда субституция при частно или универсално правоприемство в хода на производството, то по силата на чл.621 ще се прилагат разпоредбите и разрешенията на ГПК.Подържа се,че дори да се приеме, че хипотезата на процесуално правоприемство не е уредена изрично при специалния отрицателен установителен иск по по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, съдът не може да се позове на липсата на изрична правна норма, за да откаже да признае последиците от настъпилото частно правоприемство. Разпоредбата на чл.2 ГПК задължава съда да се произнесе дори и да няма изрична правна норма, която да урежда конкретната хипотеза,като в тези случаи съдът е длъжен да се произнесе съобразно основните принципи на правото. В случай,че бъде възприето решението на СГС би се оказало, че приобретателят 1

„Павлекс — 97 ЕООД е придобил възмездно едно вземане по предвидения в ЗБН ред, но няма да може да се ползва от всички права и привилегии по вземането си.

В обжалваното определение съдът приел,че делото би могло да се продължи, ако би било конституирано, като трето лице помагач и дружеството „Павлекс - 97“ ЕООД, но това не било налице.При постановяване на това определение съдът не съобразил,че отказал да се произнесе по направените искания по реда на чл. 226 ГПК и във връзка с чл.218 от ГПК от страна на приобретателя или да замести или да бъде конституиран, като трето лице помагач на страната на ищеца по делото. При настоящия висящ исков процес приобретателят „Павлекс - 97“ ЕООД подал молба за встъпване по делото, но съдът не се произнесъл по направеното искане и прекратил производството по делото с мотива, че „Павлекс — 97“ ЕООД не било конституирано, като трето - лице помагач в процеса.

Жалбоподателят се позовава на Определение № 305 от 22.07.2019 г. по в. ч. т. д. № 429/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив,в което е прието,че съобразявайки функционалната връзка между производството по предявяване на вземанията в несъстоятелността и исковото производство по чл. 694 от ТЗ, съдът намира, че в този случай цедентът, с чието участието се е развило производството по предявяването на вземането и подаването на възражението по чл. 690 от ТЗ е легитимиран да предяви и иска по чл. 694 от ТЗ в качеството си на носител на материалното право към момента на подаване на молбата по чл. 685 от ТЗ.

Предявеният иск е насочен към установяване на правата, които е имал към момента на подаване на молбата по чл. 685 от ТЗ и които впоследствие са придобити от третото лице по договора за цесия.Подържа се,че по приложението на чл. 226 ГПК има формирана и трайно установена съдебна практика, според която при прехвърляне на спорното право в течение на процеса прехвърлителят запазва качеството си на страна по делото, като процесуалната му легитимация вече произтича от закона - чл. 226, ал. 1 ГПК, а не от принадлежността на спорното право.Хипотезата на прехвърляне на вземането от кредитор на трето лице в хода на производството по несъстоятелност е често срещана в практиката. Съобразно момента на осъществяване на цесията или суброгацията в правата на кредитора по предявеното вземане - преди образуване или в хода на производството по установителния иск, спрямо същото следва да бъде приложено правилото на чл. 226, ал.1 ГПК, като разглеждането на делото продължи между първоначалните страни. Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 ГПК урежда и единствената хипотеза за допустимост на встъпване и привличане на трето лице в производството по установителния иск.Подържа се,че в случай,че бъде възприето тълкуването на СГС в обжалваното определение ,жалбоподателят ще бъде лишен от правото да се разпорежда с вземането си и същевременно приобретателя се лишава от правото да се ползва от предприетите по исков път действия по оспорването на вземанията на „Лодж Пропърти“ АД по реда на чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ. Така пряко се засяга същността на придобитите от приобретателя вземания, поради това,че прекратяването на делото е свързано със степента на удовлетворяване на придобитите от приобретателя „Павлекс - 97“ ЕООД вземания, доколкото „Павлекс - 97“ ЕООД и „Лодж Пропърти“ АД са кредитори конкуренти за масата на несъстоятелността на „Хелт енд Уелнес“ АД и ако се установи, че 2 вземанията на „Лодж Пропърти“ АД не съществуват, то вземанията придобити от „Павлекс 97“ ЕООД ще бъдат със значително по - голяма вероятност за удовлетворяване.

Отделно от горното се подържа,че банката жалбоподател продължава да е кредитор на несъстоятелния длъжник,поради това,че на приебретателя не са прехвърлени всички приети вземания на банката.В частната жалба подробно са посочени вземанията,по които банкатажалбоподател продължава да е кредитор на несъстоятелното дружество Хелт енд Уелнес“ АД.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено,а делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

От страна на ответника по делото „ЛОДЖ ПРОПЪРТИ" АД, ЕИК 203919808 е постъпил отговор,в който се подържа,че частната жалба е неоснователна.Подържа се,че с прехвърлянето на всички свой вземания банката е загубила качеството си на кредитор и съответно не е налице правен интерес от водене на делото.Правният интерес от водене на иск по чл. 694, ал.З, т.1 от ТЗ е качеството кредитор на ищеца, т.е. лице, което има приети в производството по несъстоятелност вземания към длъжника. Тези вземания, обаче не са предмет на иск по чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ и нямат характер на спорно право по смисъла на закона.Подържа се,че в производството по чл.694,ал.3 от ТЗ е недопустимо встъпването на трето лице помагач.Подържа се,че са неоснователни и неверни твърденията на частния жалбоподател, че все още е кредитор в несъстоятелността на „Хелт енд Уелнес" АД (н.) с други свои вземания.В тази насока са изложени подробни съображения и са представени доказателства.

