Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 781 от 12.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 268/2026
Вид
Определение № 781
Подписан
12.02.2026
В сила
13.06.2026
Състав
Иванка Димитрова Дрингова, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

  • чл.229, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.231, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 781 гр. Варна, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.ка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500268 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх.

№100684/02.12.2025г., подадена от А. М., чрез адвокат М. Т., срещу Определение №16441/25.11.2025г., постановено по г.д.№5730/2024г. по описа на ВРС, 19 състав, с което е допълнено Определение №15614/11.11.2025г., постановено по г.д.№5730/2024г., в частта за разноските, като И. Д. К., ЕГН ********** е осъден ДА ЗАПЛАТИ на А. Л. М., ЕГН **********, сумата от 462,00 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл.248 ГПК.

В жалбата се сочи, че неправилно съдът е възприел в обжалваното определение, че размерът на заплатеното от А. М. адвокатско възнаграждение се явява прекомерен. Изтъква се, че минималният размер на адвокатско възнаграждение следва да се определи като се съобрази, че е предявен иск с правно основание по чл.109 ЗС, който в конкретния случай е неоценяем. Сочи се, че в тази хипотеза и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималният размер на адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1000,00 лева. Излагат се аргументи, че освен посочените от съда процесуални действия, адвокат Т. е осъществил и редица други, за да гарантира и опази интересите на своя доверител. Предвид горното се моли обжалваното определение да бъде отменено и в полза на молителя да бъдат присъдени разноски в размер на 1250,00 лева. Претендират се разноски и за настоящото производство.

В срока по чл.276 ГПК насрещната страна – И. К., чрез адвокат Л. Р., оспорва частната жалба. Сочи се, че ищецът и ответникът са постигнали съгласие по спорните въпроси и са се уговорили да представят споразумение за прекратяване на делото пред съда, в което е било възприето, че разноските 1 остават за страните, така както са ги извършили. Допълва се, че това споразумение не е било подписано, тъй като не са съумели да осъществят контакт с процесуалния представител на ответника. Акцентира се, че определението на съда е правилно, размерът на адвокатското възнаграждение е определен, съобразявайки характера на иска, както и осъществените в хода на производството процесуални действия от страна на адвокат Т.. Претендират се разноски.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, с доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба, предявена от И. Д. К. срещу А. Л. М., с искане на основание чл.109 ЗС ответникът да бъде осъден да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на ищеца, като премахне следните съоръжения: септична яма, изградена в ПИ с идентификатор ***********.5390, находящ се в с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма, Дъбравата“, както и тераса /на първото до имота бунгало, изградено в ПИ с идентификатор ***********.5390/ с приблизителни размери: ширина 1,28м в западната му част, 1,51м в източната му част и дължина 6м, ориентирана към общата ограда на имотите с идентификатори ***********.5390 и ***********.1656, спрямо ПИ с идентификатор ***********.1655.

С протоколно определение от 23.04.2025г. производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК, по взаимно съгласие на страните. Като на същите са били указани последиците на чл.231, ал.1 ГПК. В рамките на шестмесечния срок по чл.231, ал.1 ГПК, по делото не е постъпило искане от тях за неговото възобновяване, поради което с Определение №15614/11.11.2025г., производството е било прекратено на основание чл.231, ал.1 ГПК.

По молба с вх.№95067/13.11.2025г., подадена от А. М., чрез адвокат М.

Т., първоинстанционният съд с Определение №16441/25.11.2025г., допълнил Определение №15614/11.11.2025г., постановено по г.д.№5730/2024г., в частта за разноските и е осъдил И. Д. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Л. М., ЕГН **********, сумата от 462,00 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл.248 ГПК.

В обжалваното определението съдът е изложил мотиви за основателност на молбата за допълване на определението на основание чл.248 ГПК.

Конкретизирал е, че на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника се дължат разноски и при прекратяване на делото. В мотивите си съдът е съобразил фактическата и правна сложност на производството, осъществените от процесуалните представители на страните действия, както и направеното от 2 ищеца възражение за прекомерност.

При тази хронология, имайки предвид, че производството по делото е прекратено на основание чл.231, ал.1 ГПК, поради това, че в установения в закона срок, никоя от страните не е поискала възобновяване на спряното производство и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, то следва, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Отделно в чл.81 ГПК е посочено, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, поради което и правилно първоинстанционният съд е приел за основателно искането на ответната страна за допълване в частта за разноските на определението, с което производството е било прекратено.

Относно определения размер на адвокатско възнаграждение дължим на ответника, първата инстанция е съобразила фактическата и правна сложност на производството, осъществените от процесуалния представител на ответника действия, както и своевременно заявеното възражение за прекомерност от страна на ищеца. В обжалваното определение са изложени мотиви и съображения за начина, по който е определен размерът на адвокатско възнаграждение и крайните изводи на първоинстанционния съд са правилни.

На следващо място правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в конкретния случай размерът на адвокатското възнаграждение, следва да бъде съобразен и от материалния интерес на оценяемия иск по чл.109 ЗС. Отчетено е, че претендираният от ответника размер на адвокатско възнаграждение за сумата от 1250,00 лева се явява прекомерен, поради което е намалил същия до предвидения в наредбата минимум от 462,00 лева.

Определеният от съда размер е обоснован, съразмерен и справедливо изчислен. Преценен е правилно материалният интерес, както и видът и количеството на извършената работа от процесуалния представител на ответника, изразяваща се в подаване на отговор на исковата молба и явяване в едно открито съдебно заседание, в което производството е било спряно. Съдът е съобразил и практиката на върховната съдебна инстанция, относно приложимостта на Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Съгласно трайната практика на ВКС, не се дължат разноски в производството по определяне дължимостта и размера на разноските по делото. Определението по чл.248 ГПК не представлява приключващ делото съдебен акт по смисъла на чл.81 ГПК, а изменя или допълва в частта за разноските приключващия делото съдебен акт. Целта на производството е да се разреши процесуалният спор относно дължимостта на разноските и размера им, поради което не следва да се допуска провеждането му да генерира нови задължения за разноски. Противното разрешение би противоречало на целта на установената в чл.78 ГПК уредба на отговорността 3 за разноските (определение №153 от 3.04.2019г. по ч.г.д.№871/2019г., ІІІ г. о., определение №142 от 1.04.2019г. по ч.г.д.№ 951/2019г., ІІІ г. о., определение №393 от 17.09.2018г. по г.д.№ 2845/2018г., ІV г.о. и др.).

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №16441/25.11.2025г., постановено по г.д.№5730/2024г. по описа на ВРС, 19 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4