От страна на ответника по делото „Хелт енд Уелнес" АД (н.) не е постъпил отговор.

Не е постъпил отговор и от страна на синдика на несъстоятелното дружество.

Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Търг.дело № 3330/2017 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба от настоящия частен жалбоподател против „Хелт енд Уелнес" АД (н.) и „ЛОДЖ ПРОПЪРТИ" АД, ЕИК 203919808 с правно основание чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ.Подържа се,че банката е кредитор в производството по несъстоятелност на „Хелт енд Уелнес" АД (н.) с прието вземане.В исковата молба подробно са изброени вземанията на банката,които са включени в списъка на приетите вземания.С исковата молба се оспорва включването на вземането на „ЛОДЖ ПРОПЪРТИ" АД в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Хелт енд Уелнес" АД (н.).Иска се да бъде постановено решение,с което да бъде презнато за установено ,че вземанията на „ЛОДЖ ПРОПЪРТИ" АД към „Хелт енд Уелнес" АД (н.) включени в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Хелт енд Уелнес" АД (н.),одобрен с определение №7056/24.11.17г. по т.д.№7058/16г. на СГС са несъществуващи.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че към момента на подаване на исковата молба банката жалбоподател е имала качеството на кредитор на „Хелт енд 3

Уелнес" АД (н.) и са били налице процесуалните предпоставки за предявяване на иска,по който е образувано делото.Прието е,че вземанията на банката от несъстоятелното дружество са били включени в програмата за осребряване на банката и същите са продадени от синдиците на купувача „Павлекс-97“ ЕООД, заедно с всички привилегии и обезпечения в какъвто смисъл е Постановление за възлагане № 7-0140 от 21.10.2021 г., издадено от председателя на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете.С оглед продажбата на вземанията съдът е приел,че са налице предпоставките за прекратяване на производството ,поради това,че банката е загубила качеството си на кредитор на „Хелт енд Уелнес" АД (н.) .Съдът е приел,че предмет на установителния иск по чл. 694 от ТЗ е едно имуществено право по отношение обявения в несъстоятелност длъжник,за което се твърди,че не съществува като прието вземане, респективно задължение на длъжника в хипотезата на чл. 694, ал. 3 от ТЗ.В конкретния случай след като банката се е разпоредила със спорното право същата няма качеството на кредитор.Съдът е приел,че по делото не се установява съществуването и размера на вземанията на банката,поради което настъпилото частно правоприемство, свързано с прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор в производството по несъстоятелност на друго лице, да не се отрази на процесуалната легитимация на цедента да предяви и да поддържа иска по чл. 694 от ТЗ като един от етапите по приемане на вземането, започнало с подаденото от него заявление по чл. 685 от ТЗ – в какъвто смисъл има съдебната практика.Съдът е приел,че цесионера „Павлекс97“ ЕООД не може да поддържа предявения иск като самостоятелна страна, освен ако евентуално не бъде конституиран като трето лице-помагач и със съгласието на всички страни замести КТБ,което с оглед становището на „ЛОДЖ ПРОПЪРТИ" АД в конкретния случай е невъзможно.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.

Не се спори по делото,че към момента на подаване на исковата молба са били налице предпоставките за предявяване на иска по чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ.Спорът по делото е дали ако в хода на производството,кредитора, който е предявил иска загуби качеството си на кредитор,то същото следва да бъде прекратено или продължава да бъде разглеждане по същество.

За да се отговори на поставения въпрос следва да бъдат разгледани твърденията на страните в хода на процеса,които твърдения обосновават и правния интерес от провеждането на иска.В настоящия случай не е налице спор относно останалите процесуални предпоставки за предявяване на иска извън кредиторовото качество на жалбоподателя.За да бъде уважен предявения иск по чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ следва да бъде установено,че ищецът по делото притежава качеството на кредитор на несъстоятелното дружество и към момента на предявяване на иска и към момента на приключване на устните прения пред съответната инстанция.В настоящия случай,банката се лигитимира като кредитор на несъстоятелното дружество със списъка на приетите вземанията на 4 кредиторите на „Хелт енд Уелнес" АД (н.),обявен в Търговския регистър на 06.10.17г. и изменен с определение №7056/24.11.17г. по т.д.№7058/16г. на СГС. Отпадането на интереса на банката от продължаване на исковото производство е обосновано от съда с Постановление за възлагане № 7-0140 от 21.10.2021 г., издадено от председателя на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете.

Разпечатката съдържа 26 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8346141-894a-4bb8-8f35-0e20bdbc0